Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Данък за милиардери" - потенциалният лек срещу бедността, който среща яростен отпор

Според авторите на плана, налогът върху най-богатите ще донесе до 250 млрд. долара годишно Снимка: iStock, Getty Images
Според авторите на плана, налогът върху най-богатите ще донесе до 250 млрд. долара годишно

"Обложете богатите!" - от няколко години насам тази идея се върти като мантра сред левите мислители и икономисти - ход, който може да реши проблемите с бедността и климатичните промени, стига само да бъде приложен.

Може ли обаче наистина?

САЩ и Германия са по-скоро скептични по въпроса, а Франция - водещата голяма икономическа сила, която защитаваше този принцип за допълнително данъчно облагане за свръхбогатите, сега е изправена пред други проблеми, които могат да доведат до сериозен политически обрат.

По всичко изглежда, че единствената голяма икономика, която все още развява знамето на данъка за милиардери, е Бразилия. Страната в момента председателства с едногодишен мандат форума Г-20 - групата на 20-те най-големи икономики в света, а по-рано тази седмица там бе представен икономически доклад за потенциалното влияние на данък върху най-богатите хора на света.

Негов автор е френският икономист Габриел Зукман, основател на организацията Европейска данъчна обсерватория, като той описва вътре подробен план за създаването на специален данък за милиардери от 2%, който би засегнал около 3000 от най-богатите хора в света.

Документът ще бъде подложен на дебат следващия месец, когато финансовите министри от Г-20 ще се съберат в Рио де Жанейро.

В началото на председателството си Бразилия покани Зукман да проучи начините за увеличаване на данъчната тежест, която в момента пада върху свръхбогатите хора.

В доклада се казва, че в момента милиардерите плащат средно 0,3% данък върху богатството си, което е значително по-малко от ставките, които обикновените служители плащат върху заплатите си.

Според Зукман липсата на адекватно таксуване на милиардерите е довело до сериозен ръст в средното състояние на най-богатите 0,0001% от населението на света. За периода между 1987 г. и 2024 г. те са увеличавали състоянието си със средно 7,1% на годишна база.

Така в момента тези 0,0001% от хората по света управляват 14% от световните финанси, докато през 1987 г. са контролирали 3% от парите по света.

Предложението на френския икономист е около 3000 от най-богатите хора на света да бъдат обложени с минимален данък от 2% върху състоянието им.

Според него подобен ход би довел до повишаване на приходите от данъци с между 200 и 250 милиарда долара годишно.

Зукман и висши служители в бразилското финансово министерство вярват, че усилията им за установяване на подобен международно приет данък, ще постигнат резултати в един по-дългосрочен план.

Икономистът посочва като пример дългогодишния натиск за прилагане на глобален минимален корпоративен данък от 15%, който влезе в сила през януари тази година в 140 държави.

Подобно на този налог, бразилският данък за милиардерите има за цел да предложи глобално решение на проблем, който много нации не са успели да решат сами, смята Зукман, цитиран от "Блумбърг".

"По същество навсякъде, независимо от вида на разпоредбите срещу злоупотребите за укриване на данъци, които правителствата се опитват да приложат, данъкът върху доходите не успява да обложи свръхбогатите", коментира той.

Сравненията с корпоративната данъчна реформа обаче подчертават трудностите, пред които може да се изправи планът на Бразилия.

Дори в сравнително по-приветлива атмосфера на глобално сътрудничество, отне повече от десетилетие, за да може да се изгради консенсус за въвеждането на план за този общ корпоративен данък.

А в момента определено не може да се каже, че водещите икономики постигат съгласие за допълнително данъчно облагане върху най-богатите жители на света.

Идеята за глобален данък върху милиардерите вече раздели страните от Г-7 преди месец, като Германия изрази сериозните си резерви по темата, докато САЩ дават назад за някои от аспектите по плана.

На предишната среща на Г-20 през февруари темата трябваше да бъде дебатирана, но все пак тя остана на заден план на фона на военните конфликти в Украйна и Газа.

Оттогава насам обаче се усеща как политическият климат в Европа и САЩ се променя, като в момента по-десните и националистически движения изживяват един нов възход.

Предстоящите избори във Франция и САЩ може да доведат на власт хора като Марин льо Пен и Доналд Тръмп, което допълнително би усложнило реализацията на идеята за минималния данък за милиардери.

Но въпреки това правителството на бразилския президент Луис Инасио Лула да Силва продължава да настоява, че тази идея е жизненоважна, ако светът иска да води реална война срещу бедността и климатичните промени - основните цели пред бразилското председателство на Г-20.

Това са каузи, зад които принципно застават всички големи държавни лидери. По-големият въпрос обаче е до каква степен те биха се включили в битката на Лула и Зукман.







 

Най-четените