Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Какво е наследството на Тръмп през очите на икономиката

Икономистът Даниел Василев със своя поглед върху ефектите на бившия президент върху американската икономика Снимка: Getty Images
Икономистът Даниел Василев със своя поглед върху ефектите на бившия президент върху американската икономика

Делото за импийчмънта на Доналд Тръмп вече започна, а на сенаторите се пада тежката задача да преценят дали бившият президент е извършил съзнателно подбудителство към бунт, довело до щурма на сградата на Конгреса на 6 януари.

И докато протестите под надслов "Спрете кражбата" прераснаха в незаконно навлизане на Капитолията, довело до временното прекратяване на процедурата по утвърждаване на новия президент на страната, един друг въпрос все повече минава на заден план - какво е истинското наследство, което Доналд Тръмп оставя зад себе си.

Отвъд социалното разделение, бума на конспиративните теории, размахването на слогани и спорни тези - какво е състоянието на САЩ и най-вече на американската икономика?

Отговор на този въпрос търсим от макроикономическия експерт на Money.bg Даниел Василев. В свой анализ той разглежда много внимателно различните аспекти от управлението на бившия държавен глава, посочвайки както добрите му решения, така и кардиналните грешки, които той допуска.

Пред Webcafe.bg Василев обясни някои от най-значимите от икономическа гледна точка грешки в политиката на бившия американски президент, както и какви мерки биха ограничили техния негативен ефект. 

Даниел Василев Снимка: Иван Коловос
Даниел Василев

"Много хора гласуваха за Тръмп, защото вярваха, че той е "неполитически" кандидат, който може да промени истаблишмънта, включително и в икономиката. Но като президент разочарова напълно, с изключение на сферата на външната политика, в която стана един от малкото президенти, които не са започнали нови войни", коментира експертът.

"Още преди кризата, настъпила до голяма степен благодарение на действията на самите политици, изразяващи се със затварянето на икономиката, Тръмп можеше и трябваше да се съсредоточи върху "прочистването на блатото", както самият той се изразяваше като кандидат-президент. Това не се случи и той се превърна в съучастник в разширяването на държавата", допълва още той.

Според Василев не може да бъде отличен един най-ясен или най-сериозен проблем в икономическата политика на Доналд Тръмп - има няколко, които комбинирани могат да създадат наистина сериозни проблеми за САЩ за години напред. 

"Тръмп направи някои правилни ходове, например понижаването на данъците, както и поредица от катастрофални такива. Трудно е да се каже кой от тях нанесе най-тежък удар върху икономиката, но ето някои от най-вредните: търговските войни с Китай и ЕС; инфлацията и подриването на фондовите борси; и безкрайното харчене", коментира експертът.

"Там, където стоките не преминават през границите, армиите ще го направят."

Тази мисъл, приписвана на френския икономист от XIX век Фpeдepиĸ Бacтиa и цитирана от Василев описва именно една от посочените грешки - опитът на бившия президент на САЩ да поведе търговска война срещу традиционния противник Китай и срещу традиционния съюзник Европейския съюз.

"От една страна, митата водят до увеличаване на цените на стоките и услугите, което само по себе си е достатъчно вредно. Но това има и вторични ефекти. Пониженото потребление (отколкото иначе щеше да бъде) води до свиване на приходите на компаниите и до понижаване на техните капиталови разходи, което води до удар върху производството и доходността на бизнесите, произвежащи капиталови стоки", смята икономистът.

По думите му така Тръмп тушира положителния ефект от намаляването на данъците, а същевременно с това президентът не успя да изпълни едно от предизборните си обещания - да заличи търговския дефицит в американската икономика.

"Като кандидат-президент той каза, че под неговото управление американците ще печелят толкова много, че ще се уморят от това. В крайна сметка постигна напълно обратен ефект, изразяващ се в най-високите търговски дефицити (т.е. разликата между износа и вноса) в историята на страната, докато правеше американските потребители и бизнеси по-бедни", обяснява Василев.

Друг интересен момент, който икономистът посочва, е обръщането на Тръмп по въпроса с фондовите пазари - нещо, което той в първата си президентска кампания определяше като "балон, надут от Федералния резерв".

Вече като президент обаче Тръмп променя позицията си на 180 градуса, приветствайки печатането на пари и понижаването на основния лихвен процент под нулата, където се намира номинално в момента.

"Така заради Тръмп станахме свидетели на най-голямата инфлация на долара в историята, като през миналата година кривата на паричния агрегат M2 (парите в обращение плюс депозитите до поискване) се изстреля вертикално нагоре. Това е сред причините фондовите пазари също да претърпят изключително позитивна година, въпреки че самият вече бивш президент на страната ги обяви за балон. В крайна сметка, той единствено наду още повече същите балони", коментира Даниел Василев.

Според него обаче ефектите от тези действия на бившия президент са много по-дълбоки - "допълнителното понижаване на лихвата води до изключително тежки изкривявания в икономиката и поражда цикъла на бумове и рецесии, чиято еманация видяхме през 2008 г." А прогнозата му е, че с това Тръмп е посял семената на следващата тежка криза, която ще е по-дълбока от Голямата рецесия.

Един от най-големите парадокси на Тръмп обаче се вижда в солидното увеличаване на правителствения дълг на САЩ. Макар самият той да е десен президент, за четирите си години на власт той успява да увеличи този дълг с почти 8 трлн. долара - далеч по-голяма сума, отколкото левият президент Барак Обама постигна за 8 години.

Това отваря един проблем, при който цели прослойки стават хронично зависими от правителствените плащания, но също така и доведе до раздуване на държавната и местните администрации, добавяйки още тежест върху икономиката.

"Огромен брой ведомства на федерално и регионално ниво просто не трябва да съществуват. Те просто вампирясват върху данъкоплатците и забавят значително икономиката. Политически обаче е много трудно да се елиминират, а и както виждаме всъщност склонността е те да се увеличават и държавата да поглъща все повече пари", коментира Василев.

По думите му по този начин вместо хората да запазят парите си, те им биват изземани чрез данъчното облагане, за да се финансират "ненужните чиновнически постове".

Според него една от сферите, в които категорично е нужно да се направи реформа с орязване на разходите, е гигантският военнопромишлен комплекс и геополитическата роля на САЩ като "полицай на света".

Друг важен и необходим ход според Василев би бил да се елиминират масивните регулации, въведени през последните десетилетия, тъй като те спъват икономическия растеж и в крайна сметка понижават стандарта на живот.

"Просто обяснено, трябва да видим дерегулация, приватизация на каквото е възможно и свиване на ролята на държавата. Това е рецептата, която икономиката може да даде. Политиците обаче винаги преследват личните си цели и не са склонни да слушат науката, а напротив - да се опитат да отстранят принципите ѝ в преследване на собствените си утопии. Те обаче никога не свършват добре в живия живот", заявява икономистът.

Въпреки това той не е оптимист по темата, тъй като според него обещаните до момента мерки от новия президент Джо Байдън биха имали обратен ефект и само биха забавили икономическото развитие на САЩ.

"Увеличаването на данъците, връщането на САЩ в Парижкото споразумение, идеята за забрана на цели дейности, като шистовият добив от държавните терени, "стимулите" в размер на 1,9 трлн. долара (засега, а те вероятно бързо ще се увеличат още), още по-строгото регулиране на икономиката, мащабните правителствени програми - това са мерки, които торпилират стопанството", коментира Василев.

Той е на мнение, че за решение на сегашния проблем трябва да се гледа в точно обратната посока - изтегляне на всички аспекти на политиката от икономиката.

А какво означава това? Дерегулация, отстраняване на спънките пред гъвкавостта на пазара на труда, спиране на печатането на пари и манипулациите на лихвата, които водят до балони и хронично задлъжняване на американците - все неща, които при сегашната власт, а и при предишната е твърде малко вероятно да се случат.

"Няма "безплатен обяд" и жителите на САЩ вероятно не след дълго ще го разберат по болезнения начин", допълва още експертът.

Най-четените