Една дума, а в нея се крие толкова много болезнена заплаха за страните от ЕС - инфлация.
В момент, когато европейските икономики се опитват да превържат раните с мащабните и дори безпрецедентно големи спасителни програми, гласувани в Брюксел, опасенията на много икономисти и анализатори се фокусират именно около тази една дума.
Развиването на огромен външен дълг в еврозоната, очакваният ръст на потреблението след отварянето на локдауните и опасенията, че са се натрупали огромни суми пари "в готовност" създават идеалните предпоставки за развиване на "перфектна буря" от хиперинфлация и рязко обезценяване на еврото като валута.
И ако това, само по себе си, не е достатъчно, една рязка инфлация би довела до още по-рязко покачване на лихвените проценти по външния дълг на европейските държави, което ще доведе до огромното им повишаване и в крайна сметка - до увеличаване на бедността в Европа.
В момента има достатъчно признаци, че цените на стоките и услугите оттук насетне само ще растат нагоре в следващия неопределен период от време.
Единият фактор е, че останалата част на света започва да се възстановява икономически след удара от пандемията.
Така например Китай задвижва отново търсенето, което, от своя страна, води до повишаване в цените на металите, храните и горивата. Скоро към тях се очаква да се присъединят и САЩ, след като американските власти отпуснаха също решителни средства за възстановяване на икономиката на фона на още по-мащабната ваксинационна кампания.
Ефектите от това обаче вече могат да се видят лесно. Перфектен пример в случая е медта - неблагороден метал с изключително широко използване - от домове, фабрики и мобилни телефони до пренос на електричество. В момента тя се търгува около най-високите си нива от 2011 г. Други метали, включително желязна руда и никел, също отбелязват стръмно покачване на цените.
Същевременно с това временният недостиг, причинен от пандемията от COVID-19 в индустрии като производството на полупроводници, стомана и корабоплаване, също застрашава с ръст на инфлацията.
Бизнес проучванията показват, че цените на производствените суровини растат с най-бързите си темпове от близо десетилетие насам. Въпреки че фирмите тепърва ще прехвърлят тежестта върху потребителите, те може да бъдат подтикнати да променят курса, ако недостигът продължава.
За да стигнем и до големият проблем - задържаното търсене в Европа заради локдауните. В много страни в ЕС хората са затворени в домовете си от месеци, в резултат на което те ограничават харченето си и трупат спестявания - в брой и в банкови депозити.
Веднъж, щом локдауните бъдат свалени, тези хора ще имат достатъчно пари за харчене - хранене по ресторанти, почивки, покупки и т.н. Това ще доведе до внезапен скок в търсенето, на който биха могли да отговорят онези фирми и предприятия, които са оцелели кризата.
Само че икономиката на европейските държави все още не успява да се задвижи особено добре заради действащите и сега затваряния.
Така на практика може да се стигне до ситуация, при която твърде много задържани иначе средства могат да се влеят в европейските пазари, без да има достатъчно стоки и услуги, които да отговорят на търсенето. А това, на свой ред ще създаде условия очаквано за повишаване на цените.
Именно това забавяне на европейската икономика е проблемният момент в случая. Третата вълна на коронавируса и движещата се с по-бавни от очакваното темпове ваксинационна кампания в страните от ЕС не позволяват икономиката да заработи с пълна сила (или поне близко до пълната сила), за да поеме тази тежест от търсенето.
В допълнение към всичко останало са и очакванията за стабилен ръст в цената на петрола, които заради пандемията паднаха, но сега постепенно възвръщат нивата си и се очаква този процес да продължи.
Очаква се всички тези фактори да доведат до инфлация в еврозоната от близо 2% - повече от посочените като цел от Европейската централна банка.
Един от възможните лостове за овладяване на подобни кризи с инфлацията е повишаването на процентите по лихвите - фактор, който в сегашната ситуация би имал всъщност опустошителен ефект.
Мащабните програми за подкрепа, които ЕС поде за справяне с негативните ефекти на пандемията от коронавируса и мерките за справянето с нея, тласнаха дълга на еврозоната до около 100% от средната ѝ икономическа продукция. За някои държавите в нея тази цифра е значително по-висока и нараства, докато правителствата се опитват да спасяват компании от фалити и работни места от закриване.
Досега европейските политици омаловажаваха риска от инфлация, тъй като разходите за обслужване на дълговете оставаха изключително ниски.
Дори еврокомисарят по икономиката Паоло Джентилони коментира в свое изказване казуса, напомняйки че разходите по тези кредити са толкова ниски, а подкрепата на Европейската централна банка (ЕЦБ) - достатъчно висока, че да не си заслужава да се притесняваме от подобен проблем като неконтролируема инфлация.
С други думи, ако има инфлация, тя лесно може да се овладее с вдигане на лихвените проценти, без това да разтърси твърде много европейските икономики.
Все повече експерти обаче имат сериозни опасения от тази философия, доминираща коридорите на Брюксел. Според тях евентуалното обезценяване на парите може да се случи по-рано от очакваното, а това може да доведе до край на голямото разхлабване на ЕЦБ и до ръст на разходите по заемите.
"Икономическите условия след избухването на пандемията нямат прецедент през последните 50 години. Рисковете заради прогнозата за инфлацията са необичайно големи, включително рискът от значително увеличение на инфлацията през следващите пет години, което може да започне още тази година", коментира пред Politico председателят на Обединена банка на Швейцария (UBS) и бивш президент на Германска федерална банка Аксел Вебер.
Според анализаторите инфлацията тази година със сигурност ще е фактор именно заради комбинацията от нови локдауни, забавено производство и увеличено посткарантинно търсене. Те предупреждават, че нарастващите цени на активите, масивните фискални стимули и демографските тенденции ще превърнат тези временни увеличения на цените в една много по-голяма и по-постоянна тенденция.
Така в един момент, когато дългът на еврозоната е толкова голям, ръстът на лихвите по него може да се окаже смазващ.
На практика дори незначителни промени в лихвените проценти по дълговете могат да доведат до увеличение на задълженията в размер на милиарди евро, като особено тежък би бил ефектът върху страните от Южна Европа като Италия и Гърция.
А подобно нещо отново би изправило общата валута - еврото - пред сериозно изпитание. Вебер предупреждава, че оставянето на инфлацията без съответното повишаване на лихвените проценти може да бъде също толкова вредно за еврозоната и да застраши стабилността на еврото.
Чарлз Гудхарт, бивш член на комисията по парична политика на британската централна банка, говори за слабостта на европейските политики по отношение на инфлацията още от миналата година.
Според него променящите се демографски данни на континента са факторът, който ще доведе до неминуемия ръст на инфлацията, а прогнозата му е, че проблемът ще се прояви в рамките на най-много десетилетие.
Бившият член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ и главен икономист Петер Прат обаче дава много по-кратки срокове за този остър ръст на цените - 5 години, като първите ефекти може да се усетят още през тази година.
Той посочва, че Федералният резерв на САЩ временно повишава целта си за инфлация като един фактор, който може да ускори тези процеси в световен мащаб и да даде тласък на възходящата тенденция, особено в момент, когато правителствата харчат агресивно.
"Темповете на инфлация са силно корелирани в международен план и е малко вероятно еврозоната да не се повлияе от глобалното завръщане на инфлацията. Ако неотдавнашното покачване на цените на суровините или цените на контейнерните превози е предвестник, тогава възвръщането на глобалната инфлация може вече да е в ход", обяснява Вебер.
Към момента обаче и никое правителство не може да остави харченето и да мине в режим на стягане на фискалния ред заради продължаващите ефекти от коронавируса. От една страна се харчи много за овладяване на кризата, а от друга - за мерки, които да поддържат икономиката в моментите на локдаун.
Всички тези мрачни прогнози обаче все още има шанс и да не се сбъднат, но за целта моторът на европейската икономика трябва да запали достатъчно бързо и да задейства производствените си мощности.
"Изключително важно е да се съсредоточим не само върху субсидиите за хората и бизнеса, но и върху инвестициите, които могат да поставят основи за бъдещ растеж. Бъдещият растеж на икономиките от еврозоната е ключът, който позволява на правителствата да намалят тежестта на дълга си с течение на времето", коментира пред Politico членът на управителния съвет на ЕЦБ Мадис Мюлер.
Към момента Европейската централна банка остава ангажирана с усилията на Брюксел да подсили икономиките на страните членки, като президентът на финансовата институция Кристин Лагард гарантира, че ще бъдат използвани всички инструменти за предотвратяване на криза - била тя с инфлация, или с високи лихвени проценти.
"Могат да ни тестват колкото си искат. В момента сме изправени пред изключителни обстоятелства и имаме изключителни инструменти, които да използваме. Ще ги използваме както и когато е необходими, за да изпълним мандата си", коментира Лагард.
Очаква се Пандемичната програма за спешни покупки на ЕЦБ да остане в действие до края на март 2022 г., но Лагард казва, че при нужда тя може да бъде удължена.
Тя също така заяви, че се надява възстановителният фонд на ЕС в размер на 750 млрд. евро да започне да се използва през втората половина на 2021 г.
Плановете за изразходване на средствата все още се оценяват от Европейската комисия, а законите, нужни за емитирането на общ европейски дълг, с който да бъде финансиран фондът, все още не са приети от няколко правителства в ЕС.
"Като цяло икономическата ситуация в Европа е белязана от несигурност. Това, което трябва да направят ЕЦБ и паричната политика, е да осигурят колкото се може повече сигурност", каза Лагард.
Едно е сигурно обаче - дори и ЕС да успее да избегне криза с инфлацията, веднъж щом страните си стъпят на краката след кризата, те ще трябва да предприемат сериозни политики, които да възстановят баланса. Иначе всичко това ще е било само отлагане на голямата буря.
