Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Това върви срещу всяка логика: Как Ердоган съсипва турската лира

За турския президент ниските лихвени проценти са въпрос на "война за икономическа независимост"... която към момента той видимо губи Снимка: БГНЕС
За турския президент ниските лихвени проценти са въпрос на "война за икономическа независимост"... която към момента той видимо губи

Колко щети може да нанесе президентът Реджеп Таип Ердоган върху турската икономика, преди в крайна сметка да си отиде, изместен от опозицията - такъв въпрос задава материал на Financial Times, посветен на продължаващата криза с турската валута.

На 1 декември лирата отбеляза ново рекордно дъно, достигайки цена от 0,075 долара. От началото на годината досега лирата е загубила вече над 40% от стойността си спрямо долара, което я прави най-лошо представящата се от всички валути на нововъзникващите пазари.

Но по-интересното в случая е, че този проблем с валутата се появява не като израз на икономическа криза в страната, както се е случвало в миналото. Напротив - турската икономика, която по традиция страда от дефицити, през септември за втори пореден месец отчете излишък, благодарение на огромния ръст в износа и на възстановяването на броя на чуждестранните туристи.

Истината е, че лирата е повече или по-малко в стабилен спад след последната валутна криза в Турция през 2018 г. В страната обаче имаме учебникарски пример за това как политически грешни решения могат да доведат до сериозни сривове. А в дъното на всичко стои един човек - Ердоган.

Ноемврийският спад в цената на турската лира дойде, след като новият, верен на президента шеф на Централната банка на страната - Сахап Кавчиоглу, обяви намаляване на лихвените проценти с пълен процентен пункт. Това е трети подобен ход от септември насам, а почти по всяка вероятност се очаква и ново намаляване на лихвените проценти през декември.

Тук логиката е проста - когато една централна банка понижи лихвените проценти, парите като цяло губят стойност и следователно започват да струват по-малко в сравнение с други валути.

Подобно нещо невинаги е лошо, особено когато инфлацията е ниска и правителството се опитва да даде тласък на икономическия растеж. Най-общо казано, ниските лихви насърчават потребителите да вземат повече заеми, за да купуват неща, а предприятията да вземат повече заеми, за да разширят дейността си и да наемат нови работници.

По-ниските ставки също правят износа на дадена страна сравнително по-евтин и следователно по-конкурентоспособен в сравнение със стоките на други държави. Всичко това има тенденция да насърчава икономическия растеж.

Снимка: БГНЕС

Тук обаче има един много важен фактор - инфлацията в Турция е всичко друго, но не и ниска. На фона на глобални проблеми с веригите за доставки и недостиг на суровини, навсякъде по света се наблюдава повишаване на цените, а южната ни съседка не е изключение.

През октомври годишната инфлация в Турция достигна близо 20%, но въпреки това базовият лихвен процент на страната в момента възлиза на 15%, след като централната банка намали разходите по заемите с четири пълни процентни пункта от септември насам.

Така че в такава ситуация, когато намалиш лихвите по време на висока инфлация, единственото сигурно нещо, което ще получиш, е още по-висока инфлация.

Затова и други подобни по размер икономики като Южна Корея, Бразилия, Мексико и други в момента вдигат лихвените си проценти като опит да се задържи инфлацията в разумни рамки и да не се стига до изпускане на ситуацията от контрол.

Защо тогава Турция прави това, което на пръв поглед противоречи на икономическата логика?

Важният момент там е именно президентът Ердоган. Той е човекът, който еднолично определя политиката на страната, като всеки несъгласен с него, включително бившият управител на Централната банка на Турция - Начи Агбал, бива отстраняван от пост и заменян. В рамките на две години на поста се смениха вече четири души, като последният е избран не толкова заради експертизата си, колкото заради верността си към президента.

Стигна се дотам министърът на финансите на Турция Лютфи Елван да подаде оставка в началото на декември. На негово място е назначен помощникът му Нуретин Небати.

Оставката е определяна от медии като "среднощно решение на Ердоган" и се подчертава, че Елван също не подкрепя ниските лихвени промени.

Визията на Ердоган е, че по-ниските ставки ще преборят инфлацията в един момент и ще стимулират икономическия растеж на страната и износа на електроенергия, както и ще създадат нови работни места. Това се подхранва от ръста в икономиката на Турция, но не достатъчно, че да компенсира съществуващата вече инфлация и да тласне страната напред.

Подобно нещо на очакваното от турския президент обаче не се случва. Докато здравият икономически растеж предполага, че жизненият стандарт на населението трябва да се подобрява, в южната ни съседка нещата съвсем не стоят по този начин, като много хора се оплакват от все по-малки възможности заради остро растящата инфлация.

Още по-лошото в случая е, че компаниите в Турция изпитват все по-сериозни затруднения, особено когато става въпрос за такива фирми, които работят с вносни стоки, но продават продукцията си в турски лири. За тях самата печалба намалява драстично, а бъдещето изглежда много мрачно.

В момента големите турски индустриални холдинги, които оформят здравия гръб на турската икономика, са силно разклатени.

Само преди няколко години те бяха спасени от правителството в Анкара и от банките на страната, но сега отново започват да изпитват трудности по погасяването на доларовите си задължения. Междувременно големите договори на турските конгломерати със западни контрагенти засега са спрени. 

Ситуацията стига дотам, че дори големите експортни компании, които са близки лично до самия Ердоган, макар първоначално да печелеха от създалата се ситуация с ниските лихви и ниската цена на лирата, в момента вече изпитват проблеми с чуждестранните си партньори. 

Снимка: БГНЕС

А президентът по нищо не изглежда да иска да се отклонява от курса си. В момента той обвинява за падащия жизнен стандарт на турците "външни врагове" и "лобито на лихвените проценти".

Според едно от последните му изказвания Турция е въвлечена в "икономическа война за независимост" спрямо големите икономически институции. В това отношение Ердоган е опитен играч.

В последните години той успя да консолидира политическата си власт, стъпвайки върху редица врагове - вътрешни и външни, за да си гарантира, че страната ще се управлява по негов образ и подобие.

В някои моменти и на турския президент му се налага да бъде лукав прагматик, позволявайки в крайна сметка Централната банка да повишава лихвените проценти по време на предишни епизоди на нестабилност на лирата.

Реално за Ердоган сегашната ситуация е нещо като въпрос на чест. Още откакто е в управлението на Турция, той си изгражда имидж на човек, който се грижи за възраждането на икономиката на страната и вдигането на жизнения стандарт на населението.

В негова полза тогава работеше програмата за укрепване на турската икономика на МВФ, а след това и бумът в строителния сектор. Това обаче беше един икономически растеж, подхранван от външни дългове, който в момента той всячески се опитва да удължи, въпреки коренно променената обстановка наоколо.

Затова сега Ердоган е възприел офанзивна стратегия и е твърдо решен да не отстъпва от ниските лихвени проценти. Въпросът обаче е може ли той наистина да спечели тази "икономическа война за независимост"?

Вероятността за това изглежда нищожна с оглед на сегашната ситуация. Дори в момента Ердоган не успява да овладее инфлацията и да се възползва от стимулите за ръст на икономиката. А на хоризонта се задава нов проблем за нововъзникващите пазари като Турция.

Очакванията, че Федералният резерв на САЩ скоро ще започне да намалява програмата си за закупуване на активи, която е предназначена да подкрепя икономиката и финансовия сектор именно на такива пазари по време на пандемията, вече водят до допълнително поскъпване на долара. А на фона на влошените отношения между Вашингтон и Анкара, никой в САЩ няма да мисли за това как да пази лирата от инфлация.

Или както коментира управителят на пакистанската централна банка в интервю за Financial Times миналата седмица, по-бедните страни с високи нива на дълг в чуждестранна валута са изложени на риск, ако настроенията се променят. А те вече се променят.

Снимка: БГНЕС

Според опозицията в страната това са последните издихания от властта на турския президент преди изборите в страната през 2023 г. с оглед на намаляващата му популярност и падащият жизнен стандарт на населението.

Ако той продължи да преследва програма за намаляване на лихвите, тогава лирата ще падне още и цените неумолимо ще се повишат. При тези обстоятелства единственият начин турците да защитят спестяванията си ще бъде да се обърнат към валута извън контрола на Ердоган.

Затова и за Financial Times големият въпрос не е всъщност дали Ердоган ще падне от власт в един момент, а колко поразии може да направи той с неразумната си фискална политика.

Междувременно за България поне в момента ситуацията предоставя повече възможности - дали за търговия, дали за малка почивка на турския бряг на Егейско море за празниците. Поевтиняването на лирата у нас може да се изтълкува предимно като едно нещо - хубава далавера.

Най-четените