Малките големи кучешки вредители

"Ще ти мине като на куче!" Чували сте десетки пъти тази реплика като обещание да се отървеш лесно и за нула време от някаква здравна неприятност.

Ако имате четириног приятел обаче със сигурност знаете, че това далеч не е вярно. Не само защото кучетата минават през болести точно така, както и хората, но и защото тези любими и раздаващи любов същества често са изложени на далеч по-голям риск от ухапване от някоя гадина, при това по време на една обичайна, ежоедневна разходка в парка или дори в градинката пред кооперацията.

В периода на топлото време, влагата от пролетните дъждове и цъфтящите треви лаещите косматковци се превръщат в истинска мишена за целия многообразен, дребноват, но доста агресивен свят на насекомите.

А понякога едно уж невзрачно ухапване може да причини здравни проблеми на кучето, които да го извадят за дълго от игрите и забавленията и дори да застрашат живота му.

Единствената действаща защита срещу ухапвания от всякакъв вид инсекти са специалните капки, които се поставят върху кожата на кучето, или носенето на специална каишка.

За да имате представа обаче срещу какво истинско бедствие действат те, ви представяме кратък преглед на насекомите, които най-често атакуват кучетата.

Кърлежът кръвопиец

Кърлежите са безкрили паразити, които приличат на паячета. Всъщност те не са насекоми, а акари, и като такива са адаптивни, издържат на атака на препарати, размножават се с бясна скорост и устояват дълго на глад. Размерът им зависи от вида, пола, консумираната кръв, както и от етапа им на развитие.

Обичайното им местоживеене са зелените и сенчести, влажни места. Най-добре се чувстват в гори, сред плевели и ниски храсти. Когато попадне върху тялото, кърлежът търси окосмена, топла или влажна част, на която да се закрепи, затова и кучетата са основна тяхна мишена.

Първо всеки кърлеж се "ражда" като яйце, после се превръща постепенно в ларва, нимфа и кърлеж. Във всеки етап след яйцето той смуче кръв. Има хоботче, което пробива кожата, прониква в плътта, а насочените назад кукички по него препятстват измъкването. При хранене, кърлежът изпускат от жлезите си антикоагулант и лепкав секрет, който го циментира към жертвата. След като се насмуче добре, това “лепило” се разгражда напълно, освобождава кърлежа и той се отлепя.

В България са разпространени различни кърлежи, но този, който атакува най-често кучетата, е кафявият кучешки кърлеж. Той е активен в късна пролет до ранна есен и може да снася яйца два пъти годишно. След напиването с кръв, женските снасят хиляди яйца по цепки и пукнатини в кучешката колиба или по дупки в стените. Преносител е на марсилска треска, пироплазмоза по кучетата и други.

Кърлежът от рода Dermacentor marginatus (кучешки кърлеж) е по-едър, живее сред ливади, дървета, пасища и тревни терени. Напада както кучета, така и по-дребни животни като таралежи и котки. Обичайно се развива за година. Преносител е на кърлежов енцефалит, рикетсиоза, туларемия, ку-треска, пироплазмоза по кучета.

Много важно е веднага щом видите кърлеж по кучето си, да го отстраните бързо, тъй като може да се получат неприятни ефекти за здравето на домашния ви любимец. Отстраняването трябва да стане много внимателно, най-добре с пинсети - издърпвайте бавно и постепенно, без да се въртите или да извивате, тъй като хоботчето може да остане в кожата на кучето ви и да се предизвика възпаление.

В аптеките и магазините за кучета се продават също специални пластмасови пинсети, с които кърлежът може да бъде измъкнат лесно и цялостно.

НЕ Е добра идея да заливате кърлежа с нещо мазно, както и да го въртите по или срещу часовникована стрелка. След като го извадите, добре дезинфекцирайте кожата на кучето, а ако имате съмнения дали сте издавили тялото му цяло, най-долре се консултирайте с ветеринар.

Комарът заразител

Това дребно насекомо с продълговато тяло и кръгла глава може да създаде много проблеми на кучето точно така, както го прави и с нас, хората.

Всеки комар се изхранва и живее като смуче кръв и захари. Различните типове комари имат предпочитания към кръвта на различни животни или хора. В България имаме 21 вида комари като 17 от тях са немаларийни. Всички те са "отлични пилоти", нападат хора и животни по здрач или рано сутрин и пренасят куп болести, наред с ужасяващия сърбеж. Кръвта е необходима на комара за да подсигури протеин на яйцата си.

Комарът пие, докато поеме необходимото количество кръв, което средно е пет микролитра на хранене. Надушва своята плячка посредством сензори, подобни на командно табло. Така улавя наличен издишан въглероден диоксид, млечна киселина, осъществено движение, температурна разлика спрямо средата, миризма, химични вещества от потта и т.н.

Жизненият цикъл на това досадно насекомо варира от една седмица до няколко месеца. Може да ухапе кучето по носа, което за него е особено болезнено.

Мравката изедница

Забравете я като трудолюбив герой от басните и си я представете такава, каквато е по природа - древно насекомо, близка роднина на осата. Повечето видове мравки биват възприемани като полезни насекоми, но някои са опасни с ужилванията си и дори могат да убият бозайник или човек (за щастие обаче тези не живеят в България).

Най-важни са антенките на мравката. Те са много чувствителни и изпълняват основни сензорни функции. Изследват миризми, чуват звукови трептения, движение на въздуха, притежават вкус. Мравките общуват с феромони. Ухапването от мравка предизвиква сърбеж, а нерядко той води до възпаление.

Бълхата вредителка

Кръвопиещ паразит без крила, който въпреки миниатюрния си размер причинява истинска вреда на четириногото приятелче. Бълхата рядко напада човека, поради липсата на окосменост, затова по-често избира животни - космати бозайници или дори птици. В зависимост от вида и възрастта, големината на бълхите варира от от точица до сусамово семе. Цветът най-често е червеникаво-кафяв.

Тялото на възрастната бълха е лъскаво, твърдо и приплеснато. Формата й я прави неуязвима към животинските нокти при чесане или търкане в камъните. Бълхата може да скача 200 пъти над размера си, като стартовата скорост на отскока й е 2 метра в секунда.

Възрастната бълха се храни единствено с кръв от приемника. По кожата на жертвата се залепват кръвни остатъци и фекалии, които стават храна на поколението й: ларвите и малките бълхи.

Веднъж настанила се в кожата, тя я срязва и пуска в тъканта ензим, спиращ съсирването. Така кръвта се точи лесно и смученето започва. С кръвта на жертвата си бълхата приема и анализира хормоните му. По тях се ориентира за състоянието на жертвата.

Освен болка и сърбеж, бълхата пренася опасни болести и инфекции, като туларемия, бартонела, миши тиф, ендемичен тиф, уртикарии, риксетсиоза, трипанозома, херпетозома, бактериози, тежки патогени и болестни реакции на кожата.

Ужиленото място се зачервява, подува и скоро може да се развие в дерматит. Ухапаната тъкан често се напада от акари, загнездващи се в нея. Те предизвикват възпалени петна и мехури, което може да доведе до вторична инфекция и язва на кожата. Домашните любимци нерядко поглъщат бълхи, дъвчейки ухапаното място.

Жертвите могат да развият анемия, която е особено опасна при малки кученца, където често има фатален резултат.

Новините

Най-четените