Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Връзката, която войната не може да прекъсне: Между котките и хората

В трудните времена на войната в Сирия котките и хората са подкрепа едни за други Снимка: GettyImages
В трудните времена на войната в Сирия котките и хората са подкрепа едни за други

Градът е Кафр Набл. Намира се в последната владяна от бунтовниците провинция в Сирия. След месеци на интензивни бомбардировки от сирийски и руски сили, градчето вече е дом на повече котки, отколкото на хора.

32-годишният Салах Джаар е един от местните, които не е избягал. Той живее в мазето си, което по-скоро е бомбоубежище. Той обаче не е сам. Сгушени до него са половин дузина разноцветни котки.

"Успокояващо е, когато котките са близо. Това прави бомбардировките, събарянето, страданията да изглеждат много по-малко плашещи", споделя Джаар.

Кафр Набл е родният град на Салах. Някога е бил дом на повече от 40 000 души. Останали са по-малко от 100. Трудно е да се отгатне колко котки има - със сигурност са стотици, а може би и хиляди.

Котките се нуждаят от някого, който да се грижи за тях и да им дава храна и вода. Затова те са намерили убежище в домовете на малцината, които са останали. Във всяка къща сега има около 15 котки, понякога дори повече, разказва Салах.

Той е репортер към местната радиостанция Fresh FM. Все още се занимава с това, макар предишните студия на медията сега да са развалини след неотдавнашен въздушен удар. За щастие, малко преди това техниката е била преместена на по-безопасно място наблизо.

Радиостанцията е излъчвала предупреждения за бомбардировки, новини, комедии, телефонни обаждания и е обичана както от хората, така и от котките. Нейният основател - активистът Рейд Фарес, е отделял немалка сума, за да купува на животинките мляко и сирене. Убит е от въоръжени ислямисти през ноември 2018 г.

„Много котки са родени в сградата. Една от тях, която беше бяла с кафяви петна, разви специален афинитет към Рейд. Тя го придружаваше навсякъде и дори спеше до него", спомня си Салах.

На излизане от разрушената си къща той е посрещан от оглушителна какофония от прииждащи от всички посоки котки, някои мяукащи тихо и мелодично, други - крещящо и отчаяно. По думите на Салах така е с всеки, който се покаже навън.

Понякога, когато се разхожда по улицата, след него по целия път има върволица от 20-30 котки. Някои от тях след това дори се прибират с него в дома му.

Когато тъмнината падне, лаят и скимтенето на многобройни бездомни кучета добавят нов нюанс към нощния звуков пейзаж. Те също са гладни и бездомни. Нощното им търсене за храна и подслон ги прави конкуренти на котките на Кафр Набл. По думите на Салах в тези редовни конфронтации обикновено има само един победител: "Това са котките, разбира се! Те са толкова повече".

Повечето котки доскоро са били обичани домашни любимци. Семействата им са избягали от града скоро след като сирийските сили миналия април предприеха усилия да си върнат Идлиб. Сега, лишени от любов, грижа и редовно хранене, на животните им се налага да намерят нови жилища сред развалините. И въпреки че хора като Салах вече не могат да бъдат сигурни, че ще останат живи, и не е ясно откъде ще дойде следващото им хранене, изглежда, че винаги ще има място на масите им за техните четириноги приятели.

"Всеки път, когато аз ям, ядат и те, независимо дали става въпрос за зеленчуци, юфка или просто сух хляб. В тази ситуация усещам, че сме слаби създания и трябва да си помагаме взаимно", казва той.

Не е изненадващо, предвид постоянните бомбардировки, че котките често биват ранени, заедно с всички останали. Отново, въпреки недостига на лекарства и почти всичко останало, Салах казва, че полага всички усилия да се грижи за тях.

Негов приятел също има котки в къщата си. Едното от котетата е било ударено от ракета, която почти откъснала едната му предна лапа. Но са успели да го закарат в град Идлиб за лечение и сега то се разхожда, както и преди.

Със силите на президента Башар Асад, които сега са недалеч от Кафр Набл, изглежда, че градът ще бъде препълнен скоро. Салах признава, че се притеснява не само за себе си и приятелите си, но и за котешкото население на града.

"Споделихме и добри, и лоши времена, и радост и болка, и много, много страхове. Те станаха наши партньори в живота", казва той. И е категоричен, че ако се случи най-лошото и той и други са принудени да избягат от Кафр Набл, ще вземат много от котките със себе си.

Всички ужаси на войната изглежда не могат да прекъснат силната връзка, която се е зародила между котките и хората в този сирийски град.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените