Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Домашни любимци и деца: Особено препоръчителна комбинация

Домашни любимци и деца: Особено препоръчителна комбинация Снимка: iStock

Родителите излишно се притесняват, че домашните любимци не са добра идея за децата. Хора, които сами не са живели край животни, дори се опасяват, че те могат да бъдат опасни, особено за по-малки деца.

Бъдещите родители пък често се тревожат какво ще стане, когато се появи бебето и не е рядкост да се откажат от кучето или котката си в името на новороденото.

Недейте. Да, животните цапат, не се държат като хора и изискват грижи. Но отплатата е дългосрочна и си е чиста инвестиция в бъдещето на децата. Ако растат с домашен любимец, те са по-здрави, по-отговорни и емоционално по-зрели и стабилни. Вместо да преподавате на децата основни правила за отношенията с другите, можете да оставите това да свършат кучето или котето. Става автоматично.

Освен храна и вода, животните изискват и любов. Затова децата, които растат с животно, развиват чувство за отговорност, грижа и емпатия. Те стават по-съпричастни и състрадателни и това бързо се проектира и към отношенията им с хората.

Общуването с животно помага и при общуването с всякакви хора. Това е така, защото животните не общуват като нас, използват невербални знаци и за да си на "ти" с тях, трябва да се научиш на техния език. Те невинаги са на разположение и не са "на линия" компромисно, както са, например, родителите. Ако животното иска да спи или просто да бъде оставено на спокойствие, то го показва ясно, не казва: "Добре, още 5 минути". А умението да се вслушаш и съобразиш с другия се пренася и при комуникацията с хора.

Така стоят нещата и с цялостните отношения с хората. Ако детето се отнася към животните с търпение и любов, е доста по-вероятно да го прави и с хората.

Снимка: iStock

Ако детето е единствено в семейството, присъствието на животно намалява част от рисковете, които носи синдромът "център на вниманието", защото малчуганът не е единственият обгрижван член на семейството. Напротив - той също трябва да се съобразява с още някого.

Ако децата са повече, любимецът е приятел, към когото децата не изпитват ревност, тъй като не отнема от вниманието към тях самите, за разлика от братята и сестрите.

Чувството за отговорност, което децата развиват в грижите за животни ги учи и на грижа към самите себе си. А способността да се грижи за друг развива и самочувствието и самостоятелността на детето и то става по-уверено във възможностите си.

Ако живее с домашен любимец, детето учи и какви са последствията от действията или бездействията му. Ако не нахрани рибките - те ще умрат, ако не разходи кучето, то ще скимти и ще прави поразии и т.н.

Дори и да не се грижат за животното, водени единствено от безкористна любов, децата разбират какво е да си ангажиран и да изпълняваш задачи, защото това се налага. Тинейджърът може да мрънка, че трябва да изведе кучето, но ще го направи и ще свикне с това, че задължения към околните съществуват.

Затова и децата, които имат домашен любимец, са по-дисциплинирани.

Животните учат децата на уважение и толерантност, а също и на "нещата от живота" - възпроизводство, болести, страдание, смърт. А това дава чудесна база за живота като възрастен.

Освен за възпитанието, животните носят ползи и за здравето. Както у възрастните, домашните любимци дават чувство на спокойствие и у децата и редуцират стреса и негативните емоции. Кучето и котката посрещат детето от училище с безусловна любов и не се интересуват какво мислят за него съучениците му. Те просто са вратата всяка вечер и се радват на детето искрено, а след това предлагат гушкане, галене, близане и мъркане. Това успокоява.

Тъй като домашните любимци не съдят и не се влияят от мнението на околните, това помага дори за ученето. Много деца предпочитат да четат на глас пред животни, тъй като те не ги поправят и оценяват. Дори съществуват подобни терапии за деца, които имат трудности с четенето.

Децата, които имат животни, особено кучета, са и по-активни и се движат повече, тъй като трябва да ги разхождат. Играта и гоненицата с малко коте у дома също не е за подценяване.

В последните години се появиха и доста научни публикации за връзката между "чумата на 21 век" - алергиите, и животните. Противно на по-старите схващания, сега се смята, че в колкото по-чиста и дори стерилна среда растат децата, толкова по-често страдат от алергии. И обратното - децата, които растат в близка до естествената среда в природата, имат алергии по-рядко.

Затова и наличието на домашен любимец в дома, особено от раждането на детето,намалява податливостта към развитие на алергии. Освен това, колкото повече са домашните любимци, толкова по-малко вероятно е детето да развие сенна хрема, екзема или дори астма.

Снимка: iStock

Естествено, колкото по-рано детето започне да си грижи за друго живо същество - толкова по-добре. Ако то вече не е в дома ви, рано или късно ще се наложи въпросът да се обсъди - няма дете, което да не е врънкало за коте или куче. Или поне рибки.

Преди да се съгласите, обяснете детайлно на детето, че животното върви с години отговорност и грижа и те не приключват с първоначалния ентусиазъм от появата му. Милиони родители са попадали в този капан и два месеца, след като се се сдобили с куче, се е наложило изцяло да поемат грижите за него.

Ако не сте гледали досега домашен любимец и се опасявате от зарази - да, обезпаразитяването и поддържането на хигиената, която съответното животно изисква, са задължителни. 

Няма гаранция за продължително спазване, но все пак определете ясно и оттренирайте всички задачи и задължения, които детето ще има покрай животното.

Като цяло на деца над 5 години може да се възлагат някои отговорности по отношение на грижите за домашния любимец, но преди да навършат 10 г. е трудно да се говори за цялостно поемане на грижата за друго живо същество. Тийновете могат изцяло да се грижат за животни, но е добре човек да държи положението под око и да се уверява, че са нахранили животното и са почистили.

Обмислете добре и какъв да е домашният любимец. Рибки и зайци са по-лесни за гледане, но са и емоционално по-необвързващи. Освен това живеят по-кратко. Последното важи и за по-любвеобилните морските свинчета, които иначе са препоръчителни за деца със специални потребности.

Ако решите да е папагал - трябва да са два - ако птицата е сама, ще страда.

Ако е куче - съобразете породата с мястото, в което живеете и собствените си възможности - например дали сте в състояние да отговорите на нуждите на енергично животно, което изисква безкрайни разходки.

Съобразете това с характера и темперамента на самото дете. Обикновено те сами посочват какъв да е новият обитател на дома ви и дали изобщо да се появи.

Най-четените