Всички сме виждали двойки стопани с техните кучета, които толкова си приличат физически, че чак е озадачаващо. А освен това често се случва четириногото да има и темперамента на човека, който се грижи за него.
Има няколко причини за този феномен и той не е изненада за учените, които от години се занимават с психология на кучета и хора.
Психологът Садахико Накаджима от японския университет "Куансей Гакуин" казва, че има доказателства не само в подкрепа на идеята, че хората и техните домашни любимци си приличат, но и също защо е така.
Експеримент от 2009 г. е доказал емпирично приликата между кучетата и стопаните им. При показване на снимки на хора и техните четириноги любимци, повечето участници (80%) са могли да кажат кое куче на кой собственик принадлежи.
Тези резултати се припокриват с предишни проучвания по темата. С което се слага край на спора наистина ли кучетата и хората си приличат. Но Накаджима иска да знае коя черта в лицата издава най-голяма прилика. Затова прави втори експеримент през 2016 г.
На 500 души са показани два комплекта снимки. Единият набор показа истински двойки собственици и кучета, а в другия са поставени снимки на случайни четириноги и хора. За да разбере обаче къде се крият приликите, той закрива части от лицата на двойката.
На някои снимки не се виждат устата, на други - очите. При закриване на устата (на кучето или човека), 73% от дадените отговори кое куче на кого принадлежи били верни. Когато обаче са закрити очите, точността на отговорите спада до 50%.
Резултатите "ясно показват, че хората решават дали собствениците и кучетата им си приличат, предимно чрез сравняване характеристиките на очите и частта около тях", заключва Накаджима в своя доклад.
Според него основната причина за приликата в лицето на собственика и на кучето се крие в психологическия феномен "ефект на простото излагане" (mere exposure effect). Или това е идеята, че хората са склонни да развиват предпочитание към неща, които им изглеждат познати.
Това на практика означава, че стопаните са по-склонни да избират кученца с техните собствени физически характеристики, понякога по-очевидни, друг път не толкава. С други думи, привлечени сме от домашни любимци, които ни напомнят за себе си.
Това обаче се изразява не само във външните черти. Човек е по-склонен да избере животно, което и по темперамент прилича на него.
Например ако той се занимава със спорт, е по-вероятно да си вземе порода, която е по-активна, като Джак Ръсел Териер, Австралийска овчарка, Хариер и др. Както и в обратния случай, възрастни хора например може да предпочетат кротки породи като Уелско корги, Пудел или Малтийската болонка.
Освен това обаче кучетата постепенно започват да имитират поведението на собственика си, което допълнително увеличава приликите между тях.
Според проучване, публикувано в научното списание PLOS, кучетата усещат настроенията вкъщи и ги приемат. Отделно като правило, животните започват още в първите дни на съвместното съществуване да нагаждат поведението си според порядките в дома. Тоест, тревожните и невротични стопани ще направят такива и любимците си, както и спокойните биха предали спокойствието си на четириногите.
Това е установено с наблюдение на 1600 кучета от 50 различни породи, което е показало, че с времето настъпва промяна в "личностните" черти на четириногите. И тя се дължи именно на общуването със стопанина.
Авторите на изследването твърдят също, че по-влиятелният в двойката е човекът. По-често той предава чертите си на любимеца, а не обратното. Но се наблюдава и двустранно взаимодействие.
"В дългия процес на общуване хората започват да си приличат един на друг. Общуването с животни не е изключение. Натаманяват се моделите на поведение и начините на общуване", обяснява кинологът Карина Паулман.
Една грешка, която се допуска често при избора на любимец на базата на физическите му характеристики обаче е това, че се избира според желанието за внушение.
Тоест, ако слаб човек иска да излъчва мощ, може да избере бойна порода куче като Бултериер, Дого Аржентино или Американски булдог. Или човек, който не може да има деца, да избере малка порода като Померан, Пинчер, Йоркширски Териер или Чихуахуа. Тук съветът на специалистите е да се информирате за чертите на кучето преди да го вземете вкъщи.
Да, впоследствие то може да добие част от вашия характер, както твърдят изследванията, но няма да се промени напълно. И за да не настъпят проблеми и животното да живее нещастно, избирайте информирано, а не само по външни черти.
