Задушевният възглас "Бойко", с който френският президент Еманюел Макрон се обърна към премиера Борисов веднага след кацането му късно снощи във Варна, определено ще породи коментари от типа, че френският държавен глава е толкова близък с нашия министър-председател, че си говорят на малко име.
Но има и друга гледна точка и тя е, че Макрон по-скоро е добър търговец и знае как бързо да влезе под кожата на неформалния Борисов. Френският президент идва със своя програма в България и тя определено не е да се диви на тишината, която се носи над Слънчев бряг.
Вече стана ясно, че част от дневния ред на френския президент у нас включва и представяне на възможностите на френската оръжейна индустрия. Само за миналата година Франция е изнесла оръжия на стойност от над 20 млрд. евро, а България обяви, че смята да се превъоръжава доста ударно в следващите няколко години.
Франция има ясен интерес в две от големите модернизационни програми за армията - тази за нови патрулни кораби и за нови бронирани машини за пехотата.
Петата френска република, обаче едва ли има само добри спомени от търгуването с оръжие за България.
Почти точно преди десет години, на 4 октомври 2007 г., по-предишният френски президент Никола Саркози подписа със Сергей Станишев в София договор за стратегическо партньорство във военната сфера. Това трябваше да е последната стъпка преди парафирането на споразумение за покупката на четири корвети от клас Gowind на обща стойност 750 млн. евро.
Две години по-рано България стартира конкурсна процедура за избор на доставчик за четири корвети за ВМС. След серия от скандали и обрати и при не особено прозрачен начин, за победител бе избран френския консорциум Armaris (в него влиза френската държавна корабостроителница DCNS и отбранителната компания Thales), който предлагаше Gowind.
Френската компания имаше амбициозни планове да построи три от корветите във Варна и да прехвърля там за изпълнение всички поръчки идващи от региона, като усилено се говорeше, че Грузия е готова да поръча два кораба от същия тип (страната така и не направи подобна покупка).
Два месеца след визитата на Саркози правителството на "Тройната коалиция" направи рязък завой и обяви, че вместо френски корвети ще купи още две стари белгийски фрегати (първата бе договорена още през 2004 г. от правителството на НДСВ).
По онова време се смяташе, че сделката с корветите е вид благодарност, която България трябва да окаже на Франция за измъкването на медицинските ни сестри от Либия. Дали това е било точно така не е ясно и до днес, но дипломатическият френски натиск се засили през 2008 г.
В началото на юли премиерът Станишев посети Париж и сякаш се стигна до Соломоновско решение по корветната драма – вместо четири ще бъдат купени два кораба за около 450 млн. евро, a DCNS/Armaris ще приватизира държавния кораборемонтен завод ТЕРЕМ "Флотски арсенал". Истината е, че пари за подобни крупни оръжейни сделки по онова време няма, а и видимо няма сериозно желание от страна на "Тройната коалиция" да купува бойни кораби.
Кабинетът "Станишев" продължава да бави топката и успява да не подпише никакъв обвързващ документ до падането си от власт през лятото на 2009 г., но все пак оставя особено наследство на кабинета "Борисов 1". Формално френската компания е избрана да достави нови бойни кораби, поети са много явни и не толкова явни ангажименти, а пари все така няма.
През октомври 2009 г. Борисов посещава Париж и води "много мъжки и много тежък разговор" с Никола Саркози, който включва и въпроса с корветите. Официално става ясно, че България няма намерение да купува кораби от Франция (макар и чисто формално въпросът да се влачи до 2010 г., когато проектът е прекратен), а премиерът се измъква с обещанията, че френски компании ще проведат модернизацията на две от трите стари белгийски корвети. Тези обещания са забравени бързо, а фрегатите не са модернизирани и до днес.
Въпросът за френските корвети изплува поне още веднъж, когато през април 2011 г. Борисов свързва френското вето върху влизането на страната ни е шенгенското пространство с провалената корабна сделка.
"Става въпрос за стотици милиони евро загубени за французите, мислите ли, че ей така ще ги забравят?", оправдаваше се той пред Народното събрание.
Това не са единствените горчиви премеждия на френската военна индустрия у нас. През 2010 г. кабинетът "Борисов 1" се отказва и от три вертолета AS 565 Panther за ВМС. Машините са част от мегасделката сключена през 2005 г. за 12 броя Cougar и шест Panther за общо 360 млн. евро. Поръчката се изпълняваше от френския клон на европейския вертолетостроител Eurocopter (днес Airbus Helicopters).
В края на 2015 г. българските ВМС тихо и кротко рестартират проекта за покупка на нови корвети, но го маскират под името "модулни патрулни кораби", защото "корвета" е вече почти мръсна дума в МО. Цели покупката на два броя за 820 млн. лева.
Този понеделник френския финансов седмичник "La Tribune" съобщи, че една от целите на визитата на Еманюел Макрон в България е да се удари рамо на френската държавна компания Naval Group (наследник на DCNS) в опитите ѝ да се пласират две корвети от клас Gowind.
Друга френска държавна компания, Nexter Group, има амбиции да ни продаде бронираната колесна бойна машина за пехотата VBCI. България има план да придобие 198 такива машини за 1,22 млрд. лева.
Вчера представители на Nexter се срещнаха официално с председателя на Комисията по отбрана в Народното събрание и бивш началник на отбраната Константин Попов, а целта на визитата им е била презентация на VBCI, а със сигурност може да очакваме, че Макрон освен за корвети ще говори и за бойни машини за "Царицата на боя - пехотата" (по Бойко Борисов).
Едно е сигурно, за нови изтребители няма да става въпрос. Френският Dassault Rafale е изключително модерен и способен боен самолет, но цената му е непосилна за България. През май 2015 г. Индия купи 36 такива изтребители на цена от 7,8 млрд. евро или около 217 млн. на самолет, а българският бюджет за осем самолета е малко над 750 млн. евро, като в тази сума трябва да влезе и въоръжението и логистиката.
Това е ясно на производителя Dassault и през 2011 г. той отказа да взима каквото и да е участие в процесите у нас.
Колкото добре да се представи Макрон пред Борисов, въпросът не е дали България ще купи френски или други кораби, а е дали въобще кабинета "Борисов 3" има намерение да финализира която и да е от трите големи оръжейни сделки.
За сега няма индикации за особен ентусиазъм за влагане на големи пари за въоръжение и българските разочарования на френската оръжейна индустрия вероятно ще продължат.
