Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Мистериозният руски Град на мъртвите

Мистериозният руски Град на мъртвите Снимка: iStock
Мистериозният руски Град на мъртвите Снимка: iStock
Мистериозният руски Град на мъртвите Снимка: iStock
Мистериозният руски Град на мъртвите Снимка: iStock
Мистериозният руски Град на мъртвите Снимка: iStock

Отдалечено и мистериозно руско селище и неговият некропол, наречен „Градът на мъртвите", векове наред предизвикат интереса на историци и туристи. Даргавс е селище в руската република Северна Осетия, разположено на река Гизълдън.

Гробището, обвито в мистерия, привлича туристи от цял свят. Докато историците постепенно разгадават все повече от историята му, местни жители вярват, че всеки, който се осмели да влезе, няма да се върне жив.

Някога Даргавс е бил център на осетинската провинция Тагаурия. От 16 век този отдалечен участък от южните руски земеделски земи се използва като гробница, а днес средновековният некропол съхранява останките на повече от 10 000 души, много от които са с дрехите и вещите си. Мястото се състои от 99 забележително запазени средновековни крипти с единични прозорци. В задната част на комплекса се намира и кула, чийто връх е разрушен.

В малките кладенци, които са пред всяка крипта, има монети. Осетинците вярвали, че ако монетата, хвърлена в кладенеца, удари камък, това означава, че душата на мъртвия е достигнала небето.

Произходът на това място обаче остава неясен, като някои източници твърдят, че най-старата от криптите датира от 12 век, други - от 14 век, а трети от - 16 век.

Според една теория, когато територията е била оскъдна по време на монголо-татарската инвазия от 13 век, местните жители, живеещи в тази 17-километрова долина на Кавказките планини, започват да създават подобно структурирани надземни крипти.

Друга теория предполага, че Градът на мъртвите е създаден вследствие на индо-иранската традиция, установена от мигриращите сармати, които се заселили в Южна Русия и погребали своите мъртви близки над земята, за да уважават земята.

Съществува и теория за поредица от чумни епидемии през 17-ти и 18-ти век през Осетия.

Има доказателства, че заразените жители са поставяни под карантина в криптите, докато чакат наближаването на смъртта. Дори се смята, че постройките са изградени конкретно за това. Те били снабдени с храна и вода, но не можело да се движат свободно навън, а трябвало да изчакат смъртта да отнеме живота им.

Хората, които нямали останали членове на семейството, които да ги погребат, просто изчаквали в масивното гробище до смъртта си. Някои тела в криптите са в дървени ковчези, които приличат на лодки, а един от труповете е с весла до него. Според историци древните жители вярвали, че човек трябва да премине река, за да стигне до небето.

Интересен факт е, че мястото е исторически регион на друг народ, наречен ингушети, който днес живее в Република Ингушетия само на няколко километра от там. Те са загубили повече от половината от своята територия в полза на осетинци и казаци. Повечето имена в този регион могат да бъдат преведени само от ингушки език. Смята се, че всяка крипта принадлежи на едно семейство или клан.

Много посетители пътуват до това гробище от 1,5 хектара, за да видят забележително добре запазената средновековна архитектура. Достигането до загадъчната дестинация изисква три часа шофиране по тесни пътища и много хълмове - маршрут, който изглежда подобаващ за пътуване до Града на мъртвите.

Ако някой прекара известно време в Северна Осетия, той казва, че може да се усетят древните вибрации около града и околностите му.

Но докато много любопитни туристи пътуват до това гробище от 1,5 хектара, за да видят изумителната средновековна архитектура, историкът Люидмила Габоева вярва, че хората, стигнали до там си тръгват, „помирени с вечния страх от смъртта".

Най-четените