Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

За Русия без любов - част 1

- Коя е най-високата сграда в Москва?  
- Лубянка, защото от подземията й се вижда Сибир Снимка: Ема Иванова
- Коя е най-високата сграда в Москва?

- Лубянка, защото от подземията й се вижда Сибир
Освен забавен виц, това би могло да бъде и интересна метафора за това у кого има повече власт в Русия. Дали в Ситито - новобогаташите, „модерните" бизнесмени, олигарсите, руските Зукърбърговци, или в КГБ (и неговите приемници). Снимка: Ема Иванова
Освен забавен виц, това би могло да бъде и интересна метафора за това у кого има повече власт в Русия. Дали в Ситито - новобогаташите, „модерните" бизнесмени, олигарсите, руските Зукърбърговци, или в КГБ (и неговите приемници).
„Почти всички едри бизнесмени са наясно, че в някакъв момент тяхната собственост (или част от нея) може да бъде експроприирана в интерес на държавата и те отдавна са се примирили с това. Прието е да се твърди, че едрите руски бизнесмени не са милиардери, а само работят като такива. Те управляват собственост, която Владимир Путин им е позволил да управляват". - Михаил Зигар
Протест срещу убийството на опозиционера Борис Немцов Снимка: Getty Images
Протест срещу убийството на опозиционера Борис Немцов

Започвам нова поредица - „FOR RUSSIA WITHOUT LOVE". WITHOUT LOVE не значи WITH HATE, а просто така, без филство и фобство. Такова, каквото е.

В тази статия ще разкажа две истории от пътуванията ми до Москва и ще спомена два откъса от книга, която прочетох междувременно. Може би крайният резултат ще изглежда леко хаотичен, но иска ми се читателят да мисли за статията, като за литературен колаж.

Девети ноември, 2015 година, ГУМ ( Руският ЦУМ ), Красная площадь. В сградата на ГУМ се намира емблематичното кафене Bosco.

„Пием си кафето" и ни заговаря по незнайни причини около 60 - годишен руски господин, който ни казва долу-горе следното: „Знаете ли Борис Немцов, политика, когото убиха преди по-малко от година на няма и 200 метра от тук? Ето в това кафене той прекара последните си 30 минути".

Ще пропусна частта, в която той разказа колко красив и добър човек бил Немцов, как обожавал жените, но и те го обожавали, как обичал живота, как същият ден видял майка му и й целувал ръцете, защото е родила такъв син, как на 9 - ти Немцов щял да празнува рожден ден (после си дадох сметка, че заради това и възрастният руснак може би е бил в кафенето) и други такива неща, ( които може и да са субективни ), за да споделя отговора на моя умишлен въпрос - „Защо го убиха с шест изстрела в гърба?".

„Убиха го, защото беше срещу ти знаеш кого" , беше неговият отговор, което аз преведох на интернационалната ни компания, неразбираща руски, като „you know who".

Веднага изплува асоциацията с въображаемия свят на Хари Потър и Лорд Волдеморт, в който магьосниците ги е страх да назоват по име страшния магьосник и го наричат Ти-знаеш-кой/кого.

След моето you-know-who, някои от съпровождащите ме не разбраха за кого говоря и трябваше да поясня с Vladimir.

Не разбраха, трябваше да кажа Vladimir Putin. Така между you know who и V.P. лицето на руския ни събеседник изрази явно притеснение, въпреки опитите ми да го кажа максимално тихо и неясно, за да не притеснявам човека. Независимо какви са оценките за Путин като политик и човек, било то положителни или отрицателни, както и на делото му, разказът все пак предизвиква размисли.

Какъв е бил Немцов аз не мога да кажа, но изключителното в тази история е „you know who". Дали беше заучена поза, преиграване или изпитване на реален страх от приближените на опозицията?

На заминаване руснакът ни каза: "Завиждам ви за младостта, за красотата, за енергията, но най-много ви завиждам за свободата да пътувате и да видите света без притеснения."

Може би препратка към неговата младост, похабена в годините на затворения зад Желязната Завеса режим? Предупреждение дали пак определени политици и световни лидери не ни водят там? Заръка да пазим тази свобода? Не зная.

Втората история е от следващото ми посещение в Москва през ноември. Разговор с един дядо - юрист, който твърдеше, че е бивш сътрудник на КГБ.

Другата крайност на господина от опозицията в Bosco Café. Та заговорихме се с КГБ-ееца. Бих казал, че по убеждения е далеч по-краен и от поддръжниците на Путин.

За него, Путин е проамерикански, мекушав, прозападен.

Въобще не му харесва, но е по-добре от ... И вместо име, последва едно почукване под брадата. Символ на пиенето и алкохолизма, знак между алкохолици „Давай выпием!" („Хайде да пием!"), разпространен в Русия, в случая използван вместо името на Елцин (който обичаше да си пийва).

Краен, краен патриот, типично по руски, по-скоро по съветски.

Разбира нещата от политиката, но пречупва всичко през собствената си призма, с крайни гледни точки, със съждения, омаловажаващи човешки животи, съдби и заклеймяващи цели раси, етноси и т.н. В стил погроми, в стил "смъртта на милиони е статистика", в стил "важното е кой брои гласовете".

Циничен. Леко налудничав. Наблюдавах лицето му, докато говори. Цялото в белези. Като изгорено, но на странни линии, резки и фигури, сякаш отпечатъци от нещо по лицето му. Части от носа (около ноздрите му) липсват. Нещо в слъзните канали и носа му не работеше правилно, тъй като непрестанно отделяше секреция от носа и очите, която попиваше с кърпичка.

Обезобразен човек. Битова злополука или професионална? Лъхаше на соц, на номенклатура, на задкулисие.

При всички положения - интересен разговор. Доста интересни неща разказа. Включително и за посещенията си в България с висши съветски политици. Когато разбра, че съм от Варненско, започна да изрежда имена на хотели в курортите „Златни пясъци" и „Св.Св. Константин и Елена" ( тогава „Дружба" ). Добра памет, фотографска, дори разположението на хотелите помнеше.

Разказа ми виц или по-скоро уж реална случка, която той беше украсил в анекдот. Горе-долу следното:

Стоя си аз тук („тук" беше международно изложение за недвижими имоти в Москва - б.авт.) и се заприказвам с двама литовци. Обвиних ги, че ни изгониха като окупатори, а ние им поддържахме икономиката с доставките за Ленинград по съветско време. На изпроводяк ги питам:
- Коя е най-високата сграда в Москва, знаете ли?
- Източната кула от Кулите на Федерацията.
- Не!
- Кулата Меркурий (Меркурий Сити Тауър)?
- Не!
- Moscow Tower?
- Не!
- А коя е тогава? - вече се изнервиха те.
- Едно здание на 12 - 13 етажа, на улица „Лубянка" се намира, където се помещаваше КГБ.
- Е как така е най-високата? Сам каза, че е на 12 - 13 етажа?
- Най-високата в Москва е - казах аз - защото от нейните подземия се вижда Сибир".

Помислих си, че освен забавен виц, това би могло да бъде и интересна метафора за това у кого има повече власт в Русия. Дали в Ситито - новобогаташите, „модерните" бизнесмени, олигарсите, руските Зукърбърговци, или в КГБ (и неговите приемници).

Да, говорим за две взаимосвързани групи с общо минало, но не липсват борби за надмощие между тях.

Декември. След въпросните визити попаднах на една много интересна книга - „Владимир Путин. Неизбежните войни" от Михаил Зигар - главен редактор на независимия канал Дождь.

Книга, която ще цитирам или коментирам навярно често в поредицата. Два откъса ще спомена в тази статия - нито са най-важните, нито най-впечатляващите. Просто са първите, които ми дойдоха наум след написването на по-горните редове.

Първият цитат:

„Почти всички едри бизнесмени са наясно, че в някакъв момент тяхната собственост (или част от нея) може да бъде експроприирана в интерес на държавата и те отдавна са се примирили с това. Прието е да се твърди, че едрите руски бизнесмени не са милиардери, а само работят като такива. Те управляват собственост, която Владимир Путин им е позволил да управляват".

И вторият:

„През декември 1999 г., една седмица преди Елцин да го назначи за президент, Путин отива на улица „Лубянка" на празника по случай Деня на чекиста. В речта си на приема той се шегува:
„Докладвам, че групата служители на ФСБ, командирована от вас да работи под прикритие в правителството, на този етап се справи със задачите си." Аудиторията избухва в аплодисменти. А всички онези, които след това гледат на телевизионните екрани репортажа от празника, леко потръпват."

Няма да тълкувам или анализирам историите и цитатите. Исках да ги разкажа. Оставени да висят така събуждат по-силни впечатления и мисли у читателя.

* Текстът е публикуван в блога на автора

Най-четените