"Република на младостта" - това е името, което младите хора от различни страни дават на Международния младежки център "Георги Димитров" в Приморско.
Всяко лято за огромен брой посетители от целия свят с различни култури и различен цвят на кожата, центърът се превръща в място, на което си дават среща младостта, приятелството и радостта. Тук се говори на различни езици, но жаждата на младите да комуникират като братя бързо прескача езиковите бариери.
Или поне така пише в рекламните брошури от онова време.
Идеята за изграждане на младежки център край Приморско е част от по-мащабна програма, която през 50-те и 60-те години на миналия век изкарва българското Черноморие като туристическа дестинация в международни води. Създадени са курортите "Златни пясъци", "Албена" и "Слънчев бряг".
Освен изграждането на нови курорти, програмата има за цел да развие и малките морски селища като Созопол, Несебър, Поморие... По това време те са слабо популярни и както пишат тогавашните печатни издания, "в тях ходят предимно художници, чудаци-археолози и болни".
Идва време и Приморско да се превърне от малко рибарско село в морски курорт.
Началото е дадено през 1955 г. с постановление на Президиума на Народното събрание. През 1957 г. в залива Атлиман започва строителството на Международен младежки център, а през 1959 г. на мястото отваря врати и първият палатков лагер за ученици, посещаван най-вече от българските деца.
В началото центърът, носещ името на Георги Димитров, има възможност да приема около 2300 младежи, но в следващите години броят им е увеличен драстично. В най-силния период от историята му през него минават над 70 000 души годишно.
За настаняването на международната младеж са предвидени трите големи хотела "Бисер", "Нептун" и "Хоризонт", както и различни бунгала, ресторанти и къмпинг площадки. Все места, на които, както е написано в друг рекламен материал, "можете да завържете приятелство с хора от различни страни и да откриете, че имате сходни проблеми за дискутиране".
За пълноценния отдих на посетителите, на територията на комплекса са изградени няколко спортни площадки и дискотеки. Заедно с близкия плаж те се превръщат в любими места както за почиващите тук чужденци, така и за нашенските туристи от близките курорти.
Тъй като културната програма на ММЦ "Георги Димитров" по това време е богата и разнообразна, за нея е предвидено специално място - изграденият през 1972 г. летен театър, наречен кино "Космос".
Построен на красив терен сред гората, театърът разполага с над 3500 места и освен с редовните кино прожекции забавлява посетителите, като предоставя възможност за изява на млади таланти. Освен това на сцената му се провеждат забавни викторини на различни езици. Разбира се, те са свързани най-вече с дейността на Георги Димитров и Партията и целят да запознаят чуждоезичните гости със специфичната култура на социалистическа България.
Гвоздеят на програмата обаче е традиционният карнавал, популярен като "Празникът на Нептун". Това тържество е очаквано с нетърпение от младите хора, които се преобличат като обитатели на морското дъно, а престижната роля на морския бог се изпълнява от победителят в специална игра.
Преобразен като повелителя на моретата, той получава брада, корона и тризъбец. С тяхна помощ извърша традиционното кръщене, при което всеки участник в карнавала получава свое морско име. Следват музика, танци, песни...
Празникът обикновено е организиран в края на всяка смяна и бележи нейния завършек. За участниците остават пътят към дома и приятните летни спомени.
За съжаление, заедно с туристите си отиват и много други неща.
През 90-те години културната програма постепенно замира, завесите се спускат, угасват и последните лампи...
Вече повече от 15 години кино "Космос" е изоставено. Красиво украсените му с морски кончета врати са заключени, от сцената не долита музика, а по олющените му дървени скамейки вместо хора са се наредили бодливи шипкови храсти.
Младежкият смях и безгрижитето са си отишли. Няма я и празничната атмосфера. Духът на онова време обаче се е запазил. Притаил се е зад прашното пиано в едно от помещенията между стотиците километри филмови ролки, разпилени из цялото кино и в прожекционната кабина, където старите апарати все така са отправили взор към пустеещата сцена. Невиждащи, смълчани, ненужни...
При все, че тук през цялото лято грее слънце, единственият лъч надежда за кино "Космос" проблясва през 2010 г., когато студенти от Пловдивския университет създават проект за възстановяването на летния театър и включването му към културната програма на Южното Черноморие.
Пет години по-късно от проекта няма никаква следа, а киното продължава да е все такова тъжно място. Някога събирало хиляди хора, днес - потънало в тишина. И само там, в спомените на някой отдавна пораснал младеж, музиката от Нептуновия карнавал продължава да звучи.
*Още от фоторепортажите на Христо Узунов можете да видите на Facebook-страницата на "Изоставената България"
