Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Кино “Космос” - 20 години след последната прожекция

Отдавна забравеното кино “Космос” изплува между дърветата, за да ни поведе на разходка през една отминала епоха. Но първо се нареждаме за билети на касата...

Вижте галерията Снимка: Христо Узунов
Отдавна забравеното кино “Космос” изплува между дърветата, за да ни поведе на разходка през една отминала епоха. Но първо се нареждаме за билети на касата...

Вижте галерията
Тематично украсените с морски същества врати са заключени, а зад тях е миналото Снимка: Христо Узунов
Тематично украсените с морски същества врати са заключени, а зад тях е миналото
Както навсякъде, така и тук природата постепенно си възвръща отнетото Снимка: Христо Узунов
Както навсякъде, така и тук природата постепенно си възвръща отнетото
Металната стълба още се държи, но дъските от стъпалата й една по една са се предават и падат на земята Снимка: Христо Узунов
Металната стълба още се държи, но дъските от стъпалата й една по една са се предават и падат на земята
Някога киното е било красиво място, окъпано от светлина. От това време днес са останали само металният скелет на стара лампа и един ръждив прожектор - на заден план Снимка: Христо Узунов
Някога киното е било красиво място, окъпано от светлина. От това време днес са останали само металният скелет на стара лампа и един ръждив прожектор - на заден план
Стотици километри филмови ролки, разпилени из цялото кино, напомнят за предназначението на забравената постройка Снимка: Христо Узунов
Стотици километри филмови ролки, разпилени из цялото кино, напомнят за предназначението на забравената постройка
Лентите са се вкопчили в предметите на изоставената гримьорна, сякаш са пипалата на чудовищен октопод
Снимка: Христо Узунов
Лентите са се вкопчили в предметите на изоставената гримьорна, сякаш са пипалата на чудовищен октопод
В една от стаите намираме старо пиано. Звукът от прашните му клавиши отеква глухо в тишината на безвремието Снимка: Христо Узунов
В една от стаите намираме старо пиано. Звукът от прашните му клавиши отеква глухо в тишината на безвремието
Това табло е всичко, което е останало от празника на Нептун Снимка: Христо Узунов
Това табло е всичко, което е останало от празника на Нептун
Брошури на младежкото туристическо бюро “Орбита” и стара баскетболна топка все още очакват чуждестранните си гости... Снимка: Христо Узунов
Брошури на младежкото туристическо бюро “Орбита” и стара баскетболна топка все още очакват чуждестранните си гости...
В това помещение артистите са чакали своя ред, за да се появят пред публиката Снимка: Христо Узунов
В това помещение артистите са чакали своя ред, за да се появят пред публиката
Коридорът, по който участниците в представленията са минавали, за да излязат на сцената. Стъпалата, отвеждащи към нея, отдавна са само спомен Снимка: Христо Узунов
Коридорът, по който участниците в представленията са минавали, за да излязат на сцената. Стъпалата, отвеждащи към нея, отдавна са само спомен
Стаичката, от която са се управлявали осветлението и завесите. Тук вече няма суетящи се работници - те са заменени от оси, направили си огромен кошер над електрическото табло Снимка: Христо Узунов
Стаичката, от която са се управлявали осветлението и завесите. Тук вече няма суетящи се работници - те са заменени от оси, направили си огромен кошер над електрическото табло
Сцената - тук артисти от различни страни са показвали уменията си. Всичко това обаче е в миналото, а казват, че изкуството било вечно… Снимка: Христо Узунов
Сцената - тук артисти от различни страни са показвали уменията си. Всичко това обаче е в миналото, а казват, че изкуството било вечно…
Част от художественото оформление на фасадата. Посланието е ясно - “единство, творчество, красота” Снимка: Христо Узунов
Част от художественото оформление на фасадата. Посланието е ясно - “единство, творчество, красота”
Скамейките, събирали почти 4000 души, са едно от най-тъжните места в театъра - обрасли с бодливи храсти, олющени, празни… Снимка: Христо Узунов
Скамейките, събирали почти 4000 души, са едно от най-тъжните места в театъра - обрасли с бодливи храсти, олющени, празни…
Кабинката за осветителите се извисява над мълчаливото море от листа и клони Снимка: Христо Узунов
Кабинката за осветителите се извисява над мълчаливото море от листа и клони
От кабинката се открива чудесна гледка над цялата забрава, обхванала театъра Снимка: Христо Узунов
От кабинката се открива чудесна гледка над цялата забрава, обхванала театъра
Зад последния ред на публиката е разположена прожекционната. Тези стъпала отвеждат към нея Снимка: Христо Узунов
Зад последния ред на публиката е разположена прожекционната. Тези стъпала отвеждат към нея
Макар да липсва основна част от елементите, старата прожекционна апаратура все още е тук Снимка: Христо Узунов
Макар да липсва основна част от елементите, старата прожекционна апаратура все още е тук
Киномашините полско производство са били сред най-модерните за времето си и са оперирали с широкоформатна 70-милиметрова лента Снимка: Христо Узунов
Киномашините полско производство са били сред най-модерните за времето си и са оперирали с широкоформатна 70-милиметрова лента
Всяка ролка е с дължина от 700 м и за да не се поврежда, при боравенето с нея са се спазвали строги процедури. Всеки филм се е състоял от няколко такива ролки Снимка: Христо Узунов
Всяка ролка е с дължина от 700 м и за да не се поврежда, при боравенето с нея са се спазвали строги процедури. Всеки филм се е състоял от няколко такива ролки
Кадри от филмите, прожектирани в кино “Космос” Снимка: Христо Узунов
Кадри от филмите, прожектирани в кино “Космос”
Празен стол в празна стая…
Снимка: Христо Узунов
Празен стол в празна стая…
Реликви от миналото, захвърлени на бунището на времето Снимка: Христо Узунов
Реликви от миналото, захвърлени на бунището на времето
Купища гуми от просъществувала за кратко картинг писта в близост до киното Снимка: Христо Узунов
Купища гуми от просъществувала за кратко картинг писта в близост до киното

"Република на младостта" - това е името, което младите хора от различни страни дават на Международния младежки център "Георги Димитров" в Приморско.

Всяко лято за огромен брой посетители от целия свят с различни култури и различен цвят на кожата, центърът се превръща в място, на което си дават среща младостта, приятелството и радостта. Тук се говори на различни езици, но жаждата на младите да комуникират като братя бързо прескача езиковите бариери.

Или поне така пише в рекламните брошури от онова време.

Идеята за изграждане на младежки център край Приморско е част от по-мащабна програма, която през 50-те и 60-те години на миналия век изкарва българското Черноморие като туристическа дестинация в международни води. Създадени са курортите "Златни пясъци", "Албена" и "Слънчев бряг".

Освен изграждането на нови курорти, програмата има за цел да развие и малките морски селища като Созопол, Несебър, Поморие... По това време те са слабо популярни и както пишат тогавашните печатни издания, "в тях ходят предимно художници, чудаци-археолози и болни".

Идва време и Приморско да се превърне от малко рибарско село в морски курорт.

Началото е дадено през 1955 г. с постановление на Президиума на Народното събрание. През 1957 г. в залива Атлиман започва строителството на Международен младежки център, а през 1959 г. на мястото отваря врати и първият палатков лагер за ученици, посещаван най-вече от българските деца.

В началото центърът, носещ името на Георги Димитров, има възможност да приема около 2300 младежи, но в следващите години броят им е увеличен драстично. В най-силния период от историята му през него минават над 70 000 души годишно.

За настаняването на международната младеж са предвидени трите големи хотела "Бисер", "Нептун" и "Хоризонт", както и различни бунгала, ресторанти и къмпинг площадки. Все места, на които, както е написано в друг рекламен материал, "можете да завържете приятелство с хора от различни страни и да откриете, че имате сходни проблеми за дискутиране".

За пълноценния отдих на посетителите, на територията на комплекса са изградени няколко спортни площадки и дискотеки. Заедно с близкия плаж те се превръщат в любими места както за почиващите тук чужденци, така и за нашенските туристи от близките курорти.

Тъй като културната програма на ММЦ "Георги Димитров" по това време е богата и разнообразна, за нея е предвидено специално място - изграденият през 1972 г. летен театър, наречен кино "Космос".

Построен на красив терен сред гората, театърът разполага с над 3500 места и освен с редовните кино прожекции забавлява посетителите, като предоставя възможност за изява на млади таланти. Освен това на сцената му се провеждат забавни викторини на различни езици. Разбира се, те са свързани най-вече с дейността на Георги Димитров и Партията и целят да запознаят чуждоезичните гости със специфичната култура на социалистическа България.

Гвоздеят на програмата обаче е традиционният карнавал, популярен като "Празникът на Нептун". Това тържество е очаквано с нетърпение от младите хора, които се преобличат като обитатели на морското дъно, а престижната роля на морския бог се изпълнява от победителят в специална игра.

Преобразен като повелителя на моретата, той получава брада, корона и тризъбец. С тяхна помощ извърша традиционното кръщене, при което всеки участник в карнавала получава свое морско име. Следват музика, танци, песни...

Празникът обикновено е организиран в края на всяка смяна и бележи нейния завършек. За участниците остават пътят към дома и приятните летни спомени.

За съжаление, заедно с туристите си отиват и много други неща.

През 90-те години културната програма постепенно замира, завесите се спускат, угасват и последните лампи...

Вече повече от 15 години кино "Космос" е изоставено. Красиво украсените му с морски кончета врати са заключени, от сцената не долита музика, а по олющените му дървени скамейки вместо хора са се наредили бодливи шипкови храсти.

Младежкият смях и безгрижитето са си отишли. Няма я и празничната атмосфера. Духът на онова време обаче се е запазил. Притаил се е зад прашното пиано в едно от помещенията между стотиците километри филмови ролки, разпилени из цялото кино и в прожекционната кабина, където старите апарати все така са отправили взор към пустеещата сцена. Невиждащи, смълчани, ненужни...

При все, че тук през цялото лято грее слънце, единственият лъч надежда за кино "Космос" проблясва през 2010 г., когато студенти от Пловдивския университет създават проект за възстановяването на летния театър и включването му към културната програма на Южното Черноморие.

Пет години по-късно от проекта няма никаква следа, а киното продължава да е все такова тъжно място. Някога събирало хиляди хора, днес - потънало в тишина. И само там, в спомените на някой отдавна пораснал младеж, музиката от Нептуновия карнавал продължава да звучи.

 

*Още от фоторепортажите на Христо Узунов можете да видите на Facebook-страницата на "Изоставената България"

Най-четените