Позицията на Путин в Сирия и Украйна може и да е критикувана от Запада, но руският президент е харесван и дори обожаван от много хора у дома, както открива и британският кореспондент Стив Резенберг в град Волоколамск, Московска област. Вижте неговият текст за BBC.
В Русия има нещо магично в ранния зимен сняг. Той превръща калните полета и разнебитените ферми в приказка - като коледна стъклена топка, пълна с изкуствен сняг, която ти се иска да раздрусаш и да гледаш с часове.
Разбира се, една приказка не може без герои. И ето един от тях, който живее на 113 км от Москва.
Виктор Крестинин, поет-фермер от Волоколамск, ми показва своите крави. След това ми чете свои стихове. Ето какво се казва в тях:
Гении или ВИП - разликата е никаква,
всички ще свършим два метра под земята,
всички ще си вземем, каквото ни е писано,
но някои ще идат в Рая, а други - в Ада.
По начинът, по който Виктор описва своя президент малко по-късно, става очевидно, че Владимир Путин няма да е от озовалите се в Ада.
"Подкрепям Путин и ми харесва как той мачка терористите в Сирия", заявява Виктор.
"Путин е истински лидер. Както и аз в своята ферма. Преди да поема това място, беше пълен хаос. А преди Путин да дойде, в Русия цареше пълен хаос".
Макар и да подкрепя военната кампания на Русия в Сирия, фермерът заявява, че е срещу сухопътна намеса на руски войски в страната.
"Ами ако Путин каже, че е необходимо?", го питам.
"Е, ако Родината каже, че е необходимо, тогава ще се подчиним. Не оспорваш заповедите на командира. Подкрепяш ги".
В първо училище в Волоколамск ми е даден подобен урок.
"Когато слушаме неговите речи по телевизията, чувстваме, че Путин се грижи за всички хора. Той е добър президент", заявява учителката Людмила Вербитская.
Тя преподава английски в училището от 35 години. Нейният син, казва тя, е станал монах. А нейният президент, ми обяснява - е добър християнин.
"Напълно ли му вярвате?", я питам.
"Напълно. На 100%""
"И каквото и решение да вземе за Сирия, за военната операция, вие ще го подкрепяте?"
"Да, ще го подкрепя"
"Мислите ли, че той допуска някакви грешки?", искам да знам.
"Не се боим от неговите грешки", казва Людмила. "Всеки човек може да допусне грешка. Но ако той вярва в Господ, Господ ще го коригира!"
Навън на улицата разговарям с Марина.
Тя е притеснена, защото вярва, че именно руските въздушни удари в Сирия са провокирали атаката над руския пътнически самолет в Синай. Напомням й, че тези удари бяха по идея на Владимир Путин. В такъв случай тя вярва ли, че въздушната опреация е била грешка?
"Ами, дори и да беше грешка, ние нищо не можем да направим", вдига ръце Марина.
"Това промени ли отношението ви към Путин", питам я.
"Не, изобщо", отговаря Марина "Ние го обичаме, той е народен човек!"
Малко руснаци държат своя президент отговорен директно за решенията, които взима. Това се дължи отчасти на стародавната местна традиция на уважение към човека на върха - цар, император, главен секретар, който и да е. И, отчасти - на руската телевизия, която залива с похвали Владимир Путин от рано сутрин до късно вечер.
В клуб "Патриоти на Русия" в центъра на града тийнейджъри кадети в униформи възпяват радостта на военната служба.
"Ти и аз сме дължни да служим на Русия! Служи на Русия, тази забележителна страна!"
Именно това е патриотичната тръпка, която Русия на Путин подхранва.
Вътре един от кадетите разглобява и сглобява обратно автомат Калашников само за 16 секунди.
"Владимир Путин е велик лидер", ми обяснява кадетът. "Не само Русия мисли така, но и целият свят!"
"Патриотите на Русия" са много гостоприемни към мен. Но това не може да се каже за хората, които срещам в последната си дестинация.
Пътуваме до Културния дом на текстилните работници. Голям знак във фоаието на сградата обявява: "Тероризмът е заплаха за обществото".
Надяваме се да се срещнем с певците в хор "Съзвездие", но вместо това срещаме полицай. Директорът на културния дом се е обадил на служителите на реда, подозирайки че сме терористи, които планират атака. Той ни заявява, че тряба да попълним документ, с който да обясним причините за своето посещение.
"Наистина ли мислите, че сме терористи?", питам директора.
"Напоследък не можеш да си сигурен в никого", отговаря той.
След като попълваме полицейските документи най-накрая можем да влезем в репетиционната. Хор "Съзвездие" тъкмо пее балада за река, която минава през брезова гора и една малка бяла птичка отлита до рая и обратно, носейки божията благословия на Земята.
"Музиката ни помага толкова много", заявява една от певците Мария. "Телевизионните новини са пълни със убийства и стрелби. Но да идваме тук ни дава усещането за вяра и бъдеще. Но не е само музиката. Има и нещо друго специално в руския характер, което ни помага да оставаме силни и да преодоляваме бедите", обобщава тя.
Особеното на приказките е че, въпреки всичките сюжетни обрати и драми, те обикновено имат щастлив край. Руснаците все още разчитат на подобен. И много хора сляпо вярват, че именно техният президент ще осъществи щастливия край.
