Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Дания и COVID-19 - разказ за едно правителство с план за спасение

Кризата пак не успя да изненада скандинавците. Какво предприеха в Дания и каква е атмосферата там - разказ от първо лице.На снимката: кметството и безлюдният площад пред него след въведените мерки Снимка: Вучето
Кризата пак не успя да изненада скандинавците. Какво предприеха в Дания и каква е атмосферата там - разказ от първо лице.

На снимката: кметството и безлюдният площад пред него след въведените мерки

Точно в 8 вечерта на 17 март тя се появява на телевизионните екрани във всеки датски дом. Намира се в кабинета си в двореца Фреденсборг. Седнала е на старинно кресло с жакардова дамаска и златен обков, а на шахматния плот на масата пред нея има ваза със свежи пролетни цветя. Облечена е в семпъл, елегантен костюм в карминено червено, червилото и лакът й са една идея по-светли от цвета на дрехата, а чистобелите й коси са прибрани в скромен кок. В ръцете си държи няколко листа хартия, прищипнати в единия ъгъл с телбод.

Една кралица без корона всеки момент ще отправи послание към поданиците си, в което ще ги призове да бъдат солидарни и отговорни в тези времена на криза, страх и много неизвестни.

"Дания", започва да говори тя със спокоен и благ, но сериозен тон, "се намира в опасна ситуация. Преминаваме през същото изпитание като цяла Европа и останалия свят. Коронавирусът е наш опасен гост, а заразата продължава да се движи по една дълга и плашеща верига. И по тази верига ще продължат да умират хора. Дете може да загуби баба си, дъщеря - баща си, жена - съпруга си. Ще се разделим с приятели завинаги. Но тази верига ние ще прекъснем. Ние трябва да я прекъснем!".

Речта на кралица Маргрете е събитие с историческа значимост за Дания. За последен път датски монарх е правил извънредно обръщение към нацията на 5 май 1945 г., когато крал Кристиан X обявява капитулацията на фашистка Германия.

Речта на Маргрете е излъчена директно само час след като министър-председателят Мете Фредриксен обяви на извънредна пресконференция, че от този момент правителството забранява всякакви събирания на повече от десет лица на едно място и затваря принудително големите магазини, кафенетата, ресторантите и търговските центрове.

В контекста на казаното от премиера, кралицата напомни, че "от това, което всеки от нас прави, ще зависи как ще се развие ситуацията в близките седмици". Тоест, седете си вкъщи и не дърпайте дявола за опашката.

Снимка: Вучето

Аз съм от хората, които не издържат и ден да си седят вкъщи. Винаги си измислям причина, за да изляза дори само за двайсетина минути - било то, за да си купя нещо ненужно от супера или просто за да прегърна дърво. И сега това - пандемия! Останете си вкъщи! Не подлагайте на риск себе си и останалите! COVID-19 се оказа моя "buzzkill". Извинявам се за лексикалното залитане в англосаксонска посока, ама в българския си нямаме дума, която да значи "нещо, което има депресиращ или демотивиращ ефект, и което не е свекървата ви".

Епидемиологичната обстановка в датската столица Копенхаген, където се намирам в момента, ме изхвърли като един женски Робинзон Крузо на брега на една непозната и страховита реалност със затворени барчета, кина, театри, плувни басейни, офиси и фитнес зали. (Затворените барчета споменах ли ги, че са ми приоритет?)

Дания стана втората страна в света след Италия, която обяви тотално затваряне на подобни обекти. Толкова ли е зле наистина положението или просто са решили да сложат превантивно каруцата пред коня? Преценете сами.

Към момента на публикуване на този текст 1151 са заразените с коронавирус, 153 души се намират в интензивното, а от началото на пандемията смъртните случаи са 6.

Въпреки статистическите данни на мен някак продължава да не ми се вижда толкова страшна ситуацията. Изгледала съм почти всички филми, в които подмолни вируси избиват една трета от населението на Земята или карат хора да полудяват и да се сношават с прасета и извънземни. В реалността обаче не съм видяла и един-единствен човек да се гърчи в конвулсии на автобусна спирка и от устата му да излиза пяна, мексиканска бобена салата или тлъст червей с неизвестно ДНК. Ерго, био-апокалипсис няма и да се притесняваме е излишно.

И все пак... Все пак едно съмнение, настъпателно и настоятелно като кихавица, която не можеш да сдържиш, се прокрадва в мен и ме кара да искам да правя неща, които преди това дори не биха ми хрумнали. Като, например, да отварям в стила на Чък Норис врати с поглед (за да не си цапам ръцете) и да си връзвам на лицето бандана, напоена обилно с уиски (за да се предпазя от микроби в метрото).

Миналата събота всичко беше или поне изглеждаше нормално. Грееше предпролетно, нетоплещо скандинавско слънце и столичани бяха наизлезли на разходка с бебета и кучета по алеите покрай Езерата. Заведенията с места на открито бяха пълни и въпреки петградусовата температура, студената бира се лееше в изобилие.

Само 48 часа по-късно някой сякаш натисна невидимо копче и животът спря на пауза.

Сега улиците и булевардите са почти изпразнени от велосипедисти и пешеходци. Местата, на които преди целогодишно се тълпяха туристи, като площада пред Кметството, парка Тиволи, пристанището Нюхаун, сега са призрачно пусти. Метрото се движи по график, но в чисто новите мотриси има не повече от един-двама човека. А често и нито един.

Снимка: Вучето

Човек има чувството, че сивото мартенско небе е паднало толкова ниско, че ако се пресегнеш, ще можеш да разрежеш гъстите облаци с нож. И е толкова тихо. Само гларусите, които са с корона-фрий статус и не ги лови карантината, необезпокоявани от нищо продължават да се събират на цели ята по покривите и да се кискат зловещо с пискливите си гласове на това, което се случва на човеците.

Исках филм - ето ми филм!

Въпросът, който сега вълнува датчаните повече от това дали ще има с какво да си избършат задниците утре, е: "Ще успее ли Дания, която е сред най-добре уредените във всяко едно отношение страни в света, да си събере разпердушинените чаркове след края на кризата?".

А поводите за притеснения в тази посока за сериозни. Само за няколко дни акциите на едни от най-големи датски фирми и чуждестранни компании с датско участие като GN Store Nord, Pandora, SAS и други засветиха в червено. Шефът на анализаторския отдел на SydBank Якоб Педерсен гледа песимистично на обстановката. Според него с крайно рестриктивните си мерки правителството ще дръпне черджето изпод краката на много производства и така ще подкопае фатално цялата икономика на страната.

Правителството обаче изобщо няма намерение да затрива икономиката и да превръща живота на хората в икономически и социален ад, непознат за тези географски ширини. През изминалите дни финансовото министерство методично и хладнокръвно разработи план за справяне с кризата, която очаквано ще последва настоящата криза.

Планът има за главна цел да обезпечи работните места на хората и да предпази средните и малки фирми от фалит. Ето накратко в какво се състоят тези четири спешни мерки:

  1. Банките и подобни финансови институции ще продължават да отпускат кредити. За тази цел се пуска в действие т.нар. буферен бюджет - резервен фонд, който банките са били длъжни да си подсигурят в случай на нужда след финансовата криза от 2007 г.
  2. Загубите от затварянето на малките и средни фирми заради коронавирус се компенсират от държавния резерв, който към момента възлиза на един милиард крони.
  3. Ако служител се разболее от СOVID-19 или е поставен под карантина, работодателят е длъжен да му изплаща болнични от ден първи.
  4. Въвежда се по-гъвкав принцип на работното разпределение. Един работодател може да намали временно работното време на даден служител, но последният ще бъде компенсиран с държавни пари.

Както се казва, кризата пак не успя да изненада скандинавците. Но това е така, понеже са "винаги готови" да посрещнат каквито и да е предизвикателства. Без да мрънкат. Без да се оплакват. Без истерия. Всичко е "Так-так", както би казала Черната Златка. Но дали Дания ще се окаже наистина "бронирана, здраво в гърдите", както пък на свой ред е казал поетът, само бъдещето ще покаже.

Иначе за мен, мили ми сънародници, не се притеснявайте. И не ме съжалявайте, задето съм захвърлена сам-самичка, немила-недрага на чуждий бряг! Аз ще се оправя - вирусите открай време на крак ги минавам.

А, да, и тоалетна хартия има в изобилие, така че venceremos*!

Снимка: Вучето

---

* Ще се справим (исп.) - Бел. ред.

Най-четените