Дубровник беше пропищял от наплива на туристи. Може би не толкова гръмогласно, колко Венеция или Барселона, но все пак призивите към властите в хърватския град за една по-устойчива туристическа стратегия отекваха силно и ясно.
На фона на все по-съществените щети върху градската инфраструктура и природните ѝ дадености, Дубровник действително можеше да каже, че е от онези градове, които си имат проблем с туристите.
Прекомерният наплив от хора до такава степен напрегна инфраструктурата на града, че много от местните жители се видяха принудени да се махнат оттам заради огромните скокове в цените, които надхвърляха възможностите на обикновените хървати.
Е, туристите от круизните кораби вече не са такъв проблем. Даже обратното - за един град, който се изхранва от туризъм, пандемията от коронавируса се усеща повече от тежко.
Улиците, ресторантите и кафенетата, музеите и историческите забележителности са пусти, а местните се надяват, че туристите ще дойдат пак, за да бъдат възстановени загубите.
Всъщност градът е толкова пуст, че екскурзоводът Весна Баришич прави мрачен паралел за онези времена на война в началото на 90-те, когато хърватите се бият за независимост със сърбите.
"Това ми напомня малко на военните времена, когато Дубровник беше обсаден и хората напускаха града. Тъжно е това, което казвам, но сегашната ситуация ми напомня малко за онези времена", казва пред Балканската мрежа за разследваща журналистика 56-годишната Баришич, която е родом от Дубровник.
През 2019 г. близо 1,4 милиона чуждестранни туристи са посетили града. За сравнение техният брой през 2017 г. е бил 1,2 милиона, докато за миналата 2020-а, посетителите са спаднали до едва 178 828.
Местното население на Дубровник - намаляваща и застаряваща общност - сега разполага с града за себе си. Но магазините, ресторантите, кафенетата и магазините за сувенири страдат, а експертите се опасяват, че призивите за по-устойчиво предлагане на туризма ще бъдат заглушени от възгласите за това как да бъдат върнати възможно най-много туристи.
Според Дамир Крешич, директор на Института по туризъм - изследователски и консултантски орган със седалище в хърватската столица Загреб - пандемията е нанесла повече вреди, отколкото ползи за Дубровник и опитите да бъде прокарана стратегия за устойчив туризъм. Просто никой няма да има нервите за подобни стратегии, преди да бъдат възвърнати загубите от пандемията.
Дубровник има своята история в това да приема чужденци. Още от векове насам там има най-малко 140 таверни и ханове, където пътниците да могат да преспят.
И по времето на Югославия мястото се развива като предпочитана дестинация за летовниците. Това продължава до момента, в който бомбите започват да падат по време на войната за хърватската независимост между 1991 и 1995 г.
Но войната приключва и в годините след това Дубровник започва да се възстановява. Старият град е обявен за обект на световното наследство на ЮНЕСКО, а истинският пик на вниманието идва след сериала на HBO "Игра на тронове", който използва града като една от локациите на снимки.
Чудовищния успех на шоуто води след себе си до тълпи от туристи, които искат да се докоснат до мястото, използвано за да покаже как би изглеждал Кралски чертог. Екскурзоводите се адаптират бързо и започват да правят тематични обиколки и да показват култови места за снимки.
Така в един момент преди пандемията туризмът се превръща в една пета от постъпленията в хърватската икономическа продукция.
Това обаче идва със своята цена - тълпите от чужденци не просто дразнят местните, те пречат на нормалния им начин на живот.
Цените скачат, мястото е препълнено от хора, а всичко това води до едно цялостно изхабяване и амортизиране на града.
След Венеция, Дубровник е втората най-популярна дестинация за круизни кораби в Средиземно море. Но през 2018 г., в отговор на обществения натиск, градските власти налагат дневен лимит за броя на круизните лайнери, които могат да влизат в пристанището на града.
Въпреки тези мерки обаче много местни жители се оплакват, че мястото вече прилича повече на Дисниленд, отколкото на Дубровник, който познават.
След това дойде пандемията. Никой не можа да предвиди това, което се случи през 2020 г. Тогава в града пристигат само 47 кораба. В предишни години се е случвало по толкова да пристигат за ден-два.
По думите на Баришич градът е платил висока цена за своята "изолация". Мястото е трудно достъпно и най-лесно човек може да стигне със самолет, за разлика от другите други части на Адриатическото крайбрежие на Хърватия, които са достатъчно близо за шофиране с кола.
"Дубровник живее от туризма. Всички в града са дълбоко засегнати от ситуацията, независимо дали наистина работят в туристическия сектор или не", обяснява екскурзоводката.
Това, на което всички разчитат сега, е ваксинацията. Макар и бавен процес, ваксините дават на града и на цялата туристическа индустрия на Хърватия (а и не само) нова надежда, че туристите ще се завърнат.
"Тази седмица имаме 2000 туристически работници, които ще бъдат ваксинирани, така че по някакъв начин се подготвяме да бъдем в тази така наречена зелена зона", обяснява Николина Фарчич, президент на Гилдията на ресторантьорите и туристическите работници в Дубровник.
По думите ѝ в момента се организира система, която да позволи PCR и антигенни тестове да се правят и в големите хотели, като туристическият бранш лобира за намаляване на цените на тестовете.
Собственият бизнес на Фарчич - ресторант в града, от началото на пандемията работи предимно с доставка на храни. Коригирали са цените и са направили всичко по силите си да запазят персонала си на заплата. Тази година те вече могат да отворят терасите на ресторанта и надеждата е, че нещата ще се стабилизират. Дотогава тя казва, че ще се адаптира към новите условия.
Много кафенета и заведения обаче са фалирали.
От страна на властите пък е подета кампания "Останете в безопасност в Хърватия", като 12 хил. фирми са кандидатствали за етикет за безопасност, който да гарантира на туристите, че това е коректен бизнес, който спазва всички епидемиологични мерки и здравни препоръки.
За някои експерти по туризма обаче, е разумно Дубровник да не се втурва с главата напред да посреща туристите, а все пак да тръгне по пътя на устойчивия туризъм. Нещо, което и местните власти приемат присърце.
Така в момента освен ограничаване на броя на круизните кораби, които да акустират на пристанището, са предприети и стъпки за по-добра организация на потока от посетители през Стария град и за осигуряване на достатъчно места за паркинг за местните жители.
Тепърва обаче трябва да се види как тези мерки ще проработят и доколко успешно това ще подобри ежедневието на местните.
Това, което е сигурно, и специалисти, и местни управници са категорични, че Дубровник не може повече да разчита на количеството за сметка на качеството на туристите.
