Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Хвърлиха я в затвора в Перу за наркотици, а тя отвори салон за красота и "стана човек"

Когато си на 19 години, животът изглежда съвсем различно и както гласи познатата поговорка, морето е до колене. Докато изведнъж не престане да бъде и не откриеш, че светът е едно много по-сложно, трудно и като цяло мрачно място.

Майкъла Макколъм от Северна Ирландия и Мелиса Рийд от Шотландия откриват тази болезнена истина на 6 август 2013 г., когато полицията на международното летище "Хорхе Чавес" в столицата на Перу - Лима, ги арестува с пратка от кокаин в багажа им на стойност близо 1,8 млн. евро.

Така изведнъж двете момичета от Великобритания, които до съвсем скоро са се радвали на първата си самостоятелна ваканция в Меката на удоволствията за жителите на Острова - Ибиса, изведнъж се оказват изправени пред присъда за 6 години и 8 месеца лишаване от свобода в затвор в южноамериканската държава.

Днес, 8 години по-късно, и двете млади жени са вече на свобода, а едната от тях - Майкъла разказва пред Би Би Си за личния си път на съзряване, който е поела откакто е била заловена на перуанското летище.

През 2018 г. тя пише мемоарите си "You'll Never See Daylight Again" ("Никога повече няма да видиш бял ден"), а по-рано тази година Би Би Си излъчи тру крайм документална поредица от пет части, в която младата жена разказва със свой думи необикновената история за това как стана печално известна по целия свят като едната от "Перуанското дуо".

Преди да попаднат на летището в Перу с огромно количество кокаин в багажа си, скрити в кутии от зърнени храни, двете момичета се наслаждават на свободата, която им предлага слънчевата Ибиса с нейните рейв партита и всички прилежащи към тях диви удоволствия, включително и наркотици.

"Когато бях около наркотиците по това време в Ибиса, не мислех, че това е голяма работа. Това беше първата ми почивка сама и мислех да си прекарам добре... Сега си мисля - при всички тези неща, които съм вкарвала в тялото си, без да се замисля, как съм все още жива", разказва Макколъм пред Би Би Си.

По онова време обаче тя просто иска да избяга от строгото си католическо семейство в Северна Ирландия, а партитата и наркотиците се превръщат в подходящо убежище за младо момиче като нея. Проблемът на този начин на живот обаче се оказват парите - и двете неща са скъпи.

Майкъла в периода и в Ибиса Снимка: BBC Three
Майкъла в периода и в Ибиса

Скоро обаче пред нея изниква възможност да се справят с тази пречка. Двете момичета вече са попаднали в кръг от "сериозни хора". Един от тях - симпатичен мъж на име Дави, ѝ предлага срещу 5000 паунда (сериозна сума, особено за онзи момент) да приеме една пратка в Барселона и да я донесе в Ибиса.

"Той обясни така нещата, че да звучат лесно като разходка в парка. Буквално си помислих, че става въпрос за малка пратка Разбирах, че става въпрос за наркотици, но определено не мислех, че ще бъде нещо голямо", признава Майкъла.

Впоследствие се оказва, че пратката всъщност не се намира в Барселона, а в Лима - на другия край на света, но това не е нещо, което младата британка знае.

"Географията беше един от часовете, на които всъщност не обръщах много внимание в училище. Не знаех къде се намира Лима и не попитах, защото не исках да изглеждам глупава", разказва Макколъм, обяснявайки че по това време си е мислила, че градът всъщност е някъде в Испания.

Тя осъзнава какво се случва, едва когато вече е в самолета, а полетът се насочва към това да прекоси Атлантическия океан. Самата тя е под влиянието на наркотици през част от полета, а когато ефектът на наркотиците я пуска, тя започва да се паникьосва.

В Перу тя и Мелиса се срещат за пръв път, като представители на местен наркокартел ги събират. Двете жени вече са наясно какво се случва и се опитват да се измъкнат от сделката, в която са се вкарали. Трафикантите обаче се опитват да ги успокоят, че правят подобни неща постоянно и нищо не се случва, а съмненията, които жените имат, са просто ирационална паника. Хората от наркокартелите имат и други средства за убеждаване, така че двете британки се оказват заедно на летището в Перу с куфари, пълни с кокаин.

Там обаче нещата се развиват далеч не толкова леко и безаварийно, колкото са обещали трафикантите. Напротив, двете млади жени са привикани да отворят багажа си, след като кучета, обучени да надушват наркотици, дават сигнал, че има нещо нередно.

Малко след като багажът на Мелиса дава положителен тест за наркотици, тя и Майкъла са арестувани по подозрение за контрабанда на кокаин.

"Бях ли виновна? Да. Знаех ли какво правя? Донякъде. Бях ли прецакана от куп гангстери и перуанската съдебна система? Абсолютно", пише по-късно Макколъм в своите мемоари.

Случаят получава огромно отразяване както от перуанските медии, така и от тези във Великобритания, където двете млади жени се превръщат в сензация и храна за таблоидите. И макар доскоро да не са се познавали Майкъла и Мелиса се превръщат в световноизвестното "Перуанско дуо".

Пред съда момичетата твърдят, че са били принудени от въоръжени гангстери да пренесат наркотиците, но въпреки това те се признават за виновни по обвиненията за трафик на дрога. Като част от сделката с прокуратурата двете трябва да дадат и информация за организацията, която ги е накарала да пренасят наркотици. Майкъла трябва да даде подробности, които да помогнат на полицията да разкрие връзката ѝ в Майорка и тамошната база на картела.

"Казах им много по-малко, отколкото знаех, разбира се, но достатъчно. Надявах се, че съм показала, че съдействам. Бях им дала достатъчно, за да ми намалят присъдата, а ми оставаше да се надявам, че не е достатъчно, за да ме убият от картела", обяснява тя.

В крайна сметка присъдата им е произнесена през декември 2014 г. - 6 години и 8 месеца лишаване от свобода в перуанския затвор "Анкон 2".

Как двете британки оцеляват там е сред най-любопитните части от цялата история. И днес Майкъла нарича това място "лудница" и заявява, че едно от първите неща, които е забелязала в затвора, е колко сексуално активни са затворничките там.

Това, от което тя и Мелиса обаче се притесняват наистина, е дали картелът ще си отмъсти за информацията, която двете са дали на полицията. Да се наеме "сикарио", който да извърши мокра поръчка в такъв затвор, не е никакъв проблем, а убийствата стават понякога за няколко секунди.

Двете млади жени сами стават свидетели на едно такова убийство, след като една затворничка напада друга с дълга игла, като Макколъм си спомня, че кръвта е хвърчала навсякъде.

След като обаче срещу тях не се случва никакво нападение, двете започват малко по малко да свалят гарда си. Тогава идва и частта, което днес Майкъла определя като нейното лично спасение - малък салон за красота в затвора.

"Научих, че затворът има свой собствен салон за красота, по-скоро като няколко стола и огледала и бетонна стая, но за мен това беше рай", разказва тя.

Майкъла пред Би Би Си Снимка: BBC Three
Майкъла пред Би Би Си

Нейната преводачка ѝ обяснява как затворниците в Перу могат да припечелят пари от управлението на собствен бизнес.

"Получих работата и започнах да правя различни процедури за коса, боядисване и подстригване, сушене със сешоар, кола маска, нокти, масаж. Нямах реална квалификация и скрих този факт, но бях добра в това. Имах много клиенти", обяснява британката.

Тази ѝ нова позиция ѝ помага да създаде приятелства с другите затворнички, голяма част от които също като нея са попаднали в затвора именно като мулета в трафик на наркотици. Така се стига до момента, в който Майкъла е избрана за представител на затворниците от своя блок в затвора пред властите.

"Бях първата англоговоряща, която някога е поемала тази роля. Наистина се опитах да подобря нещата - осигурих филтри за вода, за да можем всички да имаме чиста вода, микровълнова печка, както и вечери, в които имаме по един час за танци", допълва още тя.

"Всъщност престоят в затвора ме накара да започна да отстоявам себе си повече, но дори това отне няколко години, преди да се почувствам достатъчно сигурна и да престана да позволявам на хората да се възползват от мен. Пресата представя престоя ми в затвора прекалено бляскаво. Те пропускат идеята защо започнах да ръководя салона за красота там и защо станах делегат. Трябваше да докажа на себе си, че мога да отстоявам интересите си и исках да се принудя да направя това", разказва Макколъм, когато става въпрос защо е направила всичко това.

Именно този опит и парите, които печели от салона, ѝ помагат да задвижи документите си с искане за предсрочно освобождаване. С малък подкуп и правилните познанства тя се озовава пред комисията за предсрочно освобождаване и там прави всичко по силите си да убеди членовете, че грешките от миналото са ѝ помогнали да израсне и да си вземе поука като нов човек. И успява.

След освобождаването си, Майкъла помага и на приятелката си Мелиса да ускори собственото си изслушване пред комисията за условно освобождаване, за да може и тя да се върне у дома при семейството си.

Така през 2016 г. и двете се завръщат у дома - едната в Северна Ирландия, другата в Шотландия.

Сега Макколъм гледа на престоя си в затвора като на период на трансформация, но не крие, че цялото това изживяване, засилено още повече от медийното внимание, ѝ е донесло и много проблеми.

След завръщането си на нея ѝ е трудно да се върне към нормалния начин на живот, просто защото макар всичко наоколо да е нормално, тя самата вече не била същия човек.

"Всички знаеха коя съм и какво съм направила и се страхуваха от присъдата. Аз не съм някакъв ужасен и опасен човек. Намирах си работа, но никога не издържах повече от една смяна. Казваха ми, че съм привличала твърде много внимание и трябва да ме освободят", разказва Майкъла пред Би Би Си.

Подобно нещо се случва и с първия ѝ опит да бъде приета да следва висше образование. Макар да е приета веднага, впоследствие ѝ се обаждат, за да ѝ кажат, че личността ѝ е предизвикала опасения за сигурността на останалите студенти, което е довело до оттегляне на кандидатурата ѝ.

В крайна сметка тя влиза в университет и започва да учи криминология, за да може да придаде връзката между това, което според нея липсва на правосъдната система - гледната точка на човек, който знае какво е да бъдеш и от двете страни. Впоследствие обаче разбира, че това не е за нея и се преориентира към нещо, което ѝ по на сърце - бизнес мениджмънт с изучаване на мандарин.

Днес тя е на 28 години, майка на две деца и има над 37 хил. последователи в Instagram и се занимава с бизнес. Все още поддържа отношения с Мелиса, макар да се виждат рядко заради различните места, където живеят, но по думите ѝ именно това е човекът, който я е крепил в най-тъмните ѝ моменти в затвора.

Сега обаче според нея е време за светлото бъдеще, към което ще подходи с повече разум и опит, които е придобила с годините зад решетките в Перу.

Най-четените