Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Изоставеният британски остров, погълнат от дивата природа

На Южна Джорджия няма постоянни жители, но биоразнообразието на животни е най-голямото в света. Снимка: Getty Images
На Южна Джорджия няма постоянни жители, но биоразнообразието на животни е най-голямото в света.

Ако отворите Google Maps и напишете там "Южна Джорджия", ще забележите една точка насред огромния Атлантически океан, разположена между Аржентина и Антарктика.

Колкото и да е странно, островът с форма на полумесец технически е британска отвъдморска територия, но е толкова отдалечена и труднодостъпна, че повечето хора в Обединеното кралство дори не са чували за него.

А и да чуят, шансът да отидат там е незначителен: на Южна Джорджия няма летище, така че единственият достъп до него е с лодка от Огнената земя в Аржентина (най-южната точка на страната) или от Фолкландските острови. Това обаче означава поне два дни и нощи път през някои от най-суровите морета в света.

Отдалеченото местоположение на Южна Джорджия обаче е и благословия за острова, защото тук, далеч от хората, природата разцъфтява - масивът от биоразнообразие е толкова изумителен и изненадващ, че островът често е наричан "Галапагосът на полюсите".

Разположен на около 1000 км. източно от Фолкландските острови, той е най-голямата територия в зрелищно живописния, но негостоприемен архипелаг, наречен Южна Джорджия и Южните Сандвичеви острови. Височината му от океана до най-високата точка е около 160 км., а площта - около 3527 кв.км.

Островът е забелязан за първи път от моряци през XVII век, но чак през 1775 г. капитан Джеймс Кук за пръв път стъпва там и го нарича Южна Джорджия в чест на крал Джордж III. През 1916 г. пък британският изследовател сър Ърнест Шекълтън намира смъртта си на него, докато търси помощ по време на злощастната си трансантарктическа експедиция.

И до днес в Южна Джорджия няма постоянни жители. Около 30 души живеят тук временно, предимно учени от изследователската база "Kрал Едуард Пойнт" и летния персонал, който управлява центъра и музея за малкото туристи, желаещи (и способни) да извървят дългия път.

Те пристигат на малки круизни кораби или яхти, като тръгват от Ушуая в Аржентина, минават през Фолклендските острови и след това стигат до Антарктида. На острова обаче няма настаняване за гостите, а капацитетът му е ограничен до 100 човека наведнъж за не повече от няколко часа.

Всичко това прави Южна Джорджия една от най-малко посещаваните туристически дестинации в света с едва около 10 000 посетители миналата година.

И все пак тази негостоприемна замръзнала скала е едно от най-биоразнообразните места на планетата.

През 2011 г. британско проучване на Антарктика успява да посочи почти 1500 различни животински видове, които живеят във или около острова - от малки червеи до сини китове. Ето защо те стигат до заключението, че в Южна Джорджия има по-голямо биологично разнообразие от Галапагоските острови.

Вероятно то се дължи на близостта му с Антарктическата конвергенция - естествена граница, където по-топлите води на Атлантическия океан се срещат с по-студените на Южния. В резултат теченията там са богати на хранителни вещества, което привлича хищни риби, китове, тюлени и пингвини.

Островът не е бил винаги оазис за дивите животни. През XIX и XX век Южна Джорджия е била център на индустрията за китолов в Южния океан, като в продължение на повече от 60 години заради маслото, козината и месото си там са уловени и избити стотици хиляди китове, пингвини и тюлени.

Днес ръждясали железа са всичко, което е останало от някогашната готварска печка, където откъснатото от китовете месо се е нагрявало под налягане за около пет часа, за да се освободи маслото.

Най-качественото е използвано за сапун, свинска мас и маргарин, а по-ниските класове - за гориво и за производство на глицерин за експлозиви. Продукти от един кит понякога са стрували 2 500 британски лири - еквивалентът на 300 000 паунда днес.

Между 1904 и 1966 г. във водите на Южна Джорджия са убити около 175 000 кита, което почти е довело до тяхното изчезване. Това обаче има и положителен ефект, защото с тяхното оредяване индустрията също е принудена да затвори. През следващите 50 години животните се връщат в океана и популацията им се възстановява със забележителна скорост.

Днес островът е дом приблизително на седем милиона пингвина, 250 000 албатроса, два милиона антарктически морски котки и 400 000 морски слонове - половината от общия им брой в света - които пристигат на него всяка година, за да се размножават.

"Сезонът за любов" е от октомври до декември, а плажовете тогава са толкова пълни, че изглеждат като килим от животни. Смята се, че в този момент Южна Джорджия събира най-голямото разнообразие на животински видове на квадратен метър в света.

Островът също така е и дом на една от най-големите колонии от пингвини - до половин милион. Около 150 000 гнездящи двойки пък се връщат всяка година в залива Сейнт Андрю, за да отглеждат тук пиленцата си.

С толкова много птици, събрани на едно място, шумът и миризмата превземат пространството. Кралските пингвини не строят гнезда - вместо това те снасят едно яйце и го отглеждат върху краката си, като го поддържат топло. Родителите пък се редуват да се грижат за него, докато другият търси храна.

Междувременно на острова тази година почти няма хора. Пандемията удря летния сезон дори тук, а туристическите посещения са напълно спрени. Ето защо и по-голямата част от персонала се е прибрала у дома, а останалите малко хора са изолирани от останалата част на света.

"Трудно е да се прогнозира колко голямо влияние ще има пандемията върху дивата природа", казва д-р Катрин Фоли от проекта Penguin Watch от университета в Оксфорд. "Вероятно ще наблюдаваме спад в туризма, както беше и след рецесията през 2008 г."

Фоли обаче смята, че трябва да сме особено предпазливи по отношение на бъдещето.

"От края на китолова насам, Южна Джорджия до голяма степен се възстановява от човешкото влияние. Наблюдаваме обаче драстични промени в екосистемите - океанските води се затоплят, ледниците се оттеглят, земята се движи, а всичко това може да има драматичен ефект върху дивата природа. Ето защо сега това специално място е изправено пред ново предизвикателство: климатичните промени".

Най-четените