"Защо му е на Путин така или иначе да притежава такова голямо място за себе си? Всяка врата в страната е отворена за Путин. Ако той иска да отиде до която и да е вила, трябва само да се обади по телефона."
Лафранко Чирило - архитектът, стоящ зад проекта за шикозното имение в курортното селище Геленджик, станало известно като "Двореца на Путин", е категоричен, че сградата не е строена за резиденция на руския президент, нито дори за резиденция като цяло.
Макар от години италианецът да е напуснал Русия и архитектурната му фирма в страната даже да е закрита, неговото име от месеци насам е изключително актуално там. И причината е именно тази луксозна постройка, за чийто проект е отговорен той.
Филмът на опозиционера Алексей Навални "Дворец за Путин" е гледан над 113 млн. пъти в YouTube и едва ли има руснак с достъп до интернет, който да не го е видял. Видеото, в което Навални показва плана на сградата и говори за различните ѝ допълнения като дискотека, басейн, малък киносалон, наргиле бар с пилон за танци и т.н., предизвика огромен интерес и още по-големи дебати, напомняйки на руснаците за огромната пропаст между техния стандарт на живот и стандарта на живот на богатите.
В интервю през приложението Zoom за германското списание Der Spiegel Чирило, който от години живее в Дубай, потвърждава, че е гледал филма на Навални. Самият той твърди, че не може да разбере цялата суматоха около имението, тъй като според него Русия има далеч по-големи проблеми от строителен проект, който вече е на над 12 години.
Колкото до автентичността на показаното, макар плановете за обзавеждането, показани вътре, да изглеждат автентични, а 3D реконструкцията до голяма степен да е правилна, по думите на архитекта почти всичко останало във видеото е силно подвеждащо.
Като за начало Чирило уточнява, че наргиле бар има предвиден в постройката, но не и място за танци на пилон. Според него обаче имотът на брега на Черно море не е нито грандиозен, нито е построен за Владимир Путин или за някого от антуража му.
Малко след излизането на филма бизнесменът Аркадий Ротенберг, бивш партньор на Путин по джудо, да обяви, че той е реалният собственик на имота, като го е купил преди 2 години с парите, които е получил от продажбата на компанията за строителство на газопроводи "Стройгазмонтаж".
Но и неговото име не изниква в интервюто с италианския архитект, а това на йорданския бизнесмен Зиад Ал Манасир и неговата компания за строеж на газопроводи - "Стройгазконсултинг". Според Чирило компанията го е наела, за да изгради не резиденция, а място за посрещане на скъпи гости.
"Това не е резиденция - това е място, където можете да приемате гости. И не само един, а 20 до 30. В имението изобщо няма семейна зона. Не решаваш да си направиш наргиле бар за резиденция", коментира италианецът.
По думите му с компанията е бил сключен договор за проектиране на сградата и интериора ѝ, но нито той, нито фирмата му са участвали в реалното изпълнение на проекта. Или поне не изцяло...
"Никога не съм виждал президента в Геленджик и никога не съм говорил с президента за този проект", казва той.
По това време компанията е една от малкото, които се радват на скъпоценните договори за изграждане на газопроводите на държавната енергийна компания "Газпром". Йорданският собственик на "Стройгазконсултинг" Манасир има тесни контакти с шефа на "Газпром" Алексей Милер, а също така и с високопоставени хора от обкръжението на президента от времето му в Санкт Петербург.
Архитектът казва, че му е възложено да построи имение за приеми, изключително място, където бизнес срещите могат да се провеждат в приятна атмосфера - такава, която да покрива нуждите на представители на големи компании.
По това време, разказва още Чирило, парите в Русия не са такъв проблем и още има много за харчене, преди Западът да удари страната със санкциите си. Затова и самият проект е толкова "богат", както се изразява той.
"Архитектурно погледнато, това не е най-големият или най-добрият проект, който съм правил. Хубав неокласицизъм - това е, което беше поискано. Като архитект аз изграждам това, което клиентът иска", обяснява Чирило и добавя, че все пак се гордее с работата си по имението в Геленджик и добавя, че изпълнението му също е много добро - марка "Произведено в Италия".
Самият Чирило печели собственото си богатство именно по този начин, предлагайки италиански вкус за руските новобогаташи.
Той пристига в Москва в началото на 90-те, когато точно се оформя новият руски елит. По това време е само представител на мебелната компания Mascagni, но за кратко време успява да се утвърди като своеобразен "учител" по вкус и естетика на новите богаташи в страната.
Така започва и кариерата му като архитект. Той строи вили и имения за богаташите, като сред клиентите му попадат 44 милиардери от класацията на сп. "Форбс" за най-богатите руснаци.
Негови проекти се намират в Санкт Петербург, Лондон, Париж и на бреговете на няколко различни морета. По-голямата част от работата му обаче е съсредоточена в екстравагантния жилищен район Рубльовка в западната част на Москва, където живеят някои от най-богатите московчани.
"По това време нямаше много чужденци, които можеха да говорят руски и да извършват проекти "до ключ". Ние не просто изграждахме дом, а продавахме начин на живот. Постройките бяха завършени чак до чашите за вино в шкафовете. Всичко, което трябваше да направиш, беше да си донесеш дрехите", гордо разказва Чирило.
Съответно той предлага и на клиентите си целия шик и блясък, който те биха могли да си поискат, а по думите му изпълнява всички тези откачени задачи, защото "в Русия ти плащат, за да си откачен". Сред тях той сам посочва златна баня за самолет, напълно дистанционно управляван гардероб, бани от полускъпоценни камъни или седеф, обзавеждане за 100-метрови яхти.
В пика на заетостта си той наема 140 архитекти и инженери, а единствената реклама, която използва, е тази "от уста на уста". Въпреки това графикът му е запазен за месеци наред.
Междувременно колегите му в Москва го смятат за кичозен продавач на италиански мебели и нищо повече, докато в италианската диаспора в Русия дори и не знаят кой е той. И макар да е отговорен за проектите на къщите и вилите на едни от най-богатите руснаци, името му не се споменава особено, извън определени подбрани кръгове.
Всъщност името на Чирило за пръв път се споменава публично именно покрай проекта за имението в Геленджик. През 2010 г. излиза анонимна информация, приписвана на "информиран бизнесмен с връзки на най-високо ниво". Тогава за собственик на имота е посочен бившият президент и премиер на страната Дмитрий Медведев, като според въпросния бизнесмен той е финансирал проекта с пари от корупция.
Авторът на тази информация изчислява още, че общите разходи за изграждане на проекта са над 1 млрд. долара, а интериорният дизайн е одобрен лично от Путин и изпълнен от Чирило.
Архитектът обаче е категоричен - нито е виждал Путин в Геленджик, нито е говорил с него или с Медведев за имението.
"Независимо дали нещо е било свързано с дизайна, или с интериора, имал съм контакт само със "Стройгазконсултинг", допълва още той.
Разказът на италианският архитект обаче оставя някои пукнатини. Например защо около имението има забрана за полети, на кораби и лодки също е категорично забранено да доближават водите около него, а охраната на имота се извършва от агенти на службите ФСБ.
Странно е също, че някои подизпълнители описват строителните си работи като принос към резиденция на президентската администрация. И ако Путин е погрешно заподозрян, защо лицето, което първоначално е издало договора, не се е произнесло, за да спести Кремъл ненужно главоболие?
Дори Аркадий Ротенберг твърди, че е негов собственик от само няколко години. И най-вече - никой не показва никакви документи.
Пукнатини в историята на Чирило се появяват и в думите му, че е посетил имота между 20 и 30 пъти, макар да твърди, че не е участвал в строителния процес. Той казва, че е бил просто отговорен за дизайна, а по-късно и за декора и обзавеждането и че последно е бил в имението през пролетта на 2014 г.
В следващия момент той споменава, че също така е работил и по парка около сградата, добавяйки към него оранжерия, къща за гости и моста, водещ към Амфитеатъра в парка (отново негова идея).
Това, което архитектът пропуска да добави, е, че в регистъра на имотите в Геленджик попада и неговото собствено име като собственик на имот на брега на морето. Имотът обаче е продаден бързо след това. Според опозиционера Навални това е била наградата на Чирило от Путин, задето той си е мълчал и е пазил тайните на президента.
Пред Der Spiegel италианецът определя подобни обвинения като нелепи и заявява, че не би се включил в неправомерни действия за няколкостотин хиляди долара.
И все пак той има награди лично от Путин - през 2014 г. е удостоен от самия президент с почетно руско гражданство, издадено с директен указ. Италианецът твърди, че причина за това е цялостната му работа в Русия, а не награда за конкретен проект.
"Не съм архитект на Путин. Би било хубаво, но не е вярно. Но да, имах възможността да му стисна ръката", споделя още той.
За известно време дори изглежда, че Чирило може да се превърне от дизайнер на луксозни вили в архитект на проекта за новата сграда на руския парламент. Името му е сред основните претенденти за победа в обществената поръчка, но в крайна сметка губи от друга фирма.
Скоро след това той се изтегля от страната и дори затваря офисите си там. Причината е болестта на дъщеря му - рак в напреднала форма. Днес тя вече е починала, а Чирило твърди, че в нейна памет се е посветил на това да прави добро, като сега работи по различни екологични каузи, включително борбата с топенето на вечните ледове.
Колкото до "Двореца на Путин", днес той е все по-далеч от завършването си. Сградата беше нападната от плесен и съответно трябваше да бъде "съблечена" до бетонните си стени, а скъпите италиански мебели и материали бяха премахнати.
Целият проект изглежда в момента като един голям провал, с който Чирило вече няма никакво намерение да се асоциира.
