Когато говорим за Уимбълдън, мнозина си представят зелената трева на корта, бели екипи, аристократичност и аплодисменти от ложата с коронованите особи.
Забравете. Уимбълдън е кодовата дума за най-култовия отбор, появявал се на футболния терен в Англия. Наричаха ги Лудата банда, а вече има и филм за времената, в които всеки се страхуваше да играе срещу тях.
Насилие, алкохол, изтезания за новите в отбора, взаимна ненавист, умишлено контузване на съперници, атмосфера като в база на военно подразделение... Мнозина от героите на онзи отбор говорят във филма и се разбира, че тимът не само е давал вид, че е мръсен, гадничък и корав. Те наистина са били странна бригада.
"Да гледаш мач на Уимбълдън? Има само един начин да ти хареса - по телетекста!", отсича Гари Линекер, когато го питат за онзи отбор.
За 9 години те изминаха пътя от аматьорския футбол до елитната дивизия на Англия, задържаха се там 13 години и спечелиха Купата на ФА. Родиха митове като Денис Уайз и Вини Джоунс - безкомпромисни мъже, готови да удрят и ритат през краката, но да не загубят.
Филмът описва философията в онзи отбор от 80-те и началото на 90-те.
"В клуба командваха най-силните, бяха като вълци - разказва Вини Джоунс, който сега се радва на кариера в Холивуд. - Джон Фашаню (огромният централен нападател) бе яростен екземпляр. Ако се ядосаше в съблекалнята ставаше страшно - летяха скамейки, юмруци и ритници".
Филмът разкрива, че двама от героите на онзи отбор - Лори Санчез и Фашаню, не си говорили 6 години. Нападателят опитал да пребие съотборника си с удар от карате (а Фашаню имал черен колан). Санчез - рядко изключение в онзи отбор, е интелигентно момче с университетско образование.
Той никога повече не проговорил на Фаш, дори след най-големите победи на отбора. "Колежанче, ще те пребия", викал Фаш при сблъсъка им - първи и последен.
"Усещахме на терена по-меките съперници - разказва Джоунс. - Аз и Денис Уайз в средата на терена бяхме като машина. Казвах му: Денис, този е готов. И при първото му появяване близо до нас го поемахме - лакът в носа, ритник, настъпване. Просто, за да усети, че сме там."
Насилието на терена е отдавна известно. Фактите са, че Фашаню счупи скулата и лицева кост на Гари Мабът от Тотнъм, който никога не успя да се възстанови напълно. Джоунс прекрати кариерата на Гари Стивън, десния бек на Англия, със зверско влизане. А кадърът, на който държи Пол Гаскойн за тестисите, е придобил култов статут.
Вътре в клуба обаче също е имало насилие. "Новите играчи бяха посрещани като в Гуантанамо - разкрива Тери Филън, привлечен от Суонси. - Връзвани за покривите на кола, с която ги разкарваха из терена. Затваряни в багажници, както и държани по два дни без храна. Най-фрапиращото бе, че това забавляваше старите играчи."
Джон Хартсън, после играл и в Арсенал, пристига на първа тренировка в Уимбълдън, след която открива костюма си на "Армани" нарязан на лентички.
Джон Скейлс на няколко пъти заварва колата си в окаяно състояние пред тренировъчната база, а тази на мениджъра Дейвид Басет дори е запалена от играчите, за да го уредят със застраховката.
Скейлс, който се спаси от Лудата банда в Ливърпул, разкрива: "Имаше дни, в които не исках да ходя на тренировка. Обстановката бе тежка, във всеки момент можеш да се сбиеш с някого. Някои футболисти не издържаха, стигаха и до сълзи, напускаха. В Уимбълдън оцеляваха само най-силните психически."
Алкохолът бил неизменна част от тези луди 13 години. След тренировка тарторите се отправяли към пъба за по бира. След мач - за поне по 5. Класика от онези години, в които пиенето е част от културата на английския футбол.
"Филмът не ви представя в най-добра светлина. Съжалявате ли за нещо?", запитаха от радио BBC Фашаню след премиерата в четвъртък. "Да, че не пребих по-рано Лори Санчез", изстреля огромният карате-нападател.
Това е Лудата банда.
Жалко че няма да я прочетат жалките чалга-лигльовци от вътрешното първенство, трениращи повече кючеци отколкото футбол. Само такива казармени порядки ще ги вкарат в пътя.