Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как Пеле стана вратар, за да не вкара гол No1000

Как Пеле стана вратар, за да не вкара гол No1000

Преди месец футболният свят отбеляза половинвековен юбилей от едно от най-изумителните спортни постижения за всички времена - отбелязването на гол №1000 в кариерата на Пеле.

Достигането на тази граница често е включвано сред най-великите човешки подвизи, но малцина вече помнят, че през 1969 г. почитателите на бразилския гений са изправени пред сериозен проблем - преди да започнат празненствата по случай юбилейното попадение, е трябвало да изчислят всъщност колко гола е вкарал Краля дотогава. Оказва се, че това съвсем не е лесна работа...

По онова време Бразилската футболна конфедерация (CBF) не разполага с архивен отдел и се налага клубният му тим Сантос и журналистите, отразяващи мачовете, да изготвят списъка с головете на Пеле. С отговорната задача се нагърбват статистикът на Сантос - Марио Ламас, и местен репортер, известен като Де Вани, който е и автор на едно от първите интервюта с Пеле изобщо.

Двамата се заравят в прашните тефтери и на 24 октомври 1969 г. обявяват пред света, че общият брой попадения на Пеле до онзи момент е 995. Два от най-големите бразилски вестници - Жорнал до Бразил (Рио де Жанейро) и Жорнал да Тарде (Сао Пауло) приемат тази версия, но срещат яростна отпора от друг уважаван журналист - Томас Мацони от Газета Еспортива. Сметките на Мацони показват, че головете на Пеле са 998, а друго от най-влиятелните издания в Рио - О Глобо, му се доверява.

Разминаването идва от два гола, отбелязани от нападателя по-рано през същото десетилетие в щатското първенство Паулиста, и друг, вкаран на Коринтианс само няколко дни по-рано.

Според вестникарски репортажи попаденията в Паулиста са на Пеле, но Де Вани и Ламас сверяват данните с официалните доклади от мачовете, където всъщност били записани като автоголове. Голът срещу Коринтианс на 19 октомври пък пада в мач, който не завършва заради пороен дъжд.

Налага се спорът да бъде решен от CBF, която отсъжда в полза на по-консервативната версия - тази на Де Вани и Ламас. За самия Пеле това е облекчение, тъй като футболистът предварително е обявил, че ще отпразнува хилядния си гол, само ако е по сметките на Сантос.

Очакването на юбилейното попадение на Пеле отприщва всенародна истерия в Бразилия.

Времената са изключително тежки - тече петата година от установяването на военния режим в страната, а само 12 месеца по-рано Хунтата се е саморазправила брутално с опозицията, парламентът е разпуснат, върху пресата е наложена жестока цензура, затворени са църкви, социални организации и профсъюзи. Противниците на властта са арестувани, измъчвани и убивани. Поводите за радост са малко - затова преследването на знаменитото постижение на Пеле поделя първите страници заедно с мисията „Аполо 12", чиято цел е да заведе човечеството на Луната.

Част от интригата е свързана с желанието на самия играч и на Сантос за стадиона, където гол №1000 да бъде отбелязан. На какво ли са способни, за да се случи в точния момент и на точното място?

Първият мач на Пеле в подножието на рекорда (при официални 995 гола) е срешу Фламенго. Президентът на Менго обаче излиза с „оптимистична" прогноза: „Той няма да постигне целта си срещу нас, защото президентът на Бразилия е наш фен".

И наистина - Пеле не вкарва нито веднъж срещу Фламенго, но гол №996 пада още в следващия двубой срещу Сао Пауло на 9 ноември.

Три дни по-късно следват още две попадения срещу Санта Круз и сметката набъбва на 998 (30 години по-късно второто от тях ще бъде провъзгласено за истинския му гол №1000, след като изследователи на кариерата му, работещи по филма Вечният Пеле, изнамират две неописани попадения).

Следващият мач на Сантос е гостуване в бедния североизточен щат Параиба и шансовете на нападателя да достигне митичната граница срещу местния Ботафого са съвсем реални. На всичкото отгоре мачът е приятелски - Ботафого е поканил шампионите от Сантос, за да отпразнува поставянето на електрическо осветление на стадиона си „Жозе Америко".

Въпреки това всички в Сантос са на мнение, че Пеле някак си трябва да избегне достигането на рекорда на 3000 километра от дома. Клубните шефове искат да се възползват от случая и да са сигурни, че историческият момент ще бъде отразен обилно и напоително по цял свят. В навечерието на мача с Ботафого треньорът на Сантос Жулио Мацеи търси как да предотврати неизбежното: дали да не пусне Пеле в средата или направо да го извади от терена след първия му гол? Съотборниците на Пеле пък са разтревожени, че съперниците нарочно ще го оставят да им напълни мрежата, за да влязат в историята.

Всъщност мачът с Ботафого на 14 ноември изобщо не трябва да се играе, защото е насрочен по-малко от 72 часа след предишния двубой на Сантос, което по правилник е забранено.

За да заобиколи пречките, Сантос декларира срещата като тренировъчен спаринг, а президентът на  CBF Жоао Хавеланж си затваря очите, за да не развали празника на местните, които - специално за събитието - са обявили неработен ден в целия град и искат да направят Пеле почетен гражданин.

Пеле отбелязва третото попадение за Сантос от дузпа, но по поведението му е ясно, че не възнамерява да влиза в историята точно в Параиба. Стои далече от наказателното поле на Ботафого и сам изпълнява корнерите, за да не го удари случайно топката пред вратата. Щом местната публика се усеща и започва да дюдюка, вратарят на Сантос Жаир симулира контузия и напуска терена, а Пеле взима фланелката му и застава под рамката. За още по-сигурно реферът свири края четири минути преди изтичането на редовното време.

Следващият мач е за първенство - срещу Баия на стадион „Фонте Нова" в Салвадор. Баия е един от най-популярните отбори в Бразилия и Сантос вдига ветото над Пеле. 27 хиляди се стичат по трибуните с надеждата, че ще станат свидетели на фамозния момент.

В очакване на историческото събитие, Баия се подготвя подобаващо с флагчета, златни плакети и тържества.

Клубният президент обещава, че в мига, в който Пеле разтърси мрежата, „мачът ще спре и ще започне карнавал". Мачът дори се играе с 3 различни топки, за да е сигурно, че никой няма да е прецакан: една ще отиде в клубния музей, втората ще е за щатската футболна федерация, а третата - за Пеле.

До онзи момент Пеле се е изправял 8 пъти срещу Баия и в седем от случаите се е разписвал. Този път обаче късметът му обръща гръб. Опитва всячески, но не успява да отбележи - веднъж удря греда, а в друг случай изстрелът му е изчистен от голлинията. Мачът завършва 1:1. Въпреки това местна компания му подарява промишлен парцел от 10 хиляди квадратни метра, върху който Пеле обещава да вдигне електрозавод с помощта на германски бизнес партньори.

Парадоксално, но преследването на гол №1000 от Краля маркира най-лошата серия на Сантос от десетилетие.

Тимът губи първите си четири двубоя в Таса де Прата - предшественик на общонационалия бразилски шампионат, и само месец след началото на първенството реално остава извън битката за титлата. Да, Сантос вече е вдигнал купата в щата Паулиста по-рано през сезона, но само един трофей е крайно недостатъчен за отбора, смятан за най-великия клубен тим в историята на Бразилия.

Следващият опонент обаче е Васко да Гама, който се представя дори по-зле - едва 8 точки в първите 14 кръга. Мачът на „Маракана" изглежда орисан за юбилейното попадение на Пеле. Убедени, че славният ден е настъпил, телевизиите подготвят пряко излъчване на срещата, а 67 хиляди зрители щурмуват тунелите на митичния стадион.

Васко започва по-добре и открива в 18-тата минута чрез Бенети, но Сантос отвръща и Пеле кара вратаря на домакините Еддгардо Андрада да прави чудеса, за да опази мрежата си. Точно преди почивката Пеле удря и греда. В 55-тата минута гостите все пак достигат до равенството, след като Рене си отбелязва автогол. Дълго след това обаче натискът на Сантос остава безплоден, за да се стигне до 77-мата минута, когато Пеле се вклинява между двама бранители на Васко и точно щом посяга за удар, е посечен на земята - чиста дузпа.

Преди мача треньорът на Сантос пита Пеле дали би стрелял от бялата точка и отговорът е положителен.

Нападателят искал гол №1000 да падне с виртуозно изпълнение, но вече бил твърде уморен от целия цирк, затова бил склонен да го вкара дори от дузпа. Освен това няма по-добро място от „Маракана" за подобно постижение.

Пеле неведнъж е казвал, че смята дузпите за подъл начин да трупаш голове - според него да застанеш на 11 метра пред вратаря е като да го поставиш на разстрел. В онзи момент обаче Краля на футбола, най-известният човек в света по онова време, е уплашен. „За първи път през живота ми изпитах страх. Погледнах публиката зад вратата, погледнах фотографите, погледнах вратаря. И се разтреперих", ще си спомни по-късно той.

Всичко обаче трае само миг - топката полита наляво, вратарят Андрада се хвърля надясно и всичко свършва. Пеле изпълнява успешно 90-тата дузпа в кариерата си.

Уговорката преди мача гласи, че ако Пеле вкара, капитанът на Васко ще вземе топката и ще му я запази.

Нещата обаче се развиват по друг начин - Пеле действа инстинктивно, сграбчва кълбото от мрежата и го целува. Тълпа от триумфиращи хора го понася на ръце, докато съотборниците му наблюдават, струпани около централната линия. Героят директно се озовава пред микрофоните: „Всички сега ме слушат. Нека не мислим за празненства, нека в този момент да помислим за бедните деца в тази страна, нека им помогнем. Посвещавам този гол на малката ми дъщеря Кели Кристина и на децата по света. Аз не заслужавам цялото това внимание, аз съм просто човек като всички останали. Благодаря на цяла Бразилия и още веднъж, в името на Господ, нека помогнем на бедните дечица".

След това Пеле прави почетна обиколка със специална фланелка с №1000, подготвена от домакините. Никой не се опитва да отмъкне тази, с която е отбелязал историческия гол - предварително се знае, че тя е запазена за Кели, гледаща мача с майка си у дома. Двете са сред 15-те милиона телевизионни зрители.

Днес призивът на Пеле излежда стандартен и банален, но по онова време е революционен.

През 1969 г. социалното неравенство в Бразилия е едно от най-тежките в света; милиони деца живеят в потресаваща бедност. Детската смъртност е двойно по-висока, отколкото в съседна Аржентина. Пеле твърди, че му е дошло отвътре, в което е трудно да се повярва - той планира всяка стъпка по пътя към рекорда, а в деня преди мача с Васко дори патентова думите „Milésimo" ("Хилядният") и „Mil Gols" (1000 гола).

Дори по сценарий обаче, изявлението му изглежда искрено. На следващия ден той повтаря призива си и започва кампания, с която да накара сънародните си да предприемат мерки. Седмица по-късно използва срещата си с президента Медичи, за да призове за национална програма за борба с бедността. По пътя от летището до президентския дворец в столицата Бразилия многохилядна тълпа го следва на всяка стъпка. Тениската му е разпокъсана от фенове, желаещи отчаяно да вземат нещо от него за спомен.

"Мизерията е навсякъде около нас. Децата са болни и гладни. Никой не се грижи за тях, не ходят на училище. Трябва да им помогнем. Ако имах достатъчно време, щях да обикалям големите фирми и да ги помоля да помогнат. Сигурен съм, че ще го направят. Аз обаче нямам време, но искам да помогна. Затова ще се възползвам от всяка възможност и ще говоря с всеки, който може да помогне на децата", казва Пеле след срещата си с държавния глава.

Той спазва обещанието си - агитира хората и институциите да даравят дрехи, играчки и храна.

Предлага на правителството да организира безплатни благотворителни концерти; кара футболните клубове да играят благотворителни мачове. „Ако всеки даде по малко, тогава бедните деца ще получат много", казва той.

Усилията му обаче не стигат за нищо. Скоро разбира, че не разполага нито с ресурса, нито с познанията да решава толкова дълбоки социални проблеми.

Завръща се на терена, за да прави това, което умее най-добре.

През онзи декември участва със Сантос в Суперкупата на Южна Америка, а през януари заминава на турне зад граница. От февруари до май пък е на лагер с националния тим, който се готви за Мондиал 1970 в Мексико. Там печели третата си световна титла и дарява страната си с неописуема радост. Откъсва хората от проблемите им, поне за малко.

Проблемите обаче си остават, както и диктатурата, която управлява Бразилия чак до 1985 г. Дори днес шест от всеки десет деца в страната живеят в крайна бедност.

Най-четените