Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Гризман има уникален баща: Пенсионира се като чистач и никога на загуби вяра в него

Ален Гризман - най-важният човек в живота на Антоан.
Миналия месец Ален отпразнува 60-ия си юбилей.
Семейство Гризман.
В Елисейския дворец.
Родителите на Гризман и брат му Тео.

През изминалото лято Барселона даде 120 милиона евро за Антоан Гризман и все повече изглежда така сякаш французинът си струва всеки цент от солидната сума. Първенството е още в началото си, но вече говорим и пишем за новото атомно трио на каталунците MSG.

През лятото Меси и Суарес настояваха за завръщането на Неймар, но със сигурност са предоволни от новата буква до инициалите на фамилиите си. Неотдавна обърнахме внимание и на свитата на бразилеца - от разглезените му приятели до алчния баща, който се бори със зъби и нокти за тлъсти комисионни около трансферите на Ней. Споменавали сме и претенциозната майка на Адриен Рабио, от която шефовете на ПСЖ настръхваха в последните месеци на халфа на "Парк де пренс".

Но има и световни суперзвезди с доста по-различни и нормални родители.

Ярък пример е Ален Гризман, бащата на Антоан. Той все още живее в малко рибарско градче във Франция, доскоро работеше като чистач и тренираше деца в свободното си време. И няма да е никак пресилено, ако обобщим, че е най-важният човек в живота на футболиста на Барса.

Антоан е роден в малкия бургундски град Макон, на около 70 километра от Лион. Баща му работеше в общинския съвет и семейството (майка му Изабел, по-голямата му сестра Мод и брат му Тео) живееше в просторна двуетажна къща. Животът на Ален също се въртеше около топката и голямата му страст беше футболът. В младостта си играеше за местния тим, а след като приключи кариерата си, стана треньор в школата на клуба.

Ален се имаше за добър на терена в най-силните си години, но проумя какво значи истински талант, когато гледаше какво прави с кълбото момчето му Антоан.

Топката постоянно беше в ръцете му и татко му скова дървена врата от няколко стари дъски, която поставиха на баскетболното игрище недалеч от дома им. През следващите няколко години малчуганът прекара хиляди часове пред нея, а в оспорваните семейни мачове "един на един" съперник му бе Тео.

Двайсетина години по-късно въпросната баскетболна площадка е сред забележителностите на Макон, а местните с гордост разказват на посетителите на града, че на нея Гризман е направил първите си стъпки във футбола.

Ален го взе със себе си на мач още когато беше на пет. Понякога ходеха чак до Марсилия и Монпелие, за да гледат едноименните отбори, а над леглото на момчето имаше голям плакат на "Стад Велодром", дома на марсилци.

Постепенно обаче голямата му футболна любов стана Лион, което не е трудно за обяснение с оглед на доминацията на "хлапетата" през първото десетилетие на новия век. Постепенно воаяжите до Лазурния бряг престанаха и важен за Антоан бе само "Стад Жерлан", стадионът на Лион. Не искаше да изпуска мач, а понякога Ален трябваше да си взима отпуск за двубоите в делнични дни, за да не го разочарова.

Русокосото момче харесваше всички звезди на "хлапетата", но нямаше по-любим от Сони Андерсон. И когато навърши 10, получи подаръка на живота си. Татко му се възползва от познанството си с физиотерапевта на лионци Патрик Пере, който уговори бразилеца да се появи пред фамилия Гризман по време на един неделен пикник.

"Никога не съм виждала Антоан толкова щастлив - спомня си майката на френския национал Изабел. - Той така или иначе прекарваше много време с баща си, но този жест ги сближи още повече."

Синът на Ален мечтаеше да стане професионалист още от първите си дни в отбора на Макон, където треньорите го убедиха, че има заложби за това. Водеше си дори дневник, в който си фантазираше, че вече е осъществил мечтата си и отговаряше на въпроси на журналисти от Canal+. Но реализирането й се оказа по-трудно, отколкото си мислеше.

Скорост, дрибъл, техника, пас, поглед върху играта - Антоан притежаваше всичко. Но месеците и годините минаваха, а той не дърпаше на ръст.

През 2004-та Гризман беше в отбора до 13, който се водеше от татко му. За да насърчи сина си, Ален му даде капитанската лента. "Разчитам на теб, момчето ми - каза му той. - Ти си най-добрият в този тим." Не беше лъжа. Русокосият талант вкара 60 гола в 30 мача и се превърна в сензацията на региона.

На следващата година започна да му търси отбор. Баща и син Гризман почукаха на вратите на Сошо, Сент Етиен, Мец, Оксер и още няколко, но безуспешно. Сент Етиен отмени пробите заради снеговалеж, а от Сошо само видяха дребничкия Антоан и му казаха, че изобщо няма нужда да се съблича по екип.

След всеки отказ и разочарование двамата се прибираха у дома късно вечерта в мрачно настроение. Обикновено Ален се опитваше да развесели момчето, купувайки му лакомства от крайпътното магазинче, и не спираше да му говори: "Остави ги тези, нищо не разбират. Ти си специален и един ден ще играеш за националния отбор!"

"Опитвах се да се сдържам и си казвах, че все някой треньор ще ме хареса - спомня си Антоан. - Но с всеки неуспех ставаше все по-трудно. Бях толкова разстроен, че в един момент не исках да ходя на проби. Предварително знаех какъв ще е отговорът. Ако не беше подкрепата на татко, определено щях да се откажа."

Най-много го нарани отказът на Мец.

Антоан, както обикновено, пристигна да се пробва в клуба заедно с баща си. В юношеския тим имаше играч като Миралем Пянич, а директорите на академията бяха хора с опит и набито футболно око. Но те също бяха смутени от невзрачните габарити на Антоан. Все пак предложиха опцията момчето да тренира по няколко дни седмично в Мец, а в останалото време - в Макон.

Тийнейджърът беше във възторг и през всичките шест часа до вкъщи говореше само за Мец. Но щастието му продължи по-малко от ден - от клуба се обадиха, за да кажат, че предложението отпада. Когато Антоан разбра за това, се разплака неутешимо.

Ален също го преживя тежко и проведе гневен разговор с човек от Мец. Изпрати и рентгенова снимка на ръката на Антоан със заключението на лекар, че момчето изостава във физическото си развитие с не повече от година спрямо връстниците си. Не му отговориха.

Но няколко месеца по-късно чудото се случи. На турнир в Париж Антоан беше забелязан от испанския скаут Ерик Олатес, който му уреди проби в Реал Сосиедад и баските взеха френското момче в клубната академия.

Но едва на 13 години, а почти на хиляда километра от дома и близките... Далеч от родината и приятелите. Гризман се чувстваше много самотен в баския град, затвори се в себе си и плачеше, когато е сам. В един момент осъзна, че на новото място се чувства по-зле, отколкото при многократните неуспешни проби във френските клубове.

Но на помощ отново дойде... Знаете кой. Разбира се, че Ален. "Нали за това мечтаехме, синко. Стисни зъби и всичко ще бъде наред."

Нататък историята е пред очите ни, знае се от всички - пробив в първия отбор на Сосиедад, звездни мигове в Атлетико, световна титла с Франция и трансфер в Барселона.

Момчето му пишеше история и трупаше милиони, но баща му отказа да се промени. До пенсионирането си продължи да работи като чистач и да живее съвсем обикновен живот. Заедно със съпругата си - португалката Изабел - все още живеят в Макон. Виждат Антоан по-често по телевизията, отколкото на живо, но са свикнали с това. От момента, в който момчето им пракрачи прага на бащиния дом, за да тръгне за Испания, изминаха почти 15 години. Все пак знаят, че поне веднъж годишно общата семейна вечеря е гарантирана, тъй като Гризман се прибира до родното място за детския турнир, носещ името му.

Връзката между баща и син продължава да е все така силна и до днес. Двамата се чуват преди всеки мач на звездата, а Ален разказва, че у дома синът му се превръща от суперзвезда в обикновен човек, родом от Макон. "Той все още е мой син. Разговаряме с него на всякакви теми и винаги мога да му дам съвет, ако усетя, че бърка някъде", споделя бащата на играча на Барса.

През миналия месец отпразнува юбилей и синът му се прибра по този повод. Ален нямаше как да мечтае за по-прекрасен подарък.

През 2018 г. семейството на Гризман пристигна в Русия за Световното първенство, а след финала с Хърватия, Гризман направи две неща. Пусна sms на треньора на Атлетико Диего Симеоне и вкара баща си в съблекалнята на "петлите". Ден по-късно пък го убеди да го придружи в Елисейския дворец, където отборът бе приет от президента Макрон. Ален влезе за първи път в живота си в палата.

"Бях изпълнен с гордост. Аз, обикновеният работник от Макон, празнувах с президента", обясни чувството бащата на звездата.

През изминалото лято Гриземан отново се нуждаеше от подкрепа. Финализирането на трансфера в Барселона се проточи дълго и в един момент дори можеше да пропадне. "Седях вкъщи и чаках обаждане от агента си - спомня си Антоан. - Веднага щом ми звънна и ми каза, че всичко е наред, подскочих от радост и се обадих на татко."

Ален беше още по-щастлив от сина си. Спомни си целия път, който извървяха заедно - от безбройните откази на френските школи и среднощните сълзи в Макон до сълзите на щастие, капещи като печати на вярата върху договора с Барса.

"Това е върхът. Каталунците са най-добрите още от времето на Кройф и Стоичков", коментира сделката Ален - скромният бургундски работник, който никога не загуби вяра, че момчето му е родено да бъде сред най-добрите във футбола.

 

Най-четените