Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо Шостакович обичаше футбола и как влезе с агент на КГБ в езеро, за да слуша мач

Футболът успял да зарази Шостакович, който бил истински щастлив да гледа мачове на живо и в един момент за него играта даже станала равна на музиката по важност
Писмото на композитора до футболиста Пьотр Дементиев
Корицата на книгата "Шостакович и футбола - Бягство към свободата"
Шостакович наблюдавал кротко мачовете от трибуните и си водил прилежна статистика в бележника си

Съвсем разбираемо е в 2019-а година да срещнете твърде много хора, които откровено да си признаят, че не могат да назоват и една творба на Дмитрий Шостакович. В слушалките на пътуващите из метро или офиси не звучи класическа музика, особено пък неговата. Същото така няма да ни учуди като махнете с ръка и кажете, че не знаете кога е живял и къде е творил.

Но със сигурност сте чували кой е. Един от най-големите композитори на 20-ия век все някога е влязъл с името или звуците на сътвореното от него в ежедневието ви.

Но знаете ли какво е обичал Шостакович не по-малко от музиката? До кого е писал писма с напътствия и насърчаване? И какво е съдържанието на едно от последните писма до съпругата му, когато в болницата вече е усещал, че си отива?

Дмитрий Дмитриевич Шостакович е сложна личност, както и да го погледнеш. Роден е през 1906-а в Санкт Петербург, а малко преди да навърши 69 години си отива в Москва. Живее във времена на две Световни и една гражданска войни, вижда с очите си най-коравите години на СССР, а отношенията му с върхушката в страната са не по-малко сложни от неговата личност.

На моменти е любимецът на страната и народа, но в други е тотално загърбен и очернян. Пишат статии срещу него в "Правда", като наричат музиката му "мътилка". Причините се коренят не само в наистина сложния му стил и различна музика. Той е от полски произход, а в годините около Втората световна война това невинаги е било добра основа за репутацията ти в СССР.

Десетина години след края на войната, Шостакович изведнъж отново се озовава в ролята на "приносител на Западно влияние", въпреки че по това време е Лауреат на Сталинска премия - такава имат само най-отбрани творци в Съюза.

Здравето му се влошава през 60-те и 70-те, та до смъртта му.

И какво дотук кара този текст да е в секция на спортни такива? Защо, по дяволите, е интересно кой е Шостакович?

Защото се оказва, че авторът на Ленинградската симфония, този гениален и различен във виждането си и усещането за музика, е обичал безумно футбола. Точно така - Дмитрий Дмитриевич редовно е ходил на мачове. Играта го е пленила и в един момент, според думи на най-близките му, е била равна на музиката по важност за ежедневието му.

И как така?

Според съпругата му Ирина Антоновна, именно в света на футбола, че и на стадиона сред хората, Шостакович се е чувствал най-свободен. Запазени са над 80 писма, които е написал на играчи от бившия СССР през годините, както и едно последно, на Ирина от болницата, седмици преди смъртта му. В него пише: "Когато дойдеш следващия път, остани повече при мен. Ще изгледаме и един футболен мач, ще предават в неделя..."

През 1927 г. той се появява на стадиона в Петербург, който днес носи името "Петровский". Тогава се казва "Ленин". Гледа мач на местни срещу английски играчи, сборни отбори. С него е Всеволод Майерхолд, прочут театрален режисьор по онова време. Двамата са съвсем млади, но вече известни в града.

Няма никаква причина в семейството Дмитрий да обича футбола. Майка му и татко му не са хора, които харесват спорта. Но той се увлича по играта, като започва да ходи на стадионите от 20-годишен.

В края на 1930-а година е получил свидетелство за изкаран курс за футболен съдия, но не и диплома и право да води мачове. Не се знае точната причина, може и сам да не е пожелал.

Става привърженик на Динамо (Ленинград тогава, Петербург днес), като първото писмо до футболист е до играча на този тим Пьотр Дементиев-Пека, който по-късно отива в по-големия отбор от града Зенит, а играе и в Криля Советов.

"Скъпи Петя,

с прискърбие прочетох телеграмата ви, в която ми съобщавате за загубата ни от тбилистките Динамовци. Но съм уверен, че ще се смеем последни. Началото на сезона не е добро. Получихме пет гола, а нито един не сме вкарали във вратата на съперника. Спокоен съм, въпреки че някои запалянковци са притеснени.

Чакаме ви скоро у дома.

С привет, Шостакович."

Това е надве-натри съдържанието.

Куриозна история разказва журналистът Кирил Набутов. Баща му Виктор е популярен вратар из московските клубове през 30-те години. Майка му е преподавател в консерваторията. Отиват на почивка в Репино, където отдъхва като цяло елитът. И Кирил става свидетел на случката...

Шостакович си седи край брега, а изведнъж поглежда към тях и тръгва със смела крачка. Майката е развълнувана, тя обожава творбите на вече изключително популярния композитор. Но той отива при таткото, вратаря. За да си поприказват за изминалия сезон, кой е станал шампион и т.н.

След като се мести да живее в Москва, започва да ходи на всички стадиони в столицата. Няма значение дали Динамо, Спартак, ЦСКА, Торпедо или Локомотив е домакин. Шостакович не пропуска възможност да е на трибуните.

Гледа мачовете спокойно, с усмивка, без да крещи и да дава напътствия. Но е изключително внимателен и не изпуска нищо от играта. В джоба на винаги елегантната му дреха има бележник. Записва пълната статистика на съставите и голмайсторите.

На един мач горещо се скарват зрители, причината е как е завършил друг двубой, игран преди повече от месец. Дмитрий вади тефтера, разгръща страниците и разрешава кавгата. Прави го с достойнство и сочи записките си. Хората се радват, потупват го, мнозина го разпознават и стискат ръката му. Все пак той е голяма фигура за СССР, въпреки че истинските размери на величието му в музиката са малко притъпени за хората в страната. Пак с идеята да се избегне идолизирането на този или онзи.

В същото време, в Западна Европа неговите творби са наричани революционни и гениални, а името му е превърнато в мит.

Един от учениците на композитора - Вадлен Чистяков, разказва друга култова история. През 1960-а той тръгва с Шостакович на посещение в Унгария, край езерото Балатон, където има голяма сбирка на творци от Източна Европа. Но Дмитрий Дмитриевич е видимо неспокоен и нещо го притеснява.

В същия ден Зенит играе с ЦСКА.

Геният на музиката е ужасен, че не само няма да е на мача, но и не може дори да го слуша по радиото. И тогава се появява спасителна идея, родена от служител на КГБ, който неизменно придружава делегациите от музиканти от СССР зад граница.

Той се сеща, че радиосигналът ще е много по-чист в езерото. Намират лодка и се качват с Шостакович, влизат навътре във водата, където остават близо 3 часа, за да може композиторът да слуша предаването от родината.

Голямата му мечта е да иде на Световното в Англия през 1966 г. Убеден е, че СССР ще спечели турнира. Шест години по-рано тимът взима европейска титла, а Дмитрий е добър приятел с великия Лев Яшин, Валентин Иванов, Слава Метревели и останалите звезди на отбора. Но през пролетта на 1966-а прави инфаркт по време на един концерт в Москва.

До септември се възстановява в санаториум, мечтата за пътуването до родината на футбола умира. В интервю за "Известия" през януари същата година е казал, че "искам да видя Лондон и стадион "Уембли", да видя нашите да играят в тази страна". Но не успява.

През 2016-а на стадиона на Зенит имаше церемония преди един мач от евротурнирите. Посветена бе на 110-годишнината от рождението на Шостакович, на обичта му към футбола и града.

През 2018-а пък издадоха книга в 700 екземпляра, само на английски език. "Шостакович и футбола - Бягство към свободата".

Дали наистина е било това? Или просто човекът, макар и гений в съвсем далечна на играта област, не е могъл да устои на бацила, с който футболът ни заразява масово?

Най-четените