Зинедин Зидан е една от иконите на футбола от 90-те години на миналия век и от първото десетилетие на 21-ви.
Тръгнал от академията на Кан и преминал през Бордо в родната Франция, Зизу се превърна в идол на милиони с екипа на Ювентус, с който спечели и „Златната топка“.
По време на петте години със „старата госпожа“ Зидан стана два пъти шампион в Италия и въпреки магията си европейската слава му се изплъзваше. Говорим, разбира се, на клубно ниво, защото, докато бе играч на Юве, стана световен и европейски шампион с Франция.
През лятото на 2001-ва 29-годишният Зидан започва да осъзнава, че времето му за достигане до европейския клубен връх изтича. Дори завръщането на Марчело Липи начело на „бианконерите“ не го убеждава, че Ювентус има сили да се пребори за трофея от Шампионската лига.
Като че ли усетил колебанието му, президентът на Реал Мадрид Флорентино Перес прави един от най-великите си ходове и с една салфетка променя историята както на Зидан, така и на „кралете“. За по-добро.
По време на вечеря за наградите на Шампионската лига в Монако Флорентино измисля гениален план, с който да привлече французина, но и да избегне евентуално наказание.
Зидан има договор с Ювентус до 2005 година, което означава, че не може да преговаря с други отбори. Знаейки това, Перес пише на една салфетка „Искаш ли да дойдеш и да играеш за Реал Мадрид?“, на което Зидан отговаря с „да“.
Ювентус не е готов да пусне голямата си звезда, но президентът на Реал впряга цялата си мощ в привличането на поредния Галактико.
Близките до Мадрид медии започват да тръбят за желанието на Зидан да заиграе на „Сантяго Бернабеу“. Самият Зизу не крие намерението си да напусне Торино. Все пак, офертата идва от Реал, който бе спечелил две от последните четири издания на Шампионската лига.
Притиснат до стената, Ювентус се опитва да удържи фронта, но умопомрачителната оферта от 76 милиона евро накланя везните в полза на Реал.
Зидан се превръща в единственото попълнение за Мадрид през лятото на 2001-ва, а Реал чупи собствения си трансферен рекорд, подобрявайки 60-те милиона, които дава на Барселона за Луиш Фиго година по-рано.
Флорентино Перес постига целта си и добавя поредния диамант към галактическата си колекция. Зидан е в пика на кариерата си, европейски и световен шампион, истински лидер на терена. Французинът е липсващото парче гениалност в състава на Висенте дел Боске, който разполака още с играчи като Икер Касияс, Мичел Салгадо, Фернандо Йеро, Иван Елгера, Роберто Карлош, Стийв Макманаман, Клод Макелеле, Луиш Фиго, Раул и Фернандо Мориентес.
Дори с всички тези звезди обаче сезон 2001/02 в Ла лига не минава по план и Реал не успя да защити титлата си. „Кралете“ завършиха втори, на две точки зад шампиона Депортиво Ла Коруня. Зидан, може би и под напрежението от рекордната си цена, вкарва само седем гола и дава девет асистенции в 31 мача Примера. Но в Шампионската лига бе различно.
На 15 май 2002 година феновете на „Хемпдън парк“ в Глазгоу и зрителите пред телевизорите станаха свидетели на един от най-великите голове в историята.
Кампанията на Реал зависеше от финала в Шампионската лига срещу великия Байер Леверкузен от онова време с Ханс Йорг Бут, Лусио, Михаел Балак, Оливер Нйовил и Димитър Бербатов. „Белите“ бяха уверени, след като по пътя към мача за трофея бяха отстранили грандове като Барселона и Байерн Мюнхен.
И, както всички големи, Зидан се прояви в най-важния момент. Подобно на техниката на Йохан Кройф, Божията ръка на Диего Марадона срещу Англия на Световното през 1986 г. или хилядния гол на Пеле, отбелязан на 19 ноември 1969-а, французинът създаде нещо магическо – най-великият гол в историята на Шампионската лига, който феновете помнят и до днес, а може би и никога няма да забравят.
Зидан успя да помогне на Реал да спечели Деветата още в първия си сезон, но не вдигна повече трофея в следващите си четири години на „Сантяго Бернабеу“, преди да сложи край на кариерата си през 2006-а. Три години по-рано спечели и третата си „Златна топка“, но така и не можа да стане шампион с Реал в Испания.
Легендарната история на футболиста продължи дори още по-успешно като треньор.
12 години след триумфа над Леверкузен Зизу бе в основата на спечелването и на Десетата като помощник на Карло Анчелоти. След което, извикан на пожар за заместник на уволнения Рафаел Бенитес по средата на сезона, за две години и половина изведе Реал до три поредни трофея и установявайки безпрецедентна доминация в клубния футбол на Стария континент в новата история на турнира. Най-накрая, успя да спечели и титлата в Ла лига, добавяйки и трофей от Купата на краля.
Успехите на Зидан начело на Реал, за когото това беше първи професионален опит в треньорството, са почти толкова енигматични, колкото и напускането му след спечелването на Тринадесетата. Французинът си тръгна от „Сантяго Бернабеу“, защото усещаше, че потенциалът в състава се изчерпва и не получи гаранции за инвестиции от Флорентино Перес. Същият този човек, който 17 години по-рано го привлече в Мадрид. И всичко започна с една салфетка.
