През 1994 година най-титулуваният италиански клуб Ювентус не беше печелил титлата от осем години. Шефовете Джовани и Умберто Аниели, собственици на автомобилната империя „Фиат“, бяха изключително разтревожени. Мечтаеха за нова златна ера и знаеха, че трябва да направят радикални промени, за да го постигнат.
И бяха безмилостни в промените. Изпълнителният директор на „Фиат“ Антонио Джираудо бе назначен за изпълнителен директор в клуба. Лучано Моджи, тогава част от Рома и всепризнат факир на трансферния пазар, бе привлечен като спортен директор. Бившият нападател на тима Роберто Бетега стана вицепрезидент. Марчело Липи бе изкушен да напусне Наполи и оглави проекта като старши-треньор. Но, може би, едно от най-важните решения бе назначаването на Рикардо Агрикола – невропатолог и част от медицинския щаб на клуба от 1985 г., за главен лекар.
Промените веднага започнаха да дават резултати, и то феноменални. Към разместванията във високите етажи, бяха добавени и нови бляскави футболисти като Зинедин Зидан и Алесандро дел Пиеро. Ювентус изглеждаше впечатляващо, дори за собствените си стандарти. „Старата госпожа“ спечели титлата през 1995, 1997 и 1998 г., игра финал в Шампионската лига три поредни години, като през 1996 г. спечели и трофея. Юве триумфира още със Суперкупата на Европа, Купата на Италия и на два пъти със Суперкупата на Италия.
Това беше една забележителна ера, но помрачена от разтърсващ допинг скандал.
Когато жребият определи Аякс и Ювентус да се срещнат на четвъртфиналите в Шампионската лига, това означаваеш само едно за Дейвид Енд – отмъщение.
Енд е пресаташе, след което и генерален мениджър на Аякс по време на тяхната златна ера през 90-те. Тогава „синовете на боговете“ спечелиха трофея с ушите през 1995-а, но загубиха финала през 1996-а. 23 години по-късно раната все още не е зараснала. Не само Енд, но и много играчи и фенове тогава се почувстваха измамени от допинг програмата на Ювентус, винаги отричана от италианския гранд.
Онзи тим на Луис ван Гаал можеше да се превърне в първия в историята на новия формат на Шампионската лига, защитил трофея си. Нещо, което щеше да направи Реал Мадрид чак през 2017-а. Щяха да направят аурата около отбора, изграден от „домашно отгледани“ кадри, още по-голяма. Но на финала в Рим се изправиха срещу Ювентус, който ги изненада с мощта и енергията си. Италианците взеха ранен аванс, но Аякс успя да изравни и да докара мача до дузпи, където обаче загуби с 2:4. Оттогава холандците нямат финал в Шампионската лига.
Въпросите започват да се повдигат още докато Ювентус празнува триумфа си. Марк Овермарс пропусна финала поради контузия, но гледа отблизо и веднага след дузпите споделя съмненията си на Роналд де Бур. „Марк Овермарс ми каза много набързо, че нещо не е наред. Как видял съперник, чиито очи не изглеждали нормално. Имаше чувството, че е взел нещо“, споделя Де Бур пред The Independent.
Финиди Джордж също повтаря тази теза в холандски документален филм от 2013-а, като допълва, че е бил изненадан от издръжливостта на играчите на Юве и интензитета на игра.
„По принцип, играчите могат да издържат на максимални обороти за около 20 минути. Когато успееш да го направиш в продължение на 90 или 120 минути, и то в края на сезона, това не е нормално“, казва Джордж.
Но повечето играчи на Аякс не правят същата връзка. Те дори не подозират най-лошото, не могат да си представят нещо нечувано като специална допинг програма на Ювентус, която впоследствие бе разкрита. Де Бур разказва още, че всички са искали да го запомнят като спортно надмощие. А и Аякс не е в най-доброто си състояние преди мача – Овермарс е аут, братята Де Бур пък не са на 100%. Ювентус просто изглежда по-добър.
„Аз нямах такова чувство – продължава Де Бур. – И знаете ли защо? Защото не съм си и помислял, че някой ще го направи. Изобщо не знаех за подобно нещо. И ако някой бяга по-бързо от мен, значи е по-бърз. А и беше дълъг сезон.“
Енд казва, че невинността на Аякс е национална черта: „Холандският футбол е наивен. Ако беше обратната ситуация, италианците веднага щяха да скочат. Те вярват в теории на конспирацията, че не е нормално да бъдеш толкова добре подготвен физически. Но в Холандия никой не мисли така.“
Трябваха години, за да се научат.
По-малко от 12 месеца по-късно двата отбора отново трябваше да се изправят един срещу друг. Този път на полуфиналите. Ювентус, който защитаваше трофея, спечели гостуването си в Амстердам с 2:1, след което и реванша в Торино с 4:1, преди да загуби от Борусия Дортмунд на финала. „Нямахме си идея от допинг, затова и нямаше никакви сантименти срещу Ювентус. Изобщо не сме говорили за това“, спомня си Енд.
Но през 2004 г. италианската прокуратура повдигна този въпрос. И спомените от финала през 1996-а започнаха да се връщат. Клубният доктор Рикардо Агрикола получи осъдителна присъда за това, че е снабдявал играчите си с медикаменти, подобряващи представянето им, но по-късно бе оправдан. Изпълнителният директор Антонио Джираудо също бе оправдан, но по-късно бе изхвърлен от футбола заради другия голям скандал около тима – Калчополи.
Обвиненията срещу Ювентус бяха изразени най-точно във вече споменатия известен документален филм на телевизия Andere Tijden Sport през 2013 г. В центъра на лентата бяха резултатите от медицинските тестове на играчите на Юве и нивата на хемоглобина им между февруари и юни 1996 г.
„Разнообразните показатели, които видях в резултатите, не могат да се считат за нормални“, споделя Джузепе д'Онофрио, който е експертен свидетел по делото срещу Агрикола и Джираудо. Той казва още, че нивата на хемоглобина могат да бъдат обяснени единствено от преливане на кръв или от използване на EPO – синтетичният хормон, който ускорява обогатяването на мускулите с кислород и който помага за по-голяма издръжливост.
Всички тези доказателства видяха бял свят за първи път през 1998 г. по време на делото срещу шефовете на Ювентус. Процесът дойде и в резултат на изказването на тогавашния треньор на Рома Зденек Земан, който изкрещя, че фармацевтиката няма място във футбола, посочвайки с пръст именно играчите на „бианконерите“. Това накара торинския магистрат Рафаеле Гуариниело да започне разследване. И това, което излезе от него, бе умопомрачително.
Разследването разкрива, че играчите са използвали общо 281 различни медикамента, сред които обаче почти няма забранени от Международния олимпийски комитет (МОК). EPO не се открива. Както казва съветникът на Гуариниело – Джанмартино Бензи: „Клубът е бил обурудван като малка болница.“
А показанията на водещия хематолог Джузепе д'Онофрио са още по-скандални. Той казва, че е „почти сигурен“, че полузащитниците Антонио Конте и Алесио Такинарди за взимали EPO, за да преодолеят леки признаци на анемия, както и че е „много вероятно“ седем други играчи: Алесандро Бириндели, Алесандро дел Пиеро, Дидие Дешан, Мануел Димас, Паоло Монтеро, Джанлука Песото и Морено Торичели, също да са взимали EPO, но в по-малки дози.
Когато се стигна до процеса, Агрикола получи присъда от 22 месеца затвор, които можеше да излежи не зад решетките. Джираудо бе оправдан и каза, че е „изключително щастлив“ от присъдата и добави: „Феърплеят е важна част от ценностите и историята на Ювентус.“ След което и правилно предрече, че и присъдата на Агрикола ще „изчезне при обжалването“, което се и случи през декември 2005 г., когато съдът в Торино се произнесе, че използването на EPO не е доказано. А Джираудо побърза да заяви, че „правосъдието най-накрая е възтържествувало“.
Но в Аякс не смятаха така.
Когато Дейвид Енд научава, че Ювентус е публично обвинен за използване на допинг през 1996 г., няма съмнения, че Аякс е бил ограбен във финала по пътя към защита на трофея. „Гадното чувство дойде няколко години по-късно – когато разбрахме защо. Това остави горчив вкус в устата, че сме измамени. Това е рана, която никога няма да заздравее“, казва Енд.
Още по-раздразнен е от факта, че Аякс не протестира срещу Ювентус. Защото вярва, че Аякс е истинският шампион от 1996 г. „Клубът не направи нищо пред УЕФА. Не казаха нищо достатъчно остро, никога не поставиха нищо под въпрос. Не знам защо. Аз бих бил бесен.“
Но дори да е имало нещо нередно, това не кара Роналд де Бур да се чувства победител: „Всичко мина, ние загубихме. Сега не се чувствам повече шампион, защото някой е откраднал нещо от мен. Нищо подобно. За мен, ние не бяхме достатъчно добри. Ако бяхме, щяхме да победим Ювентус в онази вечер. А ние не бяхме. Но, разбира се, че изпитвам и болка от това, че кръвните им показатели не са били в нормата.“
И е далеч от това да обвинява колегите си от Ювентус за високите им нива на хемоглобин: „Възможно е играчите изобщо да не са знаели какво се случва. Най-вероятно, някой им е казал: „Вземи това, ще ти помогне за възстановяването“, или нещо подобно. Наистина, не вярвам, че футболистите са знаели за това. Така го чувствам аз.“
Този случай повдигна и въпроса дали трябваше да се отнеме трофея на Ювентус, както стана с титлите им от Серия „А“ заради Калчополи. Но що се отнася до футболистите, те искат да печелят единствено на терена. Де Бур не желае да получи златен медал от УЕФА сега, 23 години по-късно. „Могат да го направят, но това не ме топли, за мен, ние не сме шампиони.“
Дори и Енд, който продължава да е бесен на Ювентус, не желае подобна „победа“: „Това би коствало честта ни. Не бихме искали да печелим по този начин. Ние сме спортсмени.“
Ако Аякс успее да преодолее Ювентус, ще бъде на два мача от първия си финал от 1996 година насам. Това може и да изглежда трудно за вярване, но амстердамци не бяха големи фаворити и срещу Реал Мадрид. За Де Бур това не е мач на отмъщението, посочвайки, че Матийс де Лихт дори не е бил роден по времето на онзи финал.
„С Лучано Моджи начело на Ювентус Аякс нямаше шанс. Но сега имаме, защото го няма Моджи“, добави Де Бур.