Малко история и немалко митове за тази странна футболна привързаност
"Йоооден, Йоооден!"
Трибуните реват мощно, а малки, големи, русокоси и мургави гордо свиват юмрук. Някои от ръцете държат знамена със Звездата на Давид, други я носят на шала или фланелката си.
Секторът с ултрасите на Аякс донякъде прилича на шествие по улиците на Тел Авив по време на национален празник. Символите гледат отвсякъде, а мощният възглас "Ние сме евреите" оглася трибуните.
Наистина ли феновете на Аякс са евреи? До един?
Откъде тръгва едно от най-странните футболни символни братства - това на най-славния холандски клуб с юдеизма.
Корените са някъде из фактите, че Амстердам е наричан "Йерусалим на Запада" в годините преди Втората световна война. Около 80 000 евреи са живяли в и около града, а особено голяма е била колонията в източната част на града между канала Зингелрахт и река Амстел.
През 30-те години там се оформят Еврейският квартал и Индийският квартал, в района Амстердам-Ост, който днес е населяван от над 100 000 жители на града. Еврейската общност там и сега не е малка.
Амстердам исторически е наричан и с еврейското наименования Мокум, което значи "мястото" или още "сигурното място". През годините около Втората световна война, Аякс играе на стадион "Де Меер" (мести се там през 1934 г.). За да стигнат до него, феновете трябва да минат през De Jodenhoek - еврейския квартал. Там е пътят и от жп гарата, на която слизат привържениците, отправили се към стадиона. Някои от тях са толкова впечатлени, че започват още в края на 30-те да говорят за "юдейския Аякс".
Идва и най-страшното за тази общност. Холокост.
Над 80 процента от евреите на Амстердам и околността са или избити, или успяват да избягат далеч. Първият евреин, играл за Аякс - роденият в Ню Йорк американец Еди Хамел, загива в страшния лагер в Аушвиц през 1943 г. Връзката между клуба и общността в източната част на града обаче не отслабва след геноцида и войната.
За това спомагат отчасти и Диамантените евреи от Антверп. Някои от най-популярните търговци със скъпоценни камъни, които успяват да се спасят от т.нар. Погром срещу общността им в белгийския град през 1941 г., се установяват в източната част на Амстердам след войната. В следващите десетилетия те са сред едрите партньори на Аякс във важни моменти, особено под формата на спонсорство. Някои ключови ръководители на клуба през годините - легендарният Яп ван Прааг и синът му Михаел, също идват от общността.
Но основите са в онзи еврейски квартал по пътя към "Де Меер".
През 50-те, когато в Холандия фенската култура вече е различна, противниковите запалянковци понякога обиждат Аякс на "евреи". Феновете на отбора от Амстердам го приемат и прегръщат идеята - нищо, че съвсем една съвсем малка част от тях всъщност са такива. И сами пеят за себе си, че са "супер йоден" - супер евреите, с което дразнят още повече съперниците. Освен това, агитката влага и друг смисъл, който засилва връзката с песните и знамената с еврейските символи.
Това са хората, които са оцелели - не само в историята на Амстердам, но и на цяла Европа. Те имат силата да оцеляват и да преодоляват трудностите, а градът е особено чувствителен към тяхната съдба (Музеят на Холокоста е един от най-големите и впечатляващи на континента).
Когато феновете на Аякс пеят "ние сме супер евреите", те показват ясно - няма да се предадем, ще победим заедно. И освен това - ние сме елит, имаме нещо повече от вас. Амстердамската еврейска общност е една от тези, за които се смята, че държат много от лостовете на банковото дело и големи финансови корпорации в Европа. Да си от "йоден" показва превъзходна степен, а Аякс винаги изключително умело е успявал да съчетае елитарната си природа с това, че е народен отбор. Малко са клубовете по света, по-тясно свързани с града, хората, общността си.
Един от най-важните играчи в историята на Аякс - Сяяк Сварт, разказва как е обиждан на стадионите из страната заради еврейския си произход. Антисемитизмът по трибуните в Холандия избуява през 50-те, 60-те, че и 70-те години. Но агитката на неговия тим, и заради Сварт, запява още по-мощно рефренът за "ние сме евреите".
През 70-те нещата стават особено притеснителни. Песните срещу евреите и Аякс са направо плашещи, а през 1976 г. групировката ултраси F Side демонстративно започва да отговаря със Звездата на Давид, както и песента "Hava Nagila" - най-популярната музикална асоциация с евреите. Никой от хулиганите в F Side по това време не е от еврейски произход. Днес - едва ли също има такива.
Журналистът от Амстердам Ханс Кнооп, който е написал две книги за историята и фолклора на клуба, е категоричен: "Сигурно 95 процента от феновете на Аякс дори не знаят къде е Израел, камо ли да са евреи. Но инстинктивната защита и реакция на обидите през годините, прави връзката не по-малко силна."
Феновете на Фейенорд през 80-те запяват особено неприятното "Hamas! Hamas! Jews to the gas", което едва ли има нужда от превод. И до днес тази песен се чува понякога, особено в мачове на Аякс с врага от Ротердам, както и с другите два тима, с които има най-ожесточено съперничество - Утрехт и Адо ден Хааг. През 2011 г. Лекс Имерс, играч на последния тим, каза преди мача срещу гранда от Амстердам: "Излизаме да ловим евреи".
Кнооп заключава след анализите си на цялата тази дългогодишна връзка на Аякс със символите на юдеизма: "Нито феновете на Аякс са евреи, нито пък тези, които пеят срещу тях наистина мразят евреите. Онези мразят Аякс, а привържениците на клуба реагират, като се асоциират още по-здраво със символа, който предизвиква тази омраза".
Един малък детайл. Аякс обича да привлича датски играчи. О, как обича! Може да се направи идеален отбор от датчани, минали през клуба през последните 30 години, само суперзвезди.
Асовете на първия "червен динамит" от 80-те години Йеспер Олсен, Франк Арнесен, Сьорен Лерби и Ян Мьолби бяха последвани от братята Михаел и Бриан Лаудруп, а през новия век имената на Денис Ромедал, Йеспер Гронкяер, Виктор Фишер, Кристиан Ериксен, Ласе Шьоне, Каспер Долберг...
Защо е това ли? Причините са две.
Неофициалната е, че някаква част от евреите, стигнали до Амстердам след Втората световна война (може би и някои от антверпските), са се укривали в Дания до октомври 1943 г.
Тогава Хитлер нарежда ареста и пращането в лагери на всички евреи на датска територия, но 7220 от всички 7800 регистрирани в страната са спасени и евакуирани в Швеция. Историята не е категорична, но е популярна тезата, че много от тези евреи са заможни членове на холандски и белгийски фамилии.
Вероятно е връзката да идва от там, че някои от тях са сред хората, помагали на Аякс в следвоенните години. Дали е така...?
Теория, която не е доказана. Но има и такава, която е безспорна и няма нищо общо с етноси, култури, религия и политика.
Нейното име е Джон Стеен Олсен, един 76-годишен бивш футболист на... Фейенорд. Той е главен скаут на Аякс за Дания и живее в Копенхаген. Официално е на работата от 1995 г., но преди това прави същото - а то е да намира датски диаманти за клуба, от 1981 г. Според самия Кройф, човекът просто "надушва" талантите.
Съвсем добра причина за всички тези супериграчи от Дания, обличали червено-бялата фланелка.
Разбира се, феновете на Аякс ще са доволни да ви разкажат, че пак има еврейска връзка. За да ги е яд противниците и още повече да се надъхат срещу "супер йоден". И да се поддържа легендата и мистичността около тази „юдейска” връзка на клуба им.
Една странна привързаност, продължаваща близо 100 години.
Базирана на история, но и на нещо като протиоотрова за омразата на враговете, особено в последните четири десетилетия.
