Полуфиналът между Ливърпул и Рома обещава сериозна битка между два романтични отбора. Но също така мачът връща спомена за една трагична история, свързана с "джалоросите".
През 1984-та двата тима играят финал за КЕШ на "Олимпико", който англичаните печелят след 1:1 в редовното време и продълженията и изпънение на дузпи.
Капитан на Рома в този двубой е легендата Агостино ди Бартоломей - брилянтен полузащитник, който според някои специалисти е бил по-добър от Андреа Пирло. Точно 10 години след загубения финал Ди Бартоломей се самоубива, а новината опечалява европейския футбол.
Преди Джузепе Джанини и Франческо Тоти, Аго, както го наричат всички, е символът на Рома.
Прекарва 15 години в клуба и изиграва 308 мача, 148 от които като капитан. Бележи 67 гола за "вълците".
Ди Бартоломей е лидер на една от най-блестящите халфови линии в началото на 80-те години на миналия век, заедно с Карло Анчелоти, Бруно Конти, Тонино Серезо и Фалкао. Аго е капитан при спечелването на историческото Скудето през 1983-та - първа титла от повече от 40 години и втора в историята на римския клуб.
Роден в едно от бедните предградия на Рим, Ди Бартоломей е закърмен с любовта към Рома.
Привличат го на 14 години и извежда тима до шампионската титла при юношите. 4 годиини по-късно дебютира за представителния тим в мач срещу Интер на Джачинто Факети. Висок, елегантен, надарен с невероятна визия за играта, Аго се превръща в незаменим играч за "джалоросите".
Предпочитаната от него позиция е тази, която италианците наричат "regista" - "директор" в центъра на полузащитата. Пост, на който Джани Ривера пише история.
Преди финала с Ливърпул англичаните на няколко пъти изпращат съгледвачи, чиято мисия е да съберат възможно най-много впечатления за играта на Аго, за да бъде неутрализиран.
"Диктува играта на отбора от центъра на полето. Отличен подавач, чиито дълги пасове са изумителни", пише в доклада на един от скаутите.
Ди Бартоломей с лекота "слага" топката на краката на съотборниците си с 30-40-метрови пасове. Единствените упреци към него са, че не "гони" достатъчно, когато тимът се защитава. Аго обаче допринася невероятно много за атаките на Рома, а легендарният треньор Нилс Лидхолм казва за него: "Той никога не се движи без причина. Пасовете му са дълги и перфектни. Движи се елегантно с изправена глава."
В средата на 80-те обаче постът "regista" започва да изчезва, а в националния отбор Енцо Беардзот предпочита силата на Марко Тардели и Габриеле Ориали пред експлозивността и фантазията на Ди Бартоломей.
Изумително, но той не изиграва нито един мач за "скуадра адзура" и, несъмнено, е най-добрият италиански играч за всички времена, който не записва двубой с националната фланелка.
Със силния си удар Аго често бележи попадения от далечно разстояние. Също така е отличен изпълнител на дузпи и статични положения. Вкарва от бялата точка в полуфинала реванш срещу Дънди Юнайтед през 1984-та. "Вълците" изостават с 0:2 от първия мач в Шотландия, но на "Олимпико" стигат до 3:0.
На финала с Ливърпул Ди Бартоломей запазва самообладание и вкарва дузпата си, но Бруно Конти и Франческо Грациани не издържат на напрежението.
Въпреки разочарованието, срещу Ливърпул Аго изиграва мача на живота си. Той е играч номер 1 на двубоя, а всяка атака минава през него. Ди Бартоломей и съотборниците му са много близо до това да вдигнат титлата пред своите тифози, но съдията не забелязва фаул на Фил Нийл при гола за англичаните срещу вратаря Франко Танкреди.
За съжаление на феновете на "джалоросите", това е един от последните мачове на любимеца им за клуба.
След идването на Свен Йоран Ериксон в Рома той е продаден на Милан. Не е щастлив от този трансфер и не пропуска възможност да каже колко обича родния си клуб във всяко интервю, което дава. На терена обаче няма сантименти и с негов гол "росонерите" печелят срещу бившия му отбор само месец след пристигането му на "Джузепе Меаца".
Той остава в Милан до 1987-а, а след кратки престои в Чезена и Салернитана, решава да прекрати кариерата си през 1990-а.
Очаква се, че Рома ще му предложи пост, но позвъняването от "Олимпико" така и не идва. И до днес остава загадка защо римляните обръщат гръб на един от най-верните си синове.
Аго е връхлятен от тежка депресия и не успява да се справи с живота извън футбола.
Финансовите му проблеми също се задълбочават, след като прави няколко неуспешни инвестиции, сред които и опит да отвори футболна академия. На сутринта на 30 май 1994-та Ди Бартоломей излиза на терасата на вилата си в Сан Марко ди Кастелабате и се прострелва в сърцето.
Датата изобщо не е случайна - точно 10 години след загубата на финала за КЕШ от Ливърпул. В предсмъртното си писмо футболистът пише: "Не виждам никакъв изход".
След финала през 1984-та Бруно Конти заявява, че един ден Рома ще има възможност да си отмъсти на Ливърпул за това, че лиши "вълците" да спечелят най-престижния трофей в клубния футбол пред своите привърженици.
34 години по-късно римляните ще имат този шанс. Но наред с емоциите около мача, той ни дава и повод да си спомним за Агостино ди Бартоломей - звездата, която загуби не само голям мач, но загуби и живота си. Защото няма съмнение, че началото на края му е именно в майската вечер на "Олимпико" срещу мърсисайдци.
