След фантастичната победа на Аякс с 4:1 над Реал в Мадрид, всички вече се питат: докъде всъщност може да стигне този отбор? Неизбежни станаха сравненията с големия Аякс начело с Йохан Кройф от началото на 70-те години, спечелил три пъти Купата на европейските шампиони и променил тотално футболната игра.
Със сигурност, на един човек това сравнение не му е доставило чак такава радост. Това е Луис ван Гаал - треньорът, изградил другия голям отбор на Аякс в средата на 90-те.
Този състав просъществува само няколко години, преди да влезе в сила присъдата „Босман", довела до разграбването на най-добрите му футболисти. Но пък едно е сигурно - Аякс на Ван Гаал си има запазена поне цяла една глава в европейската футболна история. Написана с големи букви.
Един от най-суровите холандски треньори за всички времена, Луис ван Гаал изкарва тежко детство в католическо семейство, твърде далеч от днешните стандарти и методи на възпитание.
Баща му умира, докато малкият е едва на десет години. Но дори и на болничното легло Ван Гаал-старши не се колебае да отвърти два безмилостни шамара на сина си, когато е сбъркал нещо. Двамата така и не стават близки до смъртта му.
Още в пубертета Луис ван Гаал се оформя като сприхава личност и невероятен фукльо, а като юноша в академията на Аякс не се колебае да крещи по съотборниците си, когато са застанали на неправилна позиция, играят без желание или просто проявяват бездарност. Самият той се хвърля с всички сили в тренировките, тъй като мечтата му е да стигне до първия отбор. Там вече блести звездното поколение на Йохан Кройф.
„В Холандия има двама нападатели - аз и Кройф", казва самоуверено младият Ван Гаал. Разбира се, никой не е на подобно мнение за тромав играч като него. По тази причина стига до Спарта (Ротердам), където изиграва 250 мача за осем сезона.
Докато завършва кариерата си като играещ помощник-треньор в АЗ 67 Алкмаар, Ван Гаал вече крои грандиозни планове за бъдещето си. Зубри като луд в треньорската академия, и - снабден с диплом с най-високи оценки - се прибира в Аякс.
Там почва да работи с юношите, като публично изповядва идеите за атакуващ футбол, построен върху принципите на бащата на големия Аякс от 70-те години Ринус Микелс. Не след дълго треньорът на мъжкия тим Лео Беенхакер го привлича за свой помощник. А когато през 1991 г. Беенхакер отива в Мадрид, за да поеме Реал, шефовете решават да сложат на мястото му Ван Гаал.
Това назначение скандализира и отбора, и привържениците. Поне половината футболисти мечтаят колкото се може по-скоро треньорът хвалипръцко да бъде изгонен. Пресата го критикува непрекъснато, а публиката скандира „Йохан Кройф!", който точно тогава прави фурор начело на Барселона. Всички си мислят, че Ван Гаал ще бъде само временно на поста.
Но в чантата си специалистът държи много силен боен план, касаещ най-вече методите на тренировки. Той се състои в това, че неговият отбор трябва да бъде по-добре подготвен, по-бърз и физически по-силен от онези отсреща, без значение кои са. За тази цел решава да наеме в екипа си колеги от други видове спорт и да приложи техните способности във футбола.
Един от тях е Йос Гейзел, специалист от хокея на лед, който учи играчите как да тичат на дълги разстояния и как да спринтират на късите дистанции. Бившият баскетболист Ласло Ямбор работи върху движенията на краката на футболистите и координацията им. А от отбора по американски футбол Амстердам Адмиралс пристига Рене Вормхоуд, който работи върху персоналната сила и мощ на всеки състезател.
Тренировките се провеждат в пълна тайна, и така никой не вижда как в залата играчите на Аякс скачат на въжета.
Младият вратар Едвин ван дер Сар прескача по особен начин подредени един след друг дървени сандъци. А встрани Роналд и Франк де Бур правят упражнения от аеробиката.
По-късно самият Ван Гаал ще обясни, че в другите спортове се развиват качества, които при стандартните тренировки във футбола някак си остават на заден план. „Яри Литманен например до 14-годишна възраст е играл и футбол, и хокей. По тази причина той умееше да пази равновесие повече от всеки друг. Убеден бях, че всеки друг спорт има какво да даде на футбола".
Суровият Ван Гаал приучава играчите си и на желязна дисциплина. Изисква от всички да действат с точност до милиметри, а когато стане гаф - винаги да има кой да го оправи, и то на секундата. Отначало ги побърква от тренировки, за да могат да си подават светкавично. След това идват тактическите занимания. Пуска например шестима в атака срещу трима в защита, но с условието, че нападателите могат да играят само по веднъж с топката. „В един момент стигнахме такова ниво, че новодошлите в отбора ни зяпаха с отворена уста", разказва Франк де Бур.
Който не иска - вън! Любимецът на публиката Ян Вутерс бързо е натирен от състава с продажба в Байерн. Мястото му заема младият и обещаващ Вим Йонк. Брайън Рой? „Много е добър, но вече няма да разчитам на него. Не иска да тича достатъчно и така вреди на отбора ми. А аз искам да имам перфектния отбор!"
В началото Ван Гаал тръгва недобре с Аякс и за първите 16 кръга спечелва скромните 20 точки. През пролетта на 1992 г. отборът завършва втори, на 3 точки от шампиона ПСВ Айндховен. За сметка на това печели Купата на УЕФА срещу Торино (2:2, 0:0) с повече голове на чужд терен. Само че победата си има цена, и италианските отбори се нахвърлят върху най-апетитните играчи на Аякс. Денис Бергкамп и Вим Йонк например отиват в Интер, а Джони ван'т Шип и Марсиано Финк - в Дженоа.
Ако ще остава, Ван Гаал трябва да почне почти от нулата...
Откъде да вземе играчи, освен от академията на Аякс, в която самият той е бил треньор по-рано? Братята Де Бур вече са на линия. Ей, вие двамата, как се казвахте? Патрик Клуйверт и Едгар Давидс, приятели от детството, израснали заедно по улиците на Амстердам. Корените на Давидс са от Суринам, също и като на онова, другото момче... Как беше? А, да, Кларънс Зеедорф. Всички те са играли най-малко три години заедно при юношите.
Един ден дечурлигата остават слисани, когато в съблекалнята влиза легендарният Франк Рийкард. След шест сезона в големия отбор на Милан, надхвърлил вече 30-те, великият халф се връща да помогне на Аякс.
Сезон 1992-93 отива в изграждане на отбора и ограмотяване на хлапетата. Например Роналд де Бур си спомня как треньорът им пуснал на видео някакво баскетболно разиграване от НБА и след това казал, че подобно нещо може да бъде приложено и във футбола при изпълнение на пряк свободен удар.
На футболния фронт Аякс се представя скромно - завършва трети в първенството, а за Купата на УЕФА отпада на четвъртфинала срещу французите от Оксер.
Но пък печели Купата на Холандия във финала с Хееренвен (6:2). А на следващата година става шампион!
За сезон 1994-95 Луис Ван Гаал окончателно подрежда пъзела си с двамата нигерийци Нванкво Кану и Финиди Джордж. Аякс печели титлата с рекорд: 27 победи, 7 равенства, нито една загуба и 106 отбелязани гола, средно по 3.12 на мач...
Но за този клуб винаги е бил много важен и европейският гастрол. Европа преди всичко! В групата си в Шампионската лига Аякс се пада заедно с европейския шампион Милан. След победата си с 2:0 в Амстердам (голове на Роналд де Бур и Литманен), хлапетиите от Аякс боязливо надзъртат в съблекалнята на гостите от Италия. Донесли са фланелките си, за да ги разменят с идолите си Рууд Гулит, Франко Барези, Паоло Малдини, Звонимир Бобан, Деян Савичевич...
„Изглеждахме като деца, извършили някаква голяма пакост и отишли да искат прошка. Гулит ни уреди да влезем в съблекалнята на Милан и да си сменим екипите. След това на „Сан Сиро" вече никой не отиде при тях...", свидетелства Роналд де Бур.
И защо да ги разменят, след като Аякс бие Милан за втори път, и пак с 2:0!
Алхимията на Ван Гаал да направи отбор от млади таланти и опитни асове сработва отлично. Аякс се справя в четвъртфиналите с хърватите от Хайдук (0:0, 3:0), а след това отнася и Байерн (0:0, 5:2). Програмата за финала: Аякс - Милан, трети епизод от сериала за този сезон.
На скамейката Луис ван Гаал потрива доволно ръце, тъй като Милан е елиминирал Пари Сен Жермен (1:0, 2:0) в полуфиналите. „Милан играе като Аякс, затова ги предпочитам за съперник. Французите щяха да се окопаят в отбрана и да ни дебнат за грешки. А сега ще стане голям мач!"
Двата отбора кацат по едно и също време във Виена - австрийската столица, избрана от УЕФА за арена на битката. От единия изход на летището се появяват младите играчи на Аякс, малко смутени, но и с усмивки на лицата. От другия - звездите на Милан, сигурни този път в успеха си. Те водят със себе си съпругите и годениците си, за да празнуват спечелването на трофея.
Техният треньор Фабио Капело конструира плана си по няколко опорни точки. Свирепият защитник Марсел Десаи ще трябва да се справи с Яри Литманен, докато нападателят Даниеле Масаро има за задача не само да атакува, но и да спира набезите на Франк де Бур. И да пробива през зоната на десния защитник Михаел Райцигер, считан за слабо звено в холандската отбрана.
Първите 45 минути на „Пратера" са истински кошмар за Аякс, който по чудо се прибира в съблекалнята без да е допуснал гол. Вътре става разправия между Рийкард, Дани Блинд, Зеедорф и Роналд де Бур. Всеки дава акъл как да се промени играта.
След няколко минути думата взима Ван Гаал. Коригира позицията на Рийкард, а малко след антракта вкарва Кану на мястото на Зеедорф. Това се оказва успешен ход и защитата на Милан почва да се поти много сериозно. В 70-ата минута става още една стратегическа смяна - Литманен излиза, влиза Клуйверт. Пресата по-късно ще определи това решение като „смяната на века". Защото само четвърт час по-късно 18-годишният Патрик Клуйверт забива гола за победата. Аякс вече е на трона, крал на Европа, за пръв път от 1973 г. насам!
Всичко изглежда прекалено хубаво, преди богатите клубове отново да се нахвърлят върху играчите на Аякс. Все пак Литманен решава да остане на първо време, но Зеедорф отива в Сампдория. Няколко месеца по-късно Клуйверт се оказва с обвинение в убийство, когато при катастрофа причинява смъртен случай. Инцидентът и последвалата присъда го вкарват в голяма депресия. И Финиди Джордж се психира, след като майка му умира в Нигерия.
Въпреки всичко, Аякс печели Суперкупата на Европа срещу Сарагоса (1:1, 4:0), а после и Интерконтиненталната купа срещу бразилския Гремио (0:0, 4:3 след дузпи), макар и с цената на тежка контузия на Марк Овермарс.
Отборът става още веднъж пръв в Холандия и достига за втора поредна година до мача за трофея в Шампионската лига.
И то по какъв блестящ начин! В групата си Аякс прегазва Реал с 2:0 насред „Сантяго Бернабеу", а по-нататък се справя с Борусия (Дортмунд) и Панатинайкос. Особено вълнуващ е полуфиналът с гърците, които печелят сензационно първия мач в Амстердам с 1:0. На реванша в Атина холандците бият с 3:0, и то при положение, че испанският арбитър Гарсиа-Аранда им отменя още три гола.
Но за финала с Ювентус силите вече са изчерпани. Хората на Ван Гаал играят твърде бледо, макар и да отстъпват чак при дузпите.
Това е и краят на хубавата история за Аякс на Луис ван Гаал. През същата 1995 г. присъдата по делото „Босман" либерализира трансферния пазар във футбола. Отпадат квотите за чужденци и започва голямото разграбване на футболистите от отбора. Давидс и Райцигер отиват в Милан, Джордж облича екипа на Бетис, а Кану - на Интер. Следващото лято към Милан заминава и Клуйверт, завършил през 1997 г. престоя си в Аякс с четвърто място и без никакъв трофей.
Завесата пада окончателно, когато и Луис Ван Гаал обявява, че се мести в Барселона. Великият му отбор остава в историята, но едно е сигурно - едва ли някога ще бъде забравен.
