Представете си колко интересно би било да гледаме състезание между най-бързите футболисти от Висшата лига.
Звезди като Белерин, Мане и Сане да се изправят един срещу друг в спринт, а на финала да ги чака голяма награда.
А сега си представете подобна надпревара да бъде спечелена от махмурлия, който едвам се е добрал навреме до стадиона след тежък запой.
Всъщност всичко това вече се е случвало - през 1992-а- само че, разбира се, героите са съвсем други хора.
Купата на лигата в Англия е сменила не едно и две имена, спрямо спонсорите си - сега на Острова е известна като Карабао къп и тъкмо бе изтеглен жребият за четвъртфиналите на този турнир.
Преди повече от четвърт век обаче, през сезон 1991/92, надпреварата носеше името Ръмбилоус къп, на името на веригата магазини Rumbelows, която спонсорира турнира между 1990-1992 година.
Това издание ще остане в историята с две неща - първото е, че тогава жребият за четвъртфиналите бе изтеглен от настоящия президент на САЩ Доналд Тръмп, а второто е още по-любопитно...
Тогава спонсорът на надпреварата обяви състезание между най-бързите играчи от първите четири дивизии на английския футбол, а наградата за победителя бе 10 000 паунда.
Днес тази сума изглежда пренебрежимо малка поне за първите два ешелона на Острова, но преди 25 години това бяха сериозни пари за почти всеки футболист, особено от по-долните дивизии.
В крайна сметка в състезанието са записани 92 участника - по един от всеки клуб - които трябвало да се борят за въпросната награда, преминавайки през 6 регионални гонки.
Дистанцията е 100 ярда (91,4 метра) и се бяга на тревна настилка.
Накрая първите двама от всяка група и четиримата най-бързи от отпадналите се събират на „Уембли".
Там се провеждат полуфиналите и финалът между най-бързите играчи в Англия, които подгряват финала за Купата на лигата през 1992-а между Нотингам Форест и Манчестър Юнайтед.
Днес подобно инициатива вероятно би била страшно популярна, но пък и ще е нужен доста по-висок награден фонд, за да участват сегашните звездите на Висшата лига в надпреварата.
Тогава обаче, както стана дума, 10 000 паунда не са били никак малка сума за един футболист в Англия - това е мотивирало играчът на Суонзи Джон Уилямс да се яви, въпреки зверския си махмурлук.
Мнозина може да са забравили, или дори да не са чували името му, но това е вторият голмайстор в историята на Висшата лига.
Ако беше вкарал попадението си само седем минути по-рано, той щеше завинаги да остане в историята на английския елит, но Брайън Дийн го изпревари, преодолявайки Петер Шмайхел.
Преди това Джон Уилямс е играл 90 минути за Суонзи и е отбелязал гол за равенството 1:1 с Дарлингтън в мач от третия ешелон. Предстои му да измине 370 км до хотел „Хилтън" в Уотфорд, но Rumbelows плащат разходите на всеки участник и един негов придружител, затова той взима със себе си своя съотборник Джон Форд, който празнува рождения си ден.
И днес Уилямс си спомня (донякъде) случката: „Хапнахме пържоли и пържени картофки, но тъй като Джон имаше рожден ден му казах да отидем за по халба бира... Така халбата стана две, третата доведе до четвърта. После отворихме и бутилка шампанско... Просто се парализирах. Мисля, че се бях прибрал в три през нощта в стаята си, повърнах и следващото, което помня, е как се будя в банята...
Джон ме пръскаше със студена вода в лицето, бях в шок и направо полудях. Нападнах го , но после осъзнах какво се случва - той ми крещеше, че закъсняваме."
За негов късмет Уилям стига навреме за старта на Уембли, където са и други 15 най-бързи футболисти в Англия, преминали през регионалните квалификации. Всички те са решени да се борят за заветните 10 бона.
Най-бързо време в предишните гонки дава Кевин Барлет, след като минава разстоянието за 11,40 секунди. Играчът на Нотс Ко е и фаворитът на букмейкърите, които не пропускат да се възползват от събитието.
Те обаче не знаят, че големият фаворит ще бяга с контузия, която получил няколко седмици преди финала на „Уембли".
Освен Барлет и Уилямс до финала стигат още Дженкинсън, Гилкис, Литълджон, Уитър, Екоку и Флеминг. Клубовете на Нотс Ко, КПР и Шефийлд Юнайтед представят елита на Англия, докато сред останалите има четирима участници от третия ешелон и един от четвъртия.
Джон Уилямс се бои, че заради махмурлука си няма да успее да направи традиционен старт от клекнало положение, затова тръгва по-бавно от изправена позиция.
Уилямс обаче прави бягане в стил Юсейн Болт и наваксва първоначалното си изоставане, като на финала дори печели с разлика пред останалите.
Играчът на Суонзи не само печели наградата от 10 000 паунда, но и си осигурява допълнителна сума заедно с няколко съотборници, тъй като залага на себе си при коефициент за победа 16/1.
Това остава и и последното издание на турнира под името Ръмбилоус къп, тъй като компанията едва успява да изплати наградата на Уилямс.
По това време веригата регистрира загуби от 12 млн. паунда на година и скоро изчезва от пазара.
Победителят все пак прибира парите си: „Не можех да повярвам. Направих депозит за къща и си купих Peugeot 205 GTI 1.9." За играч от долните дивизии на британския футбол по това време 10 бона са като джакпот от лотарията.
Днес би била нужна стотици пъти по-голяма сума, за да накара звездите на Висшата лига да се впуснат в подобно състезание, но пък мечтите са безплатни...
