Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Цял уикенд нямахме ток, но нищо в хладилника не се развали, защото беше празен": Историята на Роберто Фирмино

Голямата усмивка и скромният характер - с тези две неща хората, които познават Роберто Фирмино от малък, го помнят и до днес. Снимка: Getty Images
Голямата усмивка и скромният характер - с тези две неща хората, които познават Роберто Фирмино от малък, го помнят и до днес.
Едва през тази година обаче успя да спечели първите трофеи в кариерата си. Но какви само – купата с ушите от Шампионската лига, след което триумфира и с Бразилия на домашната Копа Америка. Вече е най-резултатният бразилец в историята на Висшата лига и има 41 мача за националния отбор.

Снимка: Getty Images
Едва през тази година обаче успя да спечели първите трофеи в кариерата си. Но какви само – купата с ушите от Шампионската лига, след което триумфира и с Бразилия на домашната Копа Америка. Вече е най-резултатният бразилец в историята на Висшата лига и има 41 мача за националния отбор.
„Проверихме и се оказа, че той е моят Роберто – с подобна на неговата усмивка разказва Лейте. – Децата ми не повярваха, че ми е бил ученик. Доста хора също не вярваха. Много се зарадвах, защото е успял да се измъкне от доста тежка среда, опасна дори, и да покори света, както мечтаеше.“

В обикновен понеделнишки ден през 2001 година, Адриана Лейте се намира в класната стая в Масейо, град на североизточното крайбрежие на Бразилия. Както винаги, на първия чин пред нея седи скромно, но винаги усмихнато хлапе. Пита го как е минал уикендът му. А когато то отговаря, че цяла събота и неделя са били без ток, учителката се притеснила, че семейството на 10-годишния ученик е останало без храна.

С огромната си усмивка, момчето отговаря, че хладилникът е бил празен и че не е имало какво да се развали. „Когато ми каза, че нямат нищо в хладилника си, се натъжих – разказва Лейте. – Като малък, беше много срамежлив, но отговорът му ме изненада. Какво означаваше, че нямат нищо в хладилника? Винаги ще помня Роберто като слабичкото момче, което седеше пред мен и не спираше да говори за футбол.“

Лейте, която все още е учителка, дори не е подозирала, че 20 години по-късно ще разказва тази история пред медиите. Тогава просто се е опитвала да запали малкото момче поне малко и към уроците, а не само към футбола. Понякога се получавало, но понякога момчето пропускало училище, за да рита по прашните квартални терени в Трапиче.

Това обаче се оказва печелившата стратегия. На 13, Фирмино се присъединява към първия си отбор – КРБ, който в момента играе във второто ниво на бразилския футбол. В началото носи фланелката с №5 на гърба, който е запазен за най-дефанзивния полузащитник. Когато се налага, дори играе и като защитник.

Малкият Роберто се отличавал пред другите с начина, по който борави с топката, но бил много тих и рядко говорил със съотборниците си извън терена. „Фирмино беше много скромно момче, но и много талантливо – спомня си бившият му треньор Гийерме Фариаш. – Веднага щом го видях как играе, го накарах да подпише договор, защото разбрах какъв късмет сме изкарали с него.

Беше много отдаден. Слушаше и изпълняваше всички инструкции. Всички го харесваха. Семейството му имаше финансови трудности, затова всички помагахме, когато трябваше да се плащат пари за тренировки и пътувания с отбора.“

По време на турнир в Сао Пауло се случва нещо, което Фариаш помни и до днес, защото то показва невинността и характера на Фирмино: „Играехме пред един хотел и задържахме крачета. Топката падна на крака на Фирмино и той допусна грешка. Счупи един прозорец, но веднага каза, че ще купи нов и ще го монтира. Така трябва да с постъпва. Ако сгрешиш, трябва да се поправиш. Фирмино купи нов прозорец, а всички ние го монтирахме.“

Големият пробив за Боби идва през 2008-а. Тогавашният треньор на младежите на КРБ Тониньо Алмейда звъни на свой приятел – играчът на Атлетико Минейро Билу, и му предлага да хвърли едно око на момчето. Изпраща му DVD с изявите на Фирмино, което впечатлява Билу. Благодарение на контактите си, Билу урежда проби в действащия шампион на Бразилия тогава Сао Пауло.

Фирмино не успява в Сао Пауло, но се сближава с Билу, който успява да му уреди още едни проби – в бившия си клуб Фигейрензе. И там талантът му е оценен. „Не се отнесоха правилно към него в Сао Пауло – казва Билу. – Не му дадоха достатъчно възможност да играе с топката. Провали се на пробите и затова го заведох във Фигейрензе. Вече бях играл там и познавах доста хора и така му осигурих втори шанс. Там той, наистина, разцъфна. Имаше огромен талант, но опитът, който натрупа в Серия Б бе незаменим.“


Билу е до него, когато подписва първия си професионален договор с Фигейрензе, а през 2010-а, когато се завръща в клуба, двамата дори играят заедно. До ден-днешен са приятели. „Кръстник съм на дъщерите му, бях кум на сватбата му и се чуваме всяка седмица – разказва още Билу, който вече работи като треньор. – Продължава да бъде мълчалив, но се отпуска сред приятели.

Той е изключително готин човек, който израсна много. Започна като дефанзивен полузащитник, играеше и като защитник, после го преместиха отново в полузащитата, а днес е нападател. Той е страшно интелигентен и е сред най-впечатляващите играчи на Ливърпул.“

Преминаването във Фигейрензе помага и по друг начин на Фирмино. Клубът е базиран във Флорианополис, в югоизточната част на страната, където има далеч повече скаути и агенти в сравнение със североизтока. След като помага на Фигейрензе да спечели промоция, Хофенхайм забелязва таланта му и там бразилецът започна да покорява европейския футбол.

Едва през тази година обаче успя да спечели първите трофеи в кариерата си. Но какви само – купата с ушите от Шампионската лига, след което триумфира и с Бразилия на домашната Копа Америка. Вече е най-резултатният бразилец в историята на Висшата лига и има 41 мача за националния отбор.

Учителката му Лейте обаче дълго време не разбира за успехите му. Жената не прави връзка между играча в жълто и зелено, когото дават по телевизията, и момчето, което преди повече от 20 години седеше в класната й стая. Дори когато веднъж двамата се засичат на летището в Масейо, разменят няколко думи, а Роберто се съгласява да се снима с децата й, няма представя за футболната му кариера.

До Световното първенство в Русия миналата година, когато директорът на училището й звъни и я пита дали футболистът Роберто Фирмино не е бил неин ученик. „Проверихме и се оказа, че той е моят Роберто – с подобна на неговата усмивка разказва Лейте. – Децата ми не повярваха, че ми е бил ученик. Доста хора също не вярваха. Много се зарадвах, защото е успял да се измъкне от доста тежка среда, опасна дори, и да покори света, както мечтаеше.“

След като прави връзката между „нейния“ Роберто и звездата Фирмино, търси начин отново да се срещнат. Приятел на най-големия й син разбрал, че бразилецът ще се връща в Масейо за семейно събиране. Това бил техният шанс.

„Появихме се там, без никой да знае кои сме. Разбира се, отказаха да ни пуснат в къщата, но тогава един от братовчедите му взе най-малкия ми син и го вкара вътре. Когато видя Роберто, се разплака от радост. Роберто започна да се шегува, след това дойде да ни посрещне, покани ни вътре и се снима с нас. Беше невероятно.“

Но първият му треньор в КРБ Гийерме Фариаш все още не е имал тази чест. Фариаш работи повече от 30 години като треньор и е бил наставник на някои от най-големите таланти, излезли от щата Алагоаш, включително бившия бранител на Реал Мадрид Пепе. Но така и не се среща повече с нито един от двамата.

„Радвам се за успеха на Фирмино, защото излезе от тук – казва Фариаш. – Благодаря на Господ, че продължава да се справя добре. Защото го заслужава. Но бих искал да се срещнем отново и да си поговорим, защото нещата не вървят на добре тук.“

Най-четените