Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как един журналист с "бомба в раницата" отключи аерофобията на Денис Бергкамп

Натъпкан с успокоителни, Бергкамп някак издържаше в самолетите до 1995-а. Но  преди един мач във Флоренция нещата излязоха извън контрол.
Натъпкан с успокоителни, Бергкамп някак издържаше в самолетите до 1995-а. Но преди един мач във Флоренция нещата излязоха извън контрол.

Денис искаше да опъне краката си, но самолетът беше толкова тесен и нисък, че дори не можеше да ходи изправен на пътеката между седалките. Само след няколко часа започваше мачът с Наполи, но Бергкамп не бе в състояние да мисли за нищо друго освен за проклетия полет.

Успокоителните не помагаха. Машината беше толкова стара и раздрънкана, че пасажерите имаха чувството, че всеки момент ще се разпадне. Бергкамп сграбчи подлакътника и погледна през прозореца, но през него не се виждаше нищо друго освен сива мъгла. Затвори очите си и се опита да не мисли за нищо. Особено за факта, че на следващия ден щеше да пътува обратно на борда на същия самолет.

***

Паник атаките на Денис започват още през 1989-а след самолетна катастрофа, в която загива приятелят му от академията на Аякс Върджил Юманхан.

В годините си в амстердамския гранд обаче Бергкамп лети рядко и някак си превъзмогва тревогите си, когато това е неизбежно. След трансфера в Интер през 1994-та обаче проблемът се задълбочава. "Нерадзурите" използват въздушен транспорт за почти всяко гостуване, а машината е старият витлов боклук от началото на разказа. Холандецът оцелява в първия си сезон в Интер единствено благодарение на хапчетата.

Ситуацията се влошава след Световното първенство през 1994 г. в САЩ.

"Лалетата" летят от Орландо към Далас, а Бергкамп се е натъпкал с успокоителни, както обикновено. Всичко се развива нормално до момента, в който холандски журналист решава да се пошегува с една от стюардесите. А шегата му е доста неуместна.

Репортерът казва, че има бомба в раницата си и в миг на борда настава паника.

Докато злополучният шегаджия успее да убеди останалите пътници, че се майтапи, е наредено аварийно кацане. Журналистът е арестуван и депортиран в родината си, където е изправен пред съда и моментално уволнен от медията, в която работи. Виновникът си отнася заслуженото, но това по никакъв начин не помага на Денис да преодолее преживения стрес.

Все пак Бергкамп успява да се стегне и прави добър турнир с три гола в пет мача и помага на холандците да достигнат до четвъртфиналите, където отпадат от бъдещия шампион Бразилия.

Преди отпътуването за родината обаче нещата излизат извън контрол.

"Пристигнах в хотела и се чувствах адски зле. Треперех и бях много нервен преди прибирането у дома. Наистина се случваше нещо нередно с мен. Беше ме завладяла паниката, краката ми бяха като пълни с олово, а тялото ми отказваше да ме слуша. Някак си успях да се домъкна до самолета", разказва звездата.

Вкъщи паниката утихва, но футболистът е на ръба на силите си от психическо и физическо изтощение. Ляга и не става от леглото почти две денонощия. "Пълна почивка", нарежда лекарят на "лалетата" и Бергкамп и съпругата му резервират къща в Южна Франция. И по време на ваканцията обаче футболистът не успява да се отпусне. "Не бях на себе си. Не ме интересуваше нито плажът, нито морето. Даже не се чувствах добре в къщата", спомня си той.

Играчът звъни на шефовете на Интер с молба да продължи отпуската си, но треньорът Отавио Бианки категорично отказва.

В крайна сметка Денис няма избор и почивката му продължава едва 10 дни.

През новия сезон кошмарът продължава. Поне 2-3 полета месечно изострят аерофобията му докрай. Страхът от летене започва да го измъчва още предишната нощ - задължително безсънна.

По време на гостуванията често гледа към небето с надежда, че времето няма да се развали.

В допълнение отключва и тежка форма на клаустрофобия. И едва ли ще се учудите, че през втората си година в Интер отбелязва само пет гола.

Кулминацията на страха му е преди полет до Флоренция в края на сезон 1994/95, когато паническата атака го връхлита на пистата.

При вида на самолета Денис едва не се свлича на земята и категорично отказва да се качи на борда. И на отиване, и на връщане от столицата на Тоскана го вози съпругата му с личния им автомобил, а Бергкамп взима решение, че повече не може да живее в постоянен страх и никога повече няма да лети.

В Интер това не им се харесва особено и решават да се разделят с нападателя. Не стига, че рядко бележи, а и отказва да лети със съотборниците си.

Спасителят на Денис се казва Арсен Венгер, който убеждава ръководството на Арсенал да плати солидните 13 милиона евро за холандеца. А босът на италианците Масимо Морати е на върха на щастието си. "Ще извадят огромен късмет, ако успее да вкарва по 10 гола на сезон", убеден е бизнесмен.

Решението да преустанови полетите обаче се отразява изключително добре на нападателя, който казва: "Отново се чувствам свободен и мисля само за футбол и новото предизвикателство в Англия."

***

На "Хайбъри", разбира се, са наясно с фобията на играча и намират компромисен вариант - Бергкамп пътува с автомобил, автобус или влак за по-близките гостувания и пропуска мачовете от евротурнирите на дълги разстояния.

Това обаче се отразява на заплатата му и от лондонския клуб му удържат по около 10 процента от възнаграждението за това, че не могат да разчитат на него за всеки мач.

Аерофобията на Денис е обект на подигравки от някои от новите му съотборници. Започват да го наричат Нелетящият холандец и тръгва лафът: "Къде е Бергкамп? Тръгна за мача преди седмица". Рей Парлър пък изпъква с находчиво предложение: "Натъпчете го със сънотворни и го донесете в самолета."

Естествено, не се стига до такива крайности, а освободен от стреса холандецът процъфтява и бързо става основен играч на Арсенал, отбелязвайки 16 гола още през първия сезон.

Положителната промяна у него не остава незабелязана и от съпругата му Хенита: "Фобията му не е изчезнала, но вече не му причинява никакви проблеми и можем да живеем с нея. Когато реши, че повече няма да лети, той се успокои вътрешно. И това спокойствие е много по-скъпо от няколкото часа, които се печелят в самолета."

Първоначално от Арсенал прикриват истината за отсъствието на Денис от мачовете в Европа, твърдейки, че е контузен, но през 1996-а в интервю за "The Independent" холандецът публично признава за болестта си. "Не съм летял вече две години. Не мога да направя нищо по въпроса. Това е психологически проблем и мисля да потърся помощ."

Така и не се чу да е провел някакво лечение, но беше спокоен и щастлив, а пътят на колела не го притесняваше.

През 1999-а Арсенал имаше мач с Фиорентина в Шампионската лига, а Бергкамп измина над 3000 километра с автомобила си

"Арсен Венгер смята, че дългото пътуване ще ме умори, но това не е така. Предпочитам да пътувам с кола, защото така си господар на времето си. И не на последно място е много удобно. Колата ми е с чудесно купе и има всички условия за нормална почивка на пътя", казва Денис, който залага на огромен Range Rover Sport, чийто интериор наистина е просторен и комфортен.

С течение на времето обаче Венгер започва да роптае срещу дългите пътувания на основната си звезда.

През март 2001 г. на Арсенал му предстои мач с Лион във втората групова фаза на Шампионската лига, а както обикновено, холандецът планира воаяжа си с кола. Мениджърът обаче решава да го остави извън групата. "Притеснява ме, че Денис изразходва толкова много време и енергия на пътя. Нужен ми е свеж", отбелязва треньорът. Холандецът е много разочарован, но и през ум не му минава, че може да се жертва и да се качи в самолета с останалите.

С феновете беше малко по-сложно. Те обичаха холандеца истински, но понякога отсъствието му за важните мачове ги караше да се ядосват.

През есента на 1997 г. Арсенал игра с ПАОК в първия кръг на турнира за Купата на УЕФА. Англичаните загубиха първия мач в Гърция и в крайна сметка бяха елиминирани, а запалянковците обвиниха за това Бергкамп, който отказа да тръгне за Солун (2725 км от Лондон).

Но с течение на времето свикнаха, а Денис не се отметна от думата, която даде на самия себе си през 1995-а и никога повече не се качи на самолет.

Разреденият му график в евротурнирите пък не му попречи да се превърне в една от най-големите легенди на Арсенал и да прекара 11 сезона в клуба.

За националния отбор изигра последното си голямо първенство на Евро 2000, тъй като за Мондиал 2002 нямаше как де се придвижи с автомобил до Япония и Южна Корея.

След завършването на кариерата си, Бергкамп често бе питан дали съжалява за пропуснатите мачове заради аерофобията си, а холандецът видимо се забавляваше на такива въпроси: "Напротив, решението да спря да летя беше възможно най-доброто за мен. Трябваше да се подложа на дълга терапия или просто да се откажа да лети. Избрах второто и не съжалявам."

Най-четените