Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"И футболистите имат чувства. Не всичко е пари и слава. Понякога трябва да дадеш пример"

Джанлуиджи Буфон продължава да вдъхновява Снимка: Getty Images
Джанлуиджи Буфон продължава да вдъхновява

Джанлуиджи Буфон е една от най-големите легенди не само на Ювентус и италианския футбол, но и на спорта в цялата му история. 41-годишният ветеран е един от примерите за футболно дълголетие и за това, че ако обичаш нещо достатъчно силно, възрастта няма как да ти попречи да продължиш да го вършиш.

Джиджи е деветкратен шампион на Серия „А“ с Юве и повече от 25 години след дебюта си за Парма през ноември 1995-а, когато на възраст от само 17 години, девет месеца и 22 дни запазва суха мрежа срещу Милан, продължава да играе и да вдъхновява всички ни.

Но Буфон впечатлява не само с дълголетието и спечелените трофеи на клубно и национално ниво, но и с лоялността и любовта, която прояви към Ювентус в най-тежките години на клуба, когато бе изхвърлен от елита заради уреждане на мачове и подкупване на съдии в скандала Калчополи.

Звезди като Фабио Канаваро, Емерсон, Лилиан Тюрам и Джанлука Дзамброта, си тръгнаха веднага щом стана ясно, че титлите на Юве за 2005 и 2006 г. са отнети, а от следващия сезон „старата госпожа“ не само ще играе в Серия „Б“, но и ще започне с 30 точки пасив. Патрик Виера и Златан Ибахимович стигат дори още по-далеч и отиват в кръвния враг Интер.

Но има и такива, които останаха. Заедно с Буфон, като верни на клуба се доказаха играчи като Алесандро дел Пиеро, Давид Трезеге, Павел Недвед и Джорджо Киелини. За тях винаги ще има място в сърцата на „бианконерите“, както и в клуба, накъдето вероятно се е запътил и Джиджи след края на активната си кариера.

Недвед вече направи тази стъпка. Чехът е част от Борда на директорите в клуба от 2010-а, а от 2015-а е и вицепрезидент на Юве. Това е една достойна награда за верността, която Недвед прояви към клуба в най-тежките му години. Съвсем скоро не само Буфон, а може би и Киелини, могат да го последват.

„Когато реших да остана в Серия „Б“, бях доволен от решението си, защото някои играчи, които имат възможността да дадат надежда на спорта, да дадат пример чрез решенията си на публиката, на феновете, трябва да го направят – разказва Буфон в едно свое интервю пред Жерар Пике за The Players Tribune през 2018-а.

Беше време, когато някой като мен трябваше да изпрати послание, че футболистите също имат чувства и че в живота има по-важни неща от парите, от известността. И бих го направил отново.

Веднага спечелихме Серия „Б“, което се превърна в една доста забавна година. Впоследствие дойдоха две-три години, в които бяхме втори или трети, но след това Ювентус беше неразпознаваем. Изгубихме духа си, идентичността си. Завършвахме шести-седми и тогава си помислих: „Ле-ле, какво направих?“

Но си го казвах на себе си тихичко, защото съм оптимист. Аз съм позитивен човек. Сигурен съм, че трудолюбието и правилната настройка винаги носят позитиви. Винаги съм го казвал.

Шест години по-късно отново спечелихме Скудетото. Бях невероятно щастлив. Защото това беше един изключително труден избор. Бяха минали шест тежки години. А когато си свикнал да побеждаваш и в продължение на шест години не играеш много в Шампионската лига, не играехме много в Европа, като цяло, става много трудно. Но благодарение на много усилия, успяхме да се върнем на върха.“

Ювентус не само се върна на върха, но и спечели осем последователни титли на Италия, като достигна и до два финала на Шампионската лига в този период. Буфон пропусна последната титла, тъй като прекара един сезон в Пари Сен Жермен, но през лятото се върна в Торино.

Според информациите, клубът е искал Буфон да се завърне и да помага с адаптацията на новия старши-треньор Маурицио Сари и да бъде посредник между него и играчите в съблекалнята.

Междувременно, стражът изравни рекорда на Паоло Малдини по мачове в Серия „А“ - 647, и съвсем скоро ще стане футболистът с най-много двубои в историята на Калчото.

 

Най-четените