Когато в началото на 80-те тийнейджърът Ханс-Петер Ленхоф, тогава играч на аматьорския Баесвайлер, дава интервю за местен вестник, в което заявява, че един ден ще стане професионалист, съотборниците му го вземат на подбив. Само няколко години по-късно - през 1984-та - мечтата се сбъдва. Привлича го не кой да е, а пълният със звезди тогава тим на Кьолн.
"Преди да ме вземат, трябваше да мина проби - започва историята си Ленхоф. - Още при второто докосване на топката, ме покосиха с тежка балтия. Тогава си казах: "Добре дошъл в Бундеслигата, пич!". Ясно беше, че играчите се притесняват, че нечие място ще изстине. В съблекалнята имаше строга йерархия. Отдясно сядаха титулярите, а отляво - резервите. След първия ми мач в елита, започнах да сядам само от дясната страна."
В първия си сезон изиграва 34 мача в Бундеслигата, два за Купата и седем в евротурнирите. Заема второ място в класацията Новобранец на годината. Тогава е на 21 и си представя, че нещата ще са все така. Но се лъже. Не може да издържи на натоварването и му се лепва прякорът Вечния талант. Така през 1987-а се налага да отиде в Антверпен.
"Имах оферта от Хамбургер, но Антверпен беше само на 120 км от моето родно място, така че за мен тази близост беше решаваща. Нивото в Белгия беше една идея по-ниско от Бундеслигата като футбол, а трябваше и сами да си чистим обувките, но това не беше проблем. Проблем бяха подвикванията, които чувах от трибуните по свой адрес: "Хитлеристка свиня, нацистко прасе". Въобще, в онези времена не беше лесно да си германски футболист в чужбина", признава Ленхоф.
В Антверпен му потръгва. Тимът печели Купата на Белгия през 1992-ра, а през 1993-та отива на исторически финал за КНК, който губи от Парма с 1:3.
"На "Уембли" отидоха 25 хил. наши фенове. И до днес, когато се появя в Антверп, на стадиона хората стават на крака, за да ми ръкопляскат. Дори деца, които не са били родени, когато съм играл. След финала с Парма ни направиха страхотно посрещане в общината на града, а жените си хвърляха сутиените. Такова нещо не съм преживявал в Германия, може би защото белгийците обичат повече чашката. За разлика от нас, те са далеч по-отпуснати. Наслаждават се на живота. Живеят за момента. Често на обяд си позволяват чаша вино. А преди мач някои от момчетата си ядяха пържени картофи с майонеза", усмихва се германецът.
През 1991-ва Кьолн пожелава да си върне Ленхоф обратно. Но президенът на клуба Едвард Ваутерс, едновременно шеф на банков концерн, му слага цена от 3.5 млн. марки и охлажда мераците на "козлите".
"Той беше много авторитарен човек - описва някогашния си шеф Ленхоф. - На всеки мач той водеше бележки за всеки един от футболистите и след срещата даваше листче с критика. И въпреки страхотните успехи отборът така и не беше награждаван подобаващо. За спечелването на Купата и за класирането за финала на КНК даде премия от 10 хил. марки за целия отбор. Абсолютно нечестно. Не виждаше смисъл да плаща извънредно. Аз си бях издействал с договора да вземам премия при класиране на полуфинал в турнирите. И през 1992-ра и 1993-та ударих джакпота. Моите съотборници ме питаха как да действат по време на преговорите. Бях ясен: "Казваш огромна сума и след това сваляш."
През 1994 г. Ленхоф все пак се завръща в Бундеслигата.
Кьолн се забавя с даването на оферта и той акостира в Леверузен, където завършва кариерата си. Феновете на "козлите" така и не успяват да му простят за решението и го освиркват на стадиона. След края на състезателната си дейност работи в администрацията на Леверкузен. През 2004-та изживява най-голямата си лична трагедия. 17-годишната му дъщеря почива от раните си след катастрофа, в която тя е на пасажерската седалка. Същата вечер Байер разбива Реал Мадрид с 3:0 в Шампионската лига.
"Още помня деня, в който тръгвах за стадиона и на магистралата имаше огромно задръстване. Тогава знаех, че е заради катастрофа. Нямах представа, че детето ми е загинало в нея - с тъга се връща назад Ленхоф. - Чувствам се толкова добре в Леверкузен, но всеки ден си мисля дали тогава не трябваше да остана в Антверп. Животът ми като футболист нямаше да е толкова щастлив, но детето ми щеше да е живо."
