Казана дума, хвърлен камък.
Преди началото на Суперсерията в хокея на лед между СССР и Канада през 1972 г., един канадски журналист изскача с немислима прогноза: сънародниците му ще загубят!
Големият хокеен сблъсък е създаден с цел да бъде определен истинският №1 в света на хокея. В онзи период руснаците са станали доминираща сила в международните турнири, в които обаче канадските професионалисти не са допускани да играят.
Канада пък има дълга история на хокейна доминация преди да бъде изместена от СССР.
Серията от 8 мача между тези два отбора трябва да сложи край на съмненията кой е по-добрият, а повечето специалисти в Канада прибързано отписват противника.
Тогава журналистът от Montreal Star Джон Робъртсън смело предрича крайна победа на СССР и нещо повече - обещава, че ще изяде собствената си статия във вестника, ако се окаже, че греши.
Спортната общественост в Канада е шокирана. "Преди серията да започне, помня, че бях на трибуните с канадските играчи. Обичах тези момчета, но те се присмиваха на руснаците и тяхната екипировка", обяснява Робъртсън.
"Материалът ми беше наполовина сериозен и наполовина несериозен, но бях в Русия и писах за съветската хокейна програма. Наистина смятах, че те са по-добри, отколкото си мислим".
Толкова поразяващо е мнението на Робъртсън, че един от водещите спортни журналисти в Канада Дик Бедоус просто не може да го подмине.
В колонката си в The Globe and Mail, Бедоус също се натоварва със смело обещание: да изяде своята статия, ако канадците загубят първата среща в Монреал и не успеят да вземат серията с категорично 8-0.
"Запомнете, ще спечелим всички мачове! Ако руснаците вземат дори един, точно по пладне ще изям тази статия с паница борш на стълбите на руското посолство", изхвърля се журналистът. Но и добавя важен послепис: "Скъпи редакторе, увери се, че имаме сметана под ръка".
Дик Бедоус не вижда руския тим като достатъчно сериозна заплаха заради загубата от Чехословакия на финала на Световното първенство. Проучванията на експертите също са категорични.
Скаутът на Торонто Мейпъл Лийфс Боб Дейвидсън и старши треньорът на тима Джон Маклилън посещават Съветския съюз и наблюдават на живо два мача на местния национален отбор. Оценката им е недвусмислена: руснаците са слаби и трябва да бъдат победени.
Докладът им набляга най-вече на 20-годишния вратар Владислав Третяк, който според тях е посредствен.
Увереността на цяла Канада, в тон с очакванията и на Дик Бедоус, се изпарява рязко в първия двубой.
Когато СССР отбелязва за четвърти път във вратата на Канада, за да поведе с 4:2 още в началото на втората третина, истината удря домакините като с чук.
Оказва се, че руснаците не са добри колкото Канада, а доста по-добри. Крайният резултат е 7:3 за нарочените за аутсайдери гости, а Валери Карламов е избран за №1 в мача заради двата си красиви гола.
"В началото беше просто шок. Настъпи оглушителна тишина и постепенно дойде осъзнаването, че Канада е в голяма беда", пише друг журналист, Франк Ор.
Самият Бедоус е принуден да признае след откриващия мач: "Съветите ни ограбиха най-съкровеното чувство на превъзходство в нашия национален спорт".
"Ако тези руснаци играеха американски футбол, щяха да спечелят Супербоул до две години", гласи друг от отзивите в Канада.
Още на следващия ден Бедоус е в хотела на руският отбор в Торонто и изпълнява обещанието си.
"След победата ни в Монреал, нашата делегация летя за Торонто за втория мач", спомня си репортерът от "Советская правда" Константин Гейвандов.
"Като се настаних в стаята си се обадих на Бедоус. "Здрасти, Дик! Аз съм съветският журналист Костя Гейвандов. Ти държиш ли на думата си?". "Разбира се", увери ме той. "Чакай ме по обяд на входа на хотела ви!"
Канадецът води със себе си фотограф от вестника и по пътя вече си е набавил буркан с борш.
Бедоус решително надробява страница от статията си в супата и я изяжда публично, сякаш за да направи унижението на канадците още по-голямо.
Впрочем, това е типично за Дик Бедоус. Който го познава е наясно с чувството му за хумор и с тенденцията му да прави номера на околните, независимо от техния статут - дори да са звезди от NHL.
The day legendary @globeandmail sports reporter Dick Beddoes was forced to eat his words - literally. #journalism pic.twitter.com/oSlD9JnGld
— André Picard (@picardonhealth) September 4, 2019
В началото на кариерата си той за малко работи като полицейски репортер, но после бързо навлиза в спорта и си печели значителна популярност в Канада.
Няма как да го сбъркате заради безупречния му стил с неизменния елегантен костюм и бяла шапка.
Журналистът обича да влиза в спорове и мненията му понякога са спорни и крайни. Би могъл да е досаден, но никога не е скучен и си остава освежаващо директен и искрен, когато прави кариера и в телевизията.
"Не смятам, че са много добрите спортни журналисти в Канада. Аудиторията ме гледа, защото предлагам нещо уникално и защото знае, че казвам истината", отсича Бедоус.
До смъртта си през 1991 г. от рак на черния дроб, той е посветен на своята професия. Дъщеря му Ванеса Фейгън, която е неизменно до него по време на боледуването, си го спомня като щедър и добър баща.
А какво се случва в останалите сблъсъци между СССР и Канада преди половин век?
Суперсерията протича изключително оспорвано след разгрома на руснаците в първия мач. Следват победа за Канада, равенство и нови два успеха на руснаците.
В последните три мача канадците се вдигат и печелят по драматичен начин, за да триумфират накрая с 4:3 победи.
Победният гол в последния мач идва 34 секунди преди сирената, след като Канада е наваксала изоставане от два гола във финалната третина.
Така прогнозата на Джон Робъртсън за крайна победа на СССР също се оказва грешна. Разликата е, че той изяжда своята статия в ресторант и избира да я гарнира не с борш, а със салата.
