"Мястото на Барселона не е в Лига Европа", категоричен беше наставникът на каталунците Шави Ернандес след твърде безславната загуба с 0:3 от Байерн Мюнхен в сряда вечерта.
За съжаление на всички барселонисти, именно Лига Европа е бъдещето на отбора през наближаващата пролет, след като за пръв път от 20 години насам Барса отпадна в групите на Шампионската лига.
Нерадостното представяне в групата с Байерн, Бенфика и Динамо Киев предизвика ранно отпадане, в което могат да се намерят известни позитиви, но си остава тежък удар върху самочувствието на каталунския гранд.
Сега въпросът е какво очаква Барселона във втория по сила турнир Лига Европа - но преди да погледнем в бъдещето е полезно да се върнем към миналите поуки за тима от надпреварата, още когато тя беше известна като Купата на УЕФА.
Доста неща са се променили във футбола като цяло от последния път, когато "блаугранас" играха там през 2004 г.
Достатъчно е да кажем, че тогава Лео Меси още дори не беше дебютирал за клуба, Депортиво Ла Коруня беше сред най-силните тимове в Испания, и естествено, името "Лига Европа" още не съществуваше.
Общо пет са участията на Барселона за Купата на УЕФА и всъщност обединяващото между тях е, че не са особено успешни.
Изглежда те постоянно идват в периоди, когато Барса трябва да се справя и с други разочарования и някак не успява напълно да се съсредоточи върху турнира.
Ето какво се случи на тима във всяка от миналите пет кампании в Купата на УЕФА:
Сезон 2003/04
Тогава си беше цяло щастие, че каталунците изобщо са в евротурнирите при злополучен сезон като предходния.
Луис ван Гаал беше уволнен през януари 2003 г., когато Барселона се навърташе опасно близо до зоната на изпадащите и беше необходим силен финален спринт под ръководството на Радомир Антич, за да бъде достигнато шестото място.
Така се стигна до участието за Купата на УЕФА, но стартът беше доста неприятен.
Скромният словашки Матадор Пучов някак удържа равенство 1:1 в първия двубой от откриващия кръг. В реванша обаче всичко си дойде на мястото и словаците бяха разбити с 8:0.
Тук е моментът да отбележим, че тогава Купата на УЕФА все още нямаше групова фаза и от първите кръгове се играеха елиминации на разменено гостуване.
Впоследствие Паниониос и Брьондби бяха отстранени сравнително лесно, но рейдът свърши в четвъртия кръг, когато Барселона се изправи срещу шотландския гранд Селтик.
Каталунците вече оформяха състава, който щеше да властва в Европа през следващите години. Карлес Пуйол ръководеше защитата, Шави дърпаше конците в центъра на терена, а магьосникът Роналдиньо носеше атракцията.
Но тимът на Франк Рийкард се нуждаеше от още няколко футболисти, за да премине на следващото ниво.
Селтик на Мартин О'Нийл пък беше европейска сила и притежаваше звезди като Хенрик Ларсон и Крис Сътън в предни позиции.
Основна фигура беше и българският халф Стилиян Петров.
В първия мач в Шотландия Селтик се наложи с 1:0, а в реванша удържа нулево равенство и така отстрани каталунския гранд - поучителен сблъсък, който подсказва, че и сега Барса не може да разчита на безпроблемни гастроли във втория по сила евротурнир.
Сезон 2000/01
Връщаме се към предишния път, в който Барселона се провали в групите на Шампионската лига.
Лийдс на Дейвид О'Лиъри и Милан се оказаха по-добри в групата и пратиха Барса в третия кръг на Купата на УЕФА.
За голям отбор със звезди като Ривалдо, Франк де Бур, Марк Овермарс и Патрик Клуйверт, отпадането от Шампионската лига си беше доста демотивиращо.
В състава обаче имаше достатъчно класа, за да бъдат отстранени последователно Брюж, АЕК, и Селта и да бъдат достигнати полуфиналите.
Там чакаше позаспалият английски колос Ливърпул, който също минаваше през трудни времена и търсеше своя първи европейски трофей от 16 г.
Ливърпул - Барселона звучи като легендарно дерби, но в онези сблъсъци нямаше шоу.
Водени от Жерар Улие, "червените" устискаха нулево равенство на "Камп Ноу", а на "Анфийлд" спечелиха с 1:0 благодарение на дузпа в края на първото полувреме, отбелязана от Гари Макалистър.
Така Барса отпадна, докато шоуто остана за решителния мач, в който Ливърпул надви Алавес с 5:4 с продължения в един от най-емоционалните финали в историята на европейските турнири.
Сезон 1995/96
В средата на 90-те все още само шампионите се класираха в Шампионската лига, затова и завършилата на четвърто място Барса нямаше как да се надява на нещо повече от Купата на УЕФА.
Но този правилник гарантираше, че вторият турнир също ще е изпълнен със силни отбори и конкуренцията в него ще е голяма.
Барселона преодоля Севиля и ПСВ Айндховен, за да се добере до полуфинал, където чакаше Байерн Мюнхен: кошмарният в настоящето съперник.
Баварците се оказаха непреодолими и тогава, като първият мач завърши 2:2, но във втория Байерн победи с 2:1 и отиде на финал.
Играчите на Ото Рехагел спечелиха и финалния сблъсък (тогава все още игран в два мача) срещу Бордо със Зинедин Зидан в редиците си.
Сезон 1987/88
В края на 80-те футболният пейзаж на Стария континент е крайно различен.
Трагедията на Хейзел става причина английските клубове да бъдат изключени от евротурнирите, докато Източна Европа се радва на силен период.
Барселона пък не е особено внушителен отбор, изостава от Реал Мадрид на местна почва и не очаква кой знае какво представяне и извън Испания.
Динамо Москва и албанците от Флямуртари са отстранени, но силите на каталунците стигат само дотам.
Байер Леверкузен слага край на пътя им с успех с 1:0 на "Камп Ноу" през март 1988 г.
Утехата е, че поне Барса е отстранена от бъдещия победител, защото Леверкузен вдига купата с победа с дузпи над другия каталунски тим Еспаньол.
Сезон 1986/87
Загубата от Стяуа във финала за КЕШ на испанска земя е болезнено разочарование за Барселона.
"Блаугранас" привличат британците Марк Хюз и Гари Линекер през следващия сезон със стремежа да добавят още класа, която да донесе трофеи.
Но планът не сработва и докато Линекер е доста резултатен, Хюз разочарова, а съставът на Тери Венебълс не успява да постигне нещо повече от второ място в Ла Лига.
За Купата на УЕФА провалът е още по-голям, защото на четвъртфиналите тимът сензационно отпада от Дънди Юнайтед, и то след поражения и в двата двубоя.
Което е още едно доказателство, че и сега Лига Европа едва ли ще се окаже разходка в парка за все още търсещия себе си тим на Шави.
