Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Предишния път, когато Барса стигна такова дъно, Ван Гаал беше изритан и бивш треньор на Реал вдигна отбора

Конфликтите и ужасните резултати на Ван Гаал през 2002 г. определено предизвикват паралели с настоящия период на Роналд Куман в Барса Снимка: Getty Images
Конфликтите и ужасните резултати на Ван Гаал през 2002 г. определено предизвикват паралели с настоящия период на Роналд Куман в Барса
Предишния път, когато Барса стигна такова дъно, Ван Гаал беше изритан и бивш треньор на Реал вдигна отбора Снимка: Getty Images
Предишния път, когато Барса стигна такова дъно, Ван Гаал беше изритан и бивш треньор на Реал вдигна отбора Снимка: Getty Images

Всеизвестно е, че в момента нещата в Барселона меко казано не се получават.

След години на тотално управленско безхаберие и финансови безобразия, Барса прекара лятото на тази година в отчаяно ограничаване на разходите и смаляване на раздутия бюджет за заплати.

Няколко футболисти бяха освободени, други убеждавани да намалят доброволно възнагражденията си, за да не потъне напълно клубът.

Според слуховете, сега месечният разход на Барселона за заплати е по-малък от този на Уотфорд, но дори това не предотврати напускането на Лионел Меси.

А още преди да достигнат катастрофата от тази година, каталунците причиниха кошмари на феновете си с претърпените разгроми в Шампионската лига срещу Рома, Ливърпул и Байерн Мюнхен.

В момента треньорът Роналд Куман е пред уволнение, защото резултатите са плачевни, но е съмнително доколко финансовото състояние позволява той да бъде заменен.

Ситуацията сякаш се влошава с всеки следващ мач и се налага да се върнем близо 20 години назад, за да открием предишната толкова тежка криза на "Камп Ноу".

И тогава треньорът на Барселона беше нидерландец. След нулеви сезони под ръководството на Лоренсо Сера Ферер и Карлес Решак, Луис ван Гаал се завърна за втория си период начело на отбора през лятото на 2002 г.

Ван Гаал беше спорна фигура, която разделяше мнението на привържениците. Той беше спечелил две титли на Испания, но заради едва 55% победи в мачовете и покрай провала в Шампионската лига през 2000 г. (когато имаше може би най-силния състав в Европа) се стигна до напускането му.

Известен с твърдия си характер и строгите си методи, Ван Гаал беше решил да не си губи времето при завръщането си и първото му решение беше да освободи стария си неприятел Ривалдо.

Бразилският артист и любимец на феновете имаше още година от своя договор, но беше завършил най-слабия откъм резултатност сезон в Каталуния със само 13 отбелязани гола във всички турнири.

Това не му беше попречило да бъде звезда за Бразилия на Мондиал 2002 и да вземе световната купа със Селесао, най-вече благодарение на знаменития си тандем с Роналдо. Решението на Ван Гаал да го изгони нямаше как да се хареса на който и да е в Барселона.

Двамата с Ривалдо се бяха изпокарали още в предишния период на нидерландеца, когато той караше плеймейкъра да играе по лявото крило.

"Ван Гаал е главната причина за напускането ми. Не го харесвам и съм сигурен, че и той не харесва мен", отсече носителят на "Златната топка" за 1999 г.

"Той не беше посветен на клуба, интересуваше го само да изкара повече пари и да играе по-малко", контрира треньорът. "За Бразилия играе така, както трябва да играе за Барселона и го доказа на Световното първенство. Той се пазеше за финалите в Япония".

Напускането на бразилеца не направи нещата по-лесни за Ван Гаал и загубите в началото на сезона от Бетис и Валядолид пратиха Барса в долната половина на таблицата през октомври. 

До Коледа бяха инкасирани още 4 поражения и те приближиха скъпоструващия отбор до зоната на изпадащите.

Луксозните нови попълнения разочароваха, особено вратарят Роберт Енке и плеймейкърите Гайска Мендиета и Хуан Роман Рикелме.

Всъщност ситуацията с Рикелме символизираше най-точно състоянието на Барса.

От аржентинеца се очакваше много след платените 11 млн. евро за него, но от самото начало той попадна под прицела на Ван Гаал.

Треньорът го определи като "политически трансфер" и го смяташе за опит да бъде директно заменен Ривалдо, вместо според желанията на самия Ван Гаал да се наблегне на колектива, а не на някоя бляскава индивидуалност.

Нидерландецът изглежда си постави за цел да смачка Рикелме, като го ползваше рядко и го пускаше на неподходящ пост по крилото. Това вероятно беше някаква демонстрация, която да докаже, че дори играч като аржентинеца трябва да бъде напълно подчинен на отбора.

Но формата на Барселона в първенството оставаше ужасяваща и след загубата от Селта Виго през януари, Ван Гаал беше уволнен. Тогава каталунците бяха само с 3 т. над зоната на изпадащите.

И макар че решението за раздялата беше логично, наставникът не го е приел леко. Тъкмо напротив.

"Той влезе в съблекалнята след като беше научил, започна да говори, но внезапно се разплака като бебе", разказа по-късно защитникът Филип Кристанвал.

"Беше много наранен. И аз бях поразен да го видя да плаче. Той беше суров и студен човек - но ето че беше съсипан".

Тогава Барселона беше в най-ниската си точка, но бързо се отлепи от дъното.

Бившият треньор на Реал Мадрид Радомир Антич беше взет на пожар с простичката задача да избегне унизително изпадане.

Сърбинът предприе няколко хода, оказали се много важни за бъдещето на състава. Той се довери на юношите от Ла Масия Андрес Иниеста и Виктор Валдес и ги привлече в първия отбор. 

Иниеста вече показваше, че е необикновен футболист, но му трябваше и също толкова необикновен партньор в средата на терена.

Антич промени ролята на друг от халфовете, освободи го от дефанзивните му задачи и му позволи да разгърне креативността си. Името на този играч беше Шави Ернандес.

Формата на Барселона постепенно се подобри, опасността от изпадане вече не беше на дневен ред и "блаугранас" можеха да се съсредоточат върху представянето си в Европа.

Парадоксално, но в Шампионската лига Барса се представяше страхотно и в 12-те мача от групите загуби точки единствено при нулевото равенство с Интер.

Отборът биеше наред и на два пъти отнесе Нюкасъл на Боби Робсън, за да достигне четвъртфинал срещу Ювентус.

Там Барса отпадна с общ резултат 2:3 от двата мача, но Юве трябваше доста да се потруди, а каталунците си тръгнаха от турнира с високо вдигнати глави.

Играчите на Антич добиха допълнителна увереност от смелата си игра срещу италианския гранд и взеха 19 т. от последните си 8 мача в първенството, за да достигнат до шестото място в крайното класиране.

Така си подсигуриха и участие в турнира за Купата на УЕФА през следващия сезон.

Може и да не звучи като голямо постижение - все пак беше най-слабото класиране за тима от 15 години насам. Но предвид състоянието през януари, финалът на сезона определено беше положителен.

Антич успя да вдигне Барселона на крака, и то в един шампионат, който изглеждаше по-конкурентен от настоящия.

Тогава не само Реал Мадрид беше великолепен отбор. Валенсия на Рафа Бенитес, заедно със Селта, Депортиво Ла Коруня и Реал Сосиедад бяха забележителни опоненти.

Лятото на 2003-та се оказа повратен момент в клубната история, след който щяха да последват над 15 години на шеметни успехи.

Именно през онова лято Жоан Лапорта за пръв път беше избран за президент и назначи Франк Рийкард за треньор. 

Вдъхновена от новата звезда Роналдиньо, Барса завърши на второ място през кампания 2003/04, а в рамките на следващите две години спечели Ла Лига и Шампионската лига.

Всичко това изглеждаше доста невероятно през зимата, в която Ван Гаал беше уволнен - но може би клубът трябваше да докосне дъното, за да се изстреля нагоре.

И нищо чудно същото да важи и в сегашния случай. 

Най-четените