Нидерландската Ередивизи беше прекратена още през април заради пандемията от коронавирус и оттогава досега най-вълнуващата новина в местния футбол изненадващо дойде от ФК Грьонинген.
Една голяма легенда се завърна в играта след година пауза, за да помогне на родния си клуб.
"Вслушах се в призива на привържениците", обясни Ариен Робен, когато беше представен официално за играч на Грьонинген, 20 години след като беше записал дебюта си за тима.
Но в Нидерландия завръщането на славни футболисти към корените им не е никаква новост. Даже е нещо като традиция.
В една дъждовна нощ през 2008 г. големият защитник Яп Стам беше в Цволе и играеше в своя бенефис. Отбор, съставен предимно от негови съотборници от националния тим на страната от Мондиал 1998, се изправяше срещу последния му клуб Аякс в приятелски мач.
За тима на Стам участваха имена като Кларънс Зеедорф, Едгар Давидс и Патрик Клуйверт. Не беше особено изненадващо, че набързо поведоха с 3:0.
Наскоро отказалият се Филип Коку дърпаше конците в средата на терена, но още по-впечатляващ беше един играч, който не спираше да тича по крилото.
Марк Овермарс се беше отказал преди 4 години заради съсипващи тялото му контузии, но предстоеше крайно неочаквано съживяване на кариерата му.
Овермарс изглеждаше пъргав и изобретателен на фланга като през най-добрите си години. Малко след почивката той получи една топка отляво, впусна се в дрибъл и отбеляза в близкия ъгъл на вратаря. Гол като по учебник за нидерландско крило от елитна класа.
Това беше просто един приятелски двубой, но Овермарс запали искра, довела до немислими идеи. Новините за представянето му бързо се разпространиха заедно със слухове, че няколко елитни нидерландски и германски клуба искат да преговарят с 35-годишния ветеран.
Самият той обаче имаше една-единствена, съвсем ясна мисъл.
Марк Овермарс е роден през 1973 г. в Емст, селце с 3000 жители. Показателно е, че основната информация за Емст в Wikipedia е, че е родно място на футболиста.
Той започва да играе в местен отбор, но после преминава в Девентер, на 20 км югоизточно. Със странното име Го Ахед Ийгълс ("Напред, орли"), тамошният тим си е извоювал скромно място в историята на нидерландския футбол и е свързван най-вече с това, че е произвел няколко национали на страната.
Деми де Зеув, Ян Кромкамп и Пол Босвелт са сред играчите, започнали от Го Ахед Ийгълс, но без съмнение най-известният продукт на клуба е самият Марк Овермарс.
Неговият по-голям брат Едвин също прекарва няколко години в този тим.
Марк става част от първия отбор на Го Ахед през 1991 г. и изиграва само 11 мача, преди да бъде трансфериран във Вилем II. В рамките на няколко години Овермарс спечели Шампионската лига с Аякс, стана шампион на Англия с Арсенал и отбеляза победен гол на "Олд Трафорд".
Накрая изкара 4 години в Барселона, а в пика на кариерата си беше известен като един от най-добрите флангови играчи в света.
За съжаление, времето му на върха не беше пропорционално на неговия талант. Причината беше в серия от безмилостни контузии, започнали със скъсани коленни връзки през декември 1995.
Травмите принудиха Овермарс да се откаже през 2004-а едва на 31 г., вече в толкова крехко състояние, че успяваше да тренира само веднъж седмично.
В началото той искаше да стои далеч от футбола, но не издържа дълго. През февруари 2005 инвестира 100 хил. евро, за да стане акционер в закъсалия финансово Го Ахед Ийгълс, а след два месеца влезе и в борда на директорите, за радост на президента Ханс де Вроме. "Като футболист, той постигна всичко и има добра представа за футбола и за клуба ни. Нуждаехме се от човек със солидна визитка", призна президентът.
Никой не очакваше помощта на Овермарс да се разпростре чак до футболния терен, но такъв талант няма как да не се чувства най-добре именно с топка в краката.
След като той взе участие в бенефиса на Стам, бързо започна да се говори за потенциален договор с родния му клуб. "Отказах офертите на агентите, които ми се обадиха, но обмислих предложението да се върна на терена. Вече работех за Го Ахед Ийгълс, затова реших да помогна на хората там", обясни футболистът.
"Никога не съм играл за пари, а за други неща, които според мен са по-важни. Отборният дух, мирисът на тревата и усещането, което ти дава големият спорт не могат да се сравнят с нищо".
Това щеше да бъде завръщане като в приказките, но възможно ли беше наистина?
От самото начало стана ясно, че нещата ще се случат трудно. Болежките на Овермарс се завърнаха и той пропусна първия мач от сезона, в който Го Ахед загуби с 0:5.
Преди Овермарс беше ритал топка само веднъж седмично с приятеля си Босвелт и беше отвикнал на обичайните за професионален футболист натоварвания.
Марк обаче осъществи голямата си цел на 15 август 2008 г. и записа повторния си дебют за Го Ахед Ийгълс.
Цели 1545 дни бяха изминали, откакто той беше играл за последно в професионален двубой - тогава с Роналдиньо, Шави и Виктор Валдес като съотборници. Малко преди това беше участвал в Ел Класико срещу галактическия състав на Реал Мадрид.
Сега съперник беше Фортуна Ситард, шампионатът беше втора дивизия на Нидерландия и само 4618 души наблюдаваха от трибуните.
Но не беше в това въпросът. Важното беше, че Овермарс отново е на терена.
Легендата се появи в игра половин час преди края и естествено, целият стадион го посрещна на крака. Всички, свързани с Го Ахед Ийгълс го обичаха, даже може би повече от преди.
През сезона Марк Овермарс успя да запише 24 мача, в които така и не се разписа, а физическото му състояние му позволи да бъде титуляр само в 8 срещи. Той призна, че е успял да поднови кариерата си единствено с воля и упоритост, но контузиите отново му пречеха, а Го Ахед прекара кампанията в средата на таблицата и завърши седми.
В целия сезон всъщност нямаше нищо приказно, нямаше блестящи изпълнения и геройства, а финалът беше горчиво ироничен.
Овермарс беше контузен за пет седмици между март и април, когато коляното отново не му позволяваше да играе. В последния домакински мач обаче ветеранът беше решил да направи едно последно завръщане и влезе минута преди края за победата с 1:0.
Тогава съдбата му изигра още един жесток номер. Мигове след влизането си, Овермарс падна и сериозно усука глезена си.
Знаейки историята му, хората с носилката бяха готови да се притекат на помощ, но Марк успя да се изправи и макар и накуцвайки, все пак да напусне терена на крака.
"Нямаше как в последния си мач да изляза на носилка", коментира той.
Това беше някак парадоксален финал на всичко, но по-важно от обстоятелствата беше мястото на действието.
Марк беше в Девентер, у дома, в червено-жълт екип. В онзи ден той напусна терена като ранения, но обожаван герой на местните хора, които не пропуснаха да го изпратят на крака и с бурни овации.
Няма съмнение, че такова отношение очаква и Ариен Робен в Грьонинген, когато на феновете им бъде позволено да се завърнат по стадионите.
И него контузиите го преследваха през цялата му кариера, но не го спряха да стане легенда.
И независимо доколко успешно ще е завръщането му, случаят с Овермарс показва, че дори само заради вълненията на публиката и на целия град, усилието си заслужава.
