Сергей Барбарез е една от знаковите фигури в Бундеслигата в края на 90-те години и началото на новото хилядолетие. Абсолютна икона за тима на Хамбургер. На два пъти отказва оферта от Отмар Хицфелд да премине в Байерн. Веднъж избира Борусия Дортмунд, втория път преподписва с Хамбургер.
Често е считан за руснак заради името си. Но е роден в Мостар, днешна Босна. И месеци преди да започне войната "отива на гости" при чичо си в Хановер. И се превръща в една от най-разпознаваемите фигури в клубния футбол на Германия.
"Играех за Вележ (Мостар). През зимата на 1991 година баща ми ме изпрати да видя чичо в Германия. Не знаех обаче, че планът е да не се върна - разказва Сергей. - Войната беше на прага ни и баща ми се притесняваше, че в Мостар няма да бъдем в безопасност. Той сбърка единствено в прогнозата си, че мирът ще настъпи бързо."
Майката на Барбарез е хърватска мюсюлманка, бащата - православен сърбин. И темата религия и етническа принадлежност никога не е била на дневен ред в семейството.
В Хановер младият Сергей няма време да мисли за вкъщи, защото на 4 януари 1992 започва да тренира с дубъла на Хановер.
"Беше началото на година - смразяващо студено и чичо ме поведе на разходка. Само ми каза да си взема футболните обувки - споделя за началото Барбарез. - Стигнахме до някакво фантастично игрище с изкуствена трева и чичо взе да си говори с някакъв човек. Той се оказа треньорът Франк Пагелсдорф. И просто ми каза: "Момче, влизай да тренираш."
Няколко седмици по-късно бащата на Сергей също пристига в Германия. За етническите сърби в Мостар вече е надвиснала смъртна опасност. Майката Злата отказва да пътува. Тя счита, че трябва да остане и да пази дома. Преживява войната, така и не се премества във федералната република.
"На два пъти майка ми щеше да изчезне от лицето на земята - разкрива болезнена тайна Барбарез. Тогава той вече е популярен футболист в Германия. - Получихме информация, че има план за отвличането и убийството ѝ. За щастие познавахме хора, които предотвратиха това. В един момент се намесиха и политиците. Бях заявил на футболния съюз, че няма да играя за Босна, докато не бъде гарантирана сигурността на майка ми. Макар да няма как да има стопроцентова гаранция, това ми даде малко спокойствие и на 14 май 1998 направих дебюта си за страната в приятелски мач срещу Аржентина в Кордоба, който загубихме с 0:5."
7 години Сергей не се връща в родния Мостар. Чул и видял е достатъчно и иска градът да остане в съзнанието му такъв, какъвто е бил в детските му години. Но няма как да откаже на майка си.
"Градът беше пълна трагедия. Нищо не беше както преди. Студен, разрушен, сюрреалистичен. Изглеждаше като призрачен град", потъва в спомени той.
Обратно в Германия кариерата на Сергей се развива прекрасно, макар да стига само до Купата на лигата през 2003-та и спечелването на Интертото през 2005-а. В Ханза Рощок фланелката на Барбарез е най-продаваната. В Дортмунд се превръща в изкупителна жертва заради неуспехите на тима по време на своя престой.
Треньорът Бернд Краус не го харесва, а пресата също не е от най-големите му почитатели. Пишат, че се прибрал пиян след вечеря в ресторант, а на следващия ден е изваден от отбора. "Същата вечер се прибрах в 22:00 ч. Минути след това на стационарния телефон ми се обади помощник-треньорът Нойхаус. На другия ден Краус ме извади от отбора. Позовах се на обаждането на помощника. Версията на наставника обаче беше, че след телефонния разговор съм се върнал отново в ресторанта и съм пиянствал до 6 сутринта. Съотборниците ми казваха да се извиня на треньора, но аз не се извинявам за неща, които не съм извършил", обяснява Сергей.
С босненеца е свързан един от най-великите моменти в историята на Бундеслигата.
В последния кръг на сезон 2000/2001 той отбеляза попадението за Хамбургер срещу Байерн, което направи Шалке шампион. Поне за няколко минути. В продължението обаче Патрик Андерсон изравни и донесе титлата за баварците.
"Пощурях, когато отбелязах. Направо изпаднах в екстаз - добавя Сергей. - Не играехме за нищо в този мач, но стадионът изригна. Александър Циклер дори дойде при мен тогава и ме попита: "Абе, ти добре ли си?" Години след това разбрах какво искаше да ми каже."
Барбарез не успява да стигне до голям форум с родната Босна.
"Не съжалявам за това. Ако това беше голямата ми цел, можех просто да бъда натурализиран през 1998 година. Тогава трябваше само едно телефонно обаждане до националния селекционер Берти Фогтс и можех да ида както на световно, така и на европейско - признава Барбарез. - За мен обаче този въпрос никога не е стоял на дневен ред. Аз мога да играя само и единствено за страната, в която съм роден и към която принадлежа. Независимо колко малка е тя и колко неуспешна е националната ѝ единайсеторка."
