Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Историята на 11-годишния Джо, който "купи" Рууни в Юнайтед

31 август 2004-та: Сър Алекс, Джо Руан, Уейн Рууни и плаката от кашона от френско вино.

Малкият Джо Руан имаше план, въпреки че и в най-смелите си момчешки фантазии не вярваше, че той ще сработи. Но какво толкова губеше? Все пак му трябваха само малко картон от кашона с френско вино на родителите му, черен флумастер и кураж, за да отправи молбата си към ръководството на Манчестър Юнайтед.

"Моля ви, купете Рууни" - това гласеше посланието на четвъртокласника. А няколко дни по-късно застана с малкото си плакатче в ръце между сър Алекс и бившия голмайстор на Евертън за снимка на терена на "Олд Трафорд". Уейн пък държеше червения екип на Юнайтед с "осмицата" на гърба.

Как ли се е чувствал тогава 11-годишният Джо?

Това, че се превърна в супер знаменитост сред децата в цяла Великобритания беше само капчица от емоционалния океан, който заливаше съзнанието му. Той вярваше и продължава да вярва и до днес, че наистина е допринесъл за това Рууни да пристигне в любимия му отбор.

"Винаги съм си мислил, че ако не бях аз, Уейн нямаше да подпише с Юнайтед...", с гордост споделя Джо.

Представяте ли си наистина Уаза да се бе разминал с "червените дяволи"? С клуба, който превзе безвъзвратно сърцето му и с чиято фланелка спечели 11 големи трофея и стана голмайстор номер 1 в историята му, оставяйки зад себе си Боби Чарлтън.

Уейн Рууни бе купен за 27 млн. паунда през лятото на 2004-та, а Джо Руан вероятно не преувеличава ролята си в осъществяването на трансфера.

Младата сензация на английския футбол отдавна бе в полезрението на Юнайтед, но плакатът на хлапето като че ли окончателно убеди отговорните фактори в клуба, че нападателят на "карамелите" трябва да бъде привлечен.

На 25 август "червените дяволи" играеха двубой от квалификациите на Шампионската лига срещу Динамо Букурещ, когато режисьорът на прякото предаване видя на една от камерите Джо и неговото послание и реши да го направи национално достояние.

Точно шест дни по-късно - и само седем часа преди хлопването на трансферния прозорец - желанието на момчето бе сбъднато и Рууни стана играч на "червените дяволи".

Двете страни си стискат ръцете след гостуването на Евертън на 30 август и тежки преговори на "Олд Трафорд". Босът на ливърпулския клуб Бил Кенрайт играе сърцераздирателни сценки как Юнайтед иска да "открадне златното му момче за жълти стотинки".

В крайна сметка 27-те милиона лири за 18-годишен футболист през 2004-та бяха цяло състояние и Кенрайт остана доволен.

Но когато трансферът бе обявен, едва ли е имало по-щастлив човек на Земята от Джо Руан.

Момчето е потомствен фен на Юнайтед и от съвсем малък не изпуска домакинство на тима. Ходи на мачовете с баща си и брат си и се влюбва в Рууни още в първия двубой, в който го гледа на живо. Твърди, че никога няма да забрави как влезлият като резерва тийнейджър "счупил" на няколко пъти кръста на Гери Невил и го "разминавал като тролей".

"Той беше безстрашен. Въобще не го интересуваше кой е пред него - връща лентата назад 27-годишният Руан. - Той преследваше топката настървено и качваше на гърба си по двама-трима съперници. В девет от 10 случая му се получаваше и бележеше най-разнообразни голове."

Рууни бе включен в състава на Англия за Евро 2004 и през лятото Джо станал още по-голям негов почитател. А идеята за плаката му дошла по време на семейна ваканция от другата страна на Ламанша.

"Връщахме се от почивка във Франция и спряхме в един магазин за вино на едро. Родителите ми си купиха няколко кутии. Когато се прибрахме у дома, всички вестници пишеха само за Рууни. Нюкасъл беше сложил първа оферта на масата на стойност 20 милиона паунда. Предстоеше ни квалификационен мач от Шампионска лига и татко ми каза, че трябва да си направя плакат и да се моля камерите да ме забележат. Решихме да напишем "PLEASE BUY ROONEY". В деня на мача баба ми взе един перманентен маркер и го написа на картона. Почеркът беше нейният."

Семейните места на Руан са в "Стретфорд енд" над тунела и при всеки удобен момент момчето размахва плаката. Забелязват го и фоторепортерите, и режисьорът на предаването по ITV.

Стюарт Матисън, ресорният отговорник за Юнайтед на Manchester Evening News, пък намира Джо Руан и пише статия за него. Историята му се получава добре. В деня на подписването бащата на момчето решава на свой ред да потърси услуга от репортера. Търси го и го пита дали може да помогне за среща на сина му с младия нападател при сключването на договора на "Олд Трафорд". Матисън се свързва с пресслужбата на Юнайтед и в клуба намират идеята за добра.

Но изниква непредвиден проблем. Реакцията на фамилия Руан трябва да е светкавична - имат само час и половина, за да стигнат до стадиона. Предостатъчно време, бихте си помислили. Работата обаче е, че са от Лийдс, а не от Манчестър. А всеки, който е пътувал между двата града по M62, знае, че 90 минути не са никак много.

По закона на Мърфи пред тях се озовава бетоновоз, който едва крета, но в крайна сметка стигат навреме.

"Посрещна ни охраната, а след пет минути бях в тайните тунели на "Олд Трафорд", които водят към терена. Беше просто нереално - разказва преживяването си Руан. - Бях онемял от ситуацията, но сър Алекс ме предразположи. Попита ме кой е номерът на гърба на фланелката ми. А аз му казах, че е 14 - на Алън Смит, тъй като уча в Лийдс и искам да дразня съучениците си, че сме им го отмъкнали. Рууни не каза почти нищо, но по това време той беше на 18 години, така че сигурно е бил доста шокиран от случващо се около него. Извадих късмет да получа негов екип с автограф, който е у нас в рамка."

Джо си пази и запис на видеокасета VHS от предаването, което излъчва Sky Sports за историята с плаката. Не казва кой знае какви велики думи в репортажа. Общо-взето, че е много щастлив, че Рууни му е дал фланелка с подпис и разни такива неща. Екипът на телевизията обаче успял да заснеме нещо що-годе сносно за излъчване едва от десетия опит... Отново си бил глътнал граматиката.

Месец след приключването на трансфера Джо е на трибуните на "Олд Трафорд" за дебюта на тийнейджъра срещу Фенербахче. А хеттрикът на нападателя срещу турците е отлично доказателство, че си е струвал всяко пени, платено на Евертън.

Романсът между Руан и голмайстора обаче претърпява неочакван обрат и през 2013-а Manchester Evening News го интервюира и пуска материала със заглавие "Моля ви, продайте Рууни" (Please sell Rooney). Заигравка с думите от плаката.

Джо се вбесява на звездата още през 2010-а, когато публично изявява желанието си да бъде продаден.

"Уейн хем искаше големи трансфери след раздялата с Роналдо и Карлос Тевес, хем след това се нацупи, че Робин ван Перси е станал голямата звезда в нападението ни", казва Руан в интервюто.

Този път обаче от Юнайтед пренебрегнаха молбата му. Рууни остана и едва ли има и един фен на Юнайтед, който да не е благодарен за това. След оттеглянето на сър Алекс, нападателят подписа нов договор през февруари 2014-а и задмина сър Боби Чарлтън като голмайстор номер 1 в историята на клуба.

Преди прекъсването на футбола заради пандемията от коронавирус, Рууни игра за Дарби Каунти срещу любимия си клуб в двубой за ФА къп, а гостуващият сектор цял мач пя песни за него.

Джо имал билет за двубоя на "Прайд парк", но се разболял и пропуснал двубоя. Може би, това беше последната му възможност да види детския си герой на живо в игра, било то и с екипа на друг отбор.

Но така е било писано. Освен болестта и сърцето може да е спирало Руан да тръгне към Дарби. Неговата история с Уейн не се нуждае от дописване на нови глави. Достатъчно силна и въздействаща е да си остане такава, каквато е.  Чист като сълза разказ за едно щастливо момче с плакат в ръцете си и сбъдната мечта и един 18-годишен футболист с целия свят в краката си. А до тях великият сър Алекс. Така беше на 31 август 2004-та!

Най-четените