Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Къде са и как изглеждат сега звездите на Марсилия от 90-те

Олимпик беше страшилище в края на миналия век
Олимпик беше страшилище в края на миналия век

Продължавайки традицията на това да ви показваме къде са те и как изглеждат в момента именити представители на легендарни състави, нямаше как да пропуснем страхотния отбор на Олимпик Марсилия.

Френският тим спечели Шампионската лига през 1993-та, а само две години по-рано загуби финала срещу Цървена звезда след изпълнение на дузпи. В допълнение, Масилия стана и два поредни пъти шампион на Франция (1991 и 1992 г.) в началото на 90-те.

Златната ера на Олимпи приключи с корупционен скандал през 1994-та, при който бяха отнети титлите на Марсилия, а клубът бе запратен във втора дивизия. Президентът Бернар Тапи бе осъден за черно тото, а много от лидерите на онзи тим напуснаха.

Някои от тях вече бяха големи имена, докато други разцъфнаха, след като напуснаха Франция. Сега си припомняме част от тях и как изглеждат те в момента.

Базил Боли

Боли е на 25-о място във вечната ранглиста по мачове в историята на Марсилия със 158. Той беше основният защитник на онова поколение, като именно той отбеляза победното попадение на финала в Шампионската лига срещу Милан през 1992/93. След края на активната си кариера се ориентира към политиката и бе член на партията на Никола Саркози. В момента е спортен координатор в Марсилия.

Жан-Пиер Папен

Въпреки че Марсилия загуби от Цървена звезда на финала на КЕШ, Папен спечели "Златната топка" за 1991 година. Французинът е и топ реализатор в историята на Олимпик със 175 гола. Нападателят напусна Марсилия две години преди корупционния скандал, когато Милан плати 12 млн. евро за него. Така Папен изпусна да спечели Шампионската лига с Марсилия, като бе част от състава на "росонерите" при загубата във финала през 1993-та. След като окачи бутонките, Папен се прехвърли в треньорството, като в момента е начело на четвъртодивизионния френски Шартър.

Мануел Аморозо

Аморозо игра за Монако в по-голямата част от кариерата си, но спечели трофеи с Марсилия. Той държи рекорда за най-много мачове за френския национален отбор - 82. Впоследствие Аморозо работи като треньор, като води националните отбори на Кувейт, Коморските о-ви и Бенин. Сега е кандидат-депутат от един от окръзите на Марсилия.

Руди Фьолер

Легендарният германец се озова в Марсилия на 32 години. В първия си сезон изигра 44 мача, в които вкара 22 гола и направи седем асистенции. Но вторият му бе далеч по-слаб - шест попадения в 25 двубоя. Нападателят приключи кариерата си в Байер Леверкузен, където работи и до ден-днешен. Като треньор Фьолер води националния отбор на Германия, Байер и Рома, но е доста по-ефективен като спортен директор. Заедно с Марио Загало, Франц Бекенбауер и Дидие Дешан, Фьолер е сред четиримата, достигали финал на световно първенство и като футболист (1986 и 1990 г.), и като треньор (2002 г.)

Абеди Пеле

Ганаецът бе сред най-важните футболисти за Марсилия в началото на 90-те години и бе избиран за Играч №1 на Африка три пъти. Включен е и в списъка на ФИФА за 100-те най-велики футболисти в историята. След края на активната си кариера Пеле работи дълго във Федерацията на Гана, а сега е президент на Нания. Той е баща на известните нападатели Джордан и Андре Аю, като и двамата също носеха фланелката на Марсилия.

Дидие Дешан

Дешан пристигна в Марсилия през 1989-а, но не успя веднага да намери мястото си в отбора. Прекара година в Бордо, преди да се завърне в Олимпик, след което се превърна в лидера на тима, а впоследствие - и в негов капитан. Дешан постигна най-големите си успехи с Ювентус, с който спечели три пъти титлата, както и Шампионската лига. След това се завърна в Марсилия като треньор, а от 2012-а е начело на Франция. С националния отбор достигна финал на домашното Евро 2016, загубен от Португалия, преди да изведе "петлите" до световната титла в Русия две години по-късно.

Марсел Десаи

Десаи прекара само година и половина в Марсилия, но остави сериозна следа с брилянтната си игра. След спечелването на Шампионската лига бе купен от Милан и веднага стана шампион на Италия, като още веднъж вдигна купата с големите уши. След това игра за Челси, с който спечели Суперкупата на УЕФА и ФА Къп. Десаи е още европейски и световен шампион с Франция. В момента се занимава с благотворителна дейност, като работи и като телевизионен анализатор.

Ален Богосян

Богосян е продукт на академията на Марсилия, но изиграва само 28 мача за тима. Между 1994 и 2002 г. Богосян играе в Италия, като носи екипите на Наполи, Сампдория и Парма, с който постига най-големите си успехи: две купи на Италия и трофея от Купата на УЕФА. Постоянните контузии не му позволиха да достигне пълния си потенциал. Приключи кариерата си на 33, след което беше част от треньорския щаб на Реймон Доменек и Лоран Блан, докато двамата водеха Франция. През 2012-а Богосян стана технически директор към френската федерация.

Фабиен Бартез

Бартез остана в Марсилия дори във втора дивизия. Заради дълговете си, Олимпик трябваше да чака две години, за да се върне в елита. След само една Бартез премина в Монако, след което игра в Манчестър Юнайтед, преди да се върне обратно в Марсилия през 2006-а, като доигра сезон 2006/07 в Нант. След това бившият вратар се отдаде на другата си страст - моторните спортове и участва в различни състезания, включително 24 часа на Льо Ман.

Най-четените