Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как един китаец се сражава за Англия и облече екипа с "трите лъва"

Освен ако не сте изучавали в детайли китайския традиционен език, няма как да знаете какво означават тези символи -蘇衛清 . Не можем да ви обвиняваме за това. Един от най-трудните езици за научаване, особено от европейци.

Ако го владеете и сте си превели по-горното, ще знаете какво е и това - 足球. Но не е нужно да владеете какъвто и да е език, и пак може да не знаете, че през 1860-а се заражда и формира първият китайски квартал на територията на Великобритания, а и на цяла Европа. В Ливърпул.

Всичко това е добро въведение, ако пишем материал с тема "как китайците се появиха в Европа". Но тук ще прочетете как един от тях заигра за националния отбор на Англия по футбол. Защото първият от горепосочените символи е името му на традиционен китайски. На английски то си е Франк Су.

А вторият значи "футбол".

Този Франк Су е звезда в играта през 30-те и 40-те години на миналия век. Срамота е, че не се знае много за него днес, но тогава е бил голяма фигура.

В години, в които професионалните играчи като цяло не са били Бог знае колко много, а пък тези, които са имали звезден статут и популярност - още по-малко, ликът на Франк Су е бил по картички, по опаковки на пурети и цигари (в Англия това става практика между двете световни войни - да слагат известни личности на тях) и тъй нататък белези на това, че хората знаят кой е.

Неговите родители се срещат в Манчестър в началото на века, като татко му е китаец и работи по корабите на доковете в Ливърпул, а майка му - англичанка. Заживяват заедно, а през 1914-а се ражда и Франк. Името му е типично за британските азиатци в онези години - съставен от местен и китайски елемент. Първото име е английско, а фамилията - на татко му от далечна Азия.

Това не са лесни години да растеш с такъв произход на Острова. Общо около 2000 са регистрираните в преброяването от онова време "китайски англичани", а населението на страната е над 35 милиона. Не липсват враждебното отношение, а понякога и чистият расизъм, агресия към тях. Обичайният им бизнес са обществени перални, места за гладене и чистене на костюми - неща, с които азиатците се справят изрядно и бързо. Случаите на запалени такива през второто десетилетие на 20-и век само в Лондон са няколко. Ето как са третирани.

Семейството живее в Уест Дарби - предградие на Ливърпул, където синът започва да играе футбол и веднага показва, че има дарба.

Гледан е от скаути на Ливърпул и Евертън, но не го привличат. Вместо това започва да играе за местния Прескът от чешърската лига през 1932-ра, току що навършил 18. По-малко от година по-късно го взима Стоук Сити, а това го изстрелва веднага в дълбоките води на Първа дивизия. Така Франк става първият играч от азиатски произход, играл в елита на Англия. Случва се през 1933-а и отношението към него на немалко стадиони е... ОК, нека кажем, че чува неща, които не кореспондират с прокламираното широко английско джентълменство и добро възпитание.

Има само един начин да отговориш на това. Сун играе великолепно. На позицията на ляв инсайд пасва идеално. Впоследствие минава и на халфбека от същата страна - играе преимуществено с левия крак, тича безкрайно много, никога не е уморен. И за да бъде изваден от мач, контузията трябва да е наистина тежка. Железен.

Пасва си добре в съблекалнята с един тип, който влиза в отбора месеци преди него - Стенли Матюс.

Гениалното дясно крило е суперзвезда, но и Франк е много популярен. Най-добре за това говори сватбата му. През 1938-ма се жени за притежателката на фризьорски салон Фреда Лънт, която се запознава с него след един мач. Чака го пред стадиона за автограф, заговарят се... и останалото е история. Той е добре сложен, винаги усмихнат, а и с особени черти, които не са типични за момчетата, с които Фреда общува обикновено. Различен е.

Дали заради това, дали заради футболните му качества, а най-вероятно и заради двете, по това време Су вече е супер популярен в региона на Стоук он Трент. На сватбата му се стичат 2000 души, които пеят радостно и желаят щастие на младоженците. За събитието пишат и местните вестници.

Изиграва над 200 мача за Стоук, преди Втората световна война да сложи край на футбола в системата на дивизиите, поне временно.

Но не спира да играе и тогава. Англия организира отбори по региони между военните поделения, а Су, който служи във военно-въздушните сили, играе за този тим.

Но най-големият конфликт в човешката история удря непоправимо по кариерата му.

Когато войната избухва, той е на 25 и в разцвета на силите си. Когато приключва - на 31, уморен, психически най-вече. Като всеки, който е видял и участвал във война.

Играе 8 пъти за националния отбор по време на войната и за негово съжаление всички тези мачове са неофициални. Един обаче е пред 133 хиляди на "Хемпдън" срещу Шотландия. Изумително по днешните стандарти. Пък нека е неофициален. Деветият му и последен двубой с екипа на страната, в която се ражда, е през октомври 1945-а срещу Уелс на стадиона на Уест Бромич. Партнира си с неговия приятел и съотборник в Стоук - големия Станли Метюс, като двамата сноват по двата фланга. Тогава е на 31 и е ясно, че кариерата му отива към края си. Такива са времената, а и войната е променила всичко като тренировъчен режим, ритъм на мачове...

Но историята е написана. Още през 1924-та в дебюта му, Франк Су става първият национал на Англия, който не е "изцяло англичанин". Първият, който не е бял - както пишат вестниците тогава. Никой обаче не спори, че си е заслужил мястото в състава, макар и в контролите във военно време.

Следвоенният период не е лесен за цяла Англия, за футбола, а и в личния живот на Франк.

Отношенията със съпругата му са обтегнати, а тя често избухва в скандали, след като е употребила алкохол или шепи с медикаменти. Двамата продължавата да са популярна двойка и това си е обществена клюка. Скандалите в дома на звездите...

През 1951-ва се разделя с Фреда официално, но и тогава вече от години не са заедно на практика. През 1949-а, малко след края на кариерата му на футболист, започва треньорския си път. При това - във Финландия. Това не е необичайно за онези години за английски играчи и наставници. Месеци по-късно Сейнт Олбънс от долните дивизии в родината му дава шанс. Той е изключително стриктен, изискващ и дори строг с играчите, а това не се харесва особено в съблекалнята. Има непоносимост към алкохола, особено след проблемите със съпругата му.

Фреда си отива през март 1952-ра, след като я намират в безпомощно състояние в дома ѝ - с куп медикаменти и алкохол в организма. И Франк е с особено изострено мнение по тази тема, като често е рязък в забраните играчите да изпият традиционните бири след тренировки и мачове. Това не му печели много приятели сред тях.

През май 1952-ра се връща в Скандинавия.

С Англия го свързват твърде много тежки спомени - войната, смъртта на съпругата му след кошмарните последни години от връзката им... Поема Ескилстуна, отбор със скромни възможности и в трета лига. Но едновременно с това му предлагат да води Норвегия на Олимпиадата в Хелзинки същата година. С десетина тренировки с отбора се впуска в това приключение, но губи в първия кръг (системата е на елиминации) от Швеция. Този отбор после печели златните медали.

В Ескилстуна налага съвсем нов стил на игра. Дълбоки пасове зад защитата към фланговите играчи, остри центрирания. Агресия по терена и много тичане. На играчите е забранен всякакъв алхокол, което предизвиква недоволство, но ръководството го подкрепя. Отново се сблъсква с расистки подмятания, че и директни опити за физическа разправа. Обществото в Швеция в онези години не е особено отворено към хора от различен етнос и раса, с различен цвят на кожата.

Но печели добра репутация за работата си, след като вкарва тима във втора лига, а едновременно с това е треньор на децата в града в свободното си време. Кипи от енергия, вечно усмихнат и позитивен в отношенията с хората, но изключително сериозен и стриктен до педантичност в работата си.

Отива в Йоребро, който вкарва от втора в първа лига за един сезон.

Чиста форма на надграждане, така да се каже. И следва естественият ход да иде в елита, където извежда Юргорден до титлата през 1954-та, след което получава предложение да стане национален селекционер на Швеция.

Тук историята се променя. Тоест - малки прищявки на съдбата решават за Франк Су днес да знаем толкова малко, и то основно като играч и първият английски национал с азиатски корени. Защото ако шведите бяха решили, че това е техният човек, и бяха му осигурили условията за работа, които искаше, можеше да са световни шампиони през 1958 г. Или той да ги води на домакинския Мондиал, на който - както светът знае, стават втори след Бразилия на Пеле и Гаринча.

Су е принуден да работи на поста в компанията на "комисия" от мъдри местни глави, които диктуват кой да е и кой да не е в състава. Нямат пълно доверие на чужденеца. Очевидно е. Ясно е и, въпреки че никой не го изказва гласно, че нямат доверие на ТОЗИ чужденец. Някакъв китаец ще учи шведите на футбол, когато те имат играчи в най-силните отбори на Европа и бият Германия, преди тя да стане световен шампион през 1954-та. Само националният отбор не върви, а причината, според Франк, е липсата на дисциплина. Той иска подкрепа да наложи своите правила, но не я получава. И си тръгва след само 8 месеца.

Води още отбори в Швеция, Норвегия и Дания, но без да постигне успехите с Юргорден. Остава да живее в Скандинавия до края на 60-те, а популярността му е огромна.

Може да се каже, че благодарение на неговите усилия, работа във футбола и влияние, някои обществени нагласи в региона към хората от Азия се променят позитивно.

През 70-те предприема голяма промяна - заминава за Азия и работи във футбола. Като консултант на федерацията в Хонг Конг, както и във Виетнам. Временно дори е наставник на тима на първата страна, но в неофициални мачове. Иска да е близо до корените си. Остава на континента до 1980-а, когато се връща в квартала в Стоук он Трент, в който е живял като футболист.

Установява се там, като животът му е описан като скромен - пенсионерски. Често пие бира в пъба с местните, след като вече няма проблем с това наоколо да се лее алкохол. Никога обаче не прекалява и е в добра физическа форма дори след 70-ата си годишнина. Компанията в пъбовете из Стоук го боготвори. Някои от по-възрастните помнят как е тичал неуморно по левия фланг и колко добре е центрирал топката. Той разказва истории от "далечни страни" - за Скандинавия, за Азия... Ходи рядко на мачовете на Стоук, а клубът му честити 70-ата годишнина през 1984-та преди един домакински двубой.

Тялото е жилаво и здраво, но не и главата. Не и духът. Болестта на Алцхаймер го побеждава и през 1991-ва си отива от този свят.

Днес неговото име носи една от улиците, която води към стадиона на Стоук. През 2016-а основаха фондация "Франк Су", която помага на млади хора без образование и с "труден старт" в живота във Великобритания. През същата година излезе и книга за неговата история, в която бяха включени семейни архивни снимки, изрезки от вестници от годините, в които е звезда. И една картичка с негов фотос от онези, които красят кутиите за цигари през 30-те години. Су я показва често из пъбовете в Стоук на стари години, докато болестта не го спира да излиза. Подарява я на местен барман, а авторите на биографията на първия азиатец, играл за Англия, я включват в книгата.

Ето такава е неговата история - светът не знае за него, въпреки че в Стоук, в някои части на Англия, както и в Скандинавия, името на Франк Су е парола.

Той бе първи, все пак. И при това не само в едно.

 

Най-четените