Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как кръчмарят на "Уембли" стана героят на европейското

Как кръчмарят на "Уембли" стана героят на европейското

На 18 юни 1980 г. Вилфрид ван Мур не вкарва гол, нито подава за такъв. Сменен е в 48-ата минута. Мачът на европейското първенство между Белгия и Италия не става за гледане и завършва 0:0. Но въпреки всичко става най-важният в кариерата на Ван Мур.

Емблематичен!

"Червените дяволи" играят на "Олимпико" в Рим срещу домакина Италия в директен мач за класиране за финала. Успех ще прати "адзурите" на мача за титлата, равен закарва там белгийците.

А Ван Мур се бие като гладиатор на терена. Сражава се до изнемога. Агресивен е, но в рамките на позволеното. Опитва се да гради играта на своите и щедро раздава шпагати на противника.

Тогава той е на 35. Неговото време във футбола отдаван е изтекло.

Няколко месеца преди това той е ритал за полупрофесионалния Беринген, а до 2:00 часа след полунощ е зад бара и сипва бири в собствената си кръчма "Уембли". От пет години не е играл в международен мач. Малко преди края на квалификациите за европейското през 1980-а обаче телефонът в дома му звъни. От другата страна на слушалката е националният селекционер Ги Тис: "Вилфрид, трябваш ни, синко!".

Мачът с Италия, за който стана дума, това смотано 0:0, е щастливият край на едно от най-великите завръщания във футбола. И личното отмъщение на Ван Мур.

Белгиецът се ражда малко преди края на Втората световна война в Беверен. Майка му тогава е на 45 години и е загубила дъщеря си при едно от германските нападения. Тежки времена.

Младият Ван Мур започва да играе за Беверен, като прави дебюта си за мъжкия тим на 16. За 121 мача вкарва 56 гола - нелошо постижение за полузащитник.

Същото си мислят тогава и скаутите на Роял Антверпен, които искат да го привлекат в големия град.

Ван Мур е на 20 и приема. Причината е прозаична - редом до футбола той ще може да работи в града на диамантите като електротехник.

В края на 60-те белгиецът вече е един от най-добрите играчи в страната. Иска го звездният тим на Кьолн, а той вече си представя как завършва прочутата футболна школа в града. Но от Роял Антверпен отказват офертата, защото още имат нужда от него.

Тимът изпада от елита, а Ван Мур преминава за рекордна за времето си сума в Стандарт Лиеж. Трансферът е удар в десетката. Отборът става първенец три пъти поред, а перлата в представянето му е отстраняването на Реа Мадрид от турнира за Купата на европейските шампиони след зрелищно 3:2 на "Сантяго Бернабеу".

Ван Мур е и в селекцията на Белгия за Мондиал 1970, на което "червените дяволи" отпадат в групите, а той вкарва два гола.

На 13 май 1972-ра 27-годишният тогава Вилфрид бележи за 1:0 срещу Италия, а неговият тим печели с 2:1 четвъртфинала на европейското срещу Италия след 0:0 в първата среща.

Още при 1:0 защитникът на Интер Марио Бертини го вади от терена след брутално влизане. Кракът му е с фрактура на няколко места. Според лекарите няма да може да играе никога футбол както досега. Той се мести в Беринген, 40-хилядна община край границата с Холандия и започва да мисли с какво ще си вади хляба.

Краят на 70-те пък не е никак щастлив за белгийския футбол.

През 1976-а "червените дяволи" катастрофират срещу Холандия в четвъртфиналите на европейското първенство след 0:5 и 1:2. Мондиал 1978 пък минава по телевизията. И Евро 1980 изглежда мисия невъзможна след четири равенства в първите четири мача.

Петата среща с Норвегия е спечелена с кански мъки с 2:1, като скандинавците тогава са абсолютно футболно джудже. А спортният репортер Рик де Седелеер е извън кожата си. След мача той се развиква на селекционера Ги Тис: "Този отбор няма плеймейкър и никаква мисъл. Трябва ви някакъв тип като Вилфрид ван Мур, ако искате да стигнете до Италия".

А Ги Тис взема препоръката насериозно и звъни в задимената кръчма "Уембли" в Беринген.

Ван Мур обаче е скептичен.

"Ако направим лош мач, ще съм виновен аз - разсъждава тогава Вилфрид. - Изобщо не бях сигурен, че е умна идея да се завърна."

Но го прави. А смелостта на треньора се отплаща още в първата среща. Белгия побеждава Португалия с 2:0, а Ван Мур бележи. "Червените дяволи" бият всичко до края, а равенството на Австрия срещу Португалия означава само едно - "Бонджорно, Италия"!

А европейското става единственият голям футболен турнир, в който Белгия достига до мача за титлата, загубен от Германия с 1:2.

"Останалите отбори имат звезди като Шустер, Кийгън или Алтобели. Ние имаме отбор", казва тогава вратарят Жан-Мари Пфаф, който междувременно работи и като банков служител.

В първия мач от първенството белгийците правят 1:1 с Англия и виждат, че нещата може и да им се получат. А след изхвърлянето на Италия и класирането за финала селекционерът на "адзурите" Енцо Беардзот е бесен: "Тези белгийци не играха никакъв футбол, отиват на финала незаслужено".

Колегата му Ги Тис обаче контрира: "Победихме италианците с италиански средства - бавене на времето, разбиване на игровия ритъм, ритане, бутане и нека не забравяме плюенето."

Германия печели финала след две попадения на Хорст Хрубеш, но Белгия е шампионът на сърцата. Шампионът на неутралните.

Ван Мур влиза в Идеалния отбор на турнира и завършва на четвърто място в класацията на "Франс Футбол" за играч на годината.

Случилото се на Евро 1980 пък дава началото на един от най-великите периоди за футбола в Белгия. "Червените дяволи" детронират световния шампион Аржентина през 1982-ра, а през 1986-а младият отбор, изграден около Енцо Шифо, Кулеманс и Пфаф, достига до полуфиналите на турнира.



 

Най-четените