Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Къс му посочи един мъж и Тайсън го разби. Напълних гащите. Нямаше как да е само на 17!"

"Къс му посочи един мъж и Тайсън го разби. Напълних гащите. Нямаше как да е само на 17!" Снимка: Getty Images

Още като тийнейджър Майк Тайсън е притежавал свръхчовешка сила.

Бившият спаринг партньор на Железния - ирландецът Джо Игън, наскоро разказа любопитна история от началото на кариерата на Тайсън.

Игън - бивш боксьор в тежка категория, а впоследствие и филмов актьор, се запознава с Тайсън, когато още като 17-годишен талант Тйасън е доведен в залата от легендарния треньор Къс Д"Амато.

Още със стъпването си в тренировъчната зала Тайсън е всявал страх и ужас у другите бойци.

Ето и разказа на Игън:

"Боб Джаксън ме привика и ми каза за обещаващо 17-годишно момче от Катскилс. Името му било Майк Тайсън. Никога не го бях чувал, въпреки че вече бе започнал да си гради име, нокаутирайки противници много по-големи от него.

Самият аз знаех какво е да си млад и да търсиш мястото си под слънцето. Бях зарязал училището още на 14 г., а на 15 г. вече пазех входа на един бар. Бях доста голям за възрастта си, въпреки че все още нямах истинска сила в мускулите си.

Когато разбрах, че този Тайсън е само на 17 г., се зарадвах. Казах си, че това е добре за мен, защото вече съм свикнал да се бия срещу мъже, а той все още е тийнейджър.

Отидох в Катскилс и се срещнах с Къс. В залата му тренираха няколко шампиони, включително и Флойд Патерсън. Атмосферата беше страхотна - всички се държаха топло, посрещаха с усмивка, тренираше се с настроение.

След това ме запознаха с Майк. Той се запъти към мен. Беше с шест месеца по-малък от мен, по-нисък и леко фъфлеше. Погледнах го и си казах, че лесно мога да го смачкам. И наистина го мислех, защото вече имах опит в битки с големи мъже.

Той беше много приятелски настроен. Възхищаваше се на Бари Макгигън; Бари и г-н Истууд имаха връзка подобна на тази между Майк и Къс. Той се възхищаваше на историята на ирландския бокс, на легендарните състезатели.

Поговорихме си няколко часа, след което се качихме в апартамента. Там Майк притежаваше най-голямата колекция от видео касети с мачове. Майк ги гледаше непрестанно.

Всички се държаха много добре, приеха ме като свой. Сякаш бях напуснал дома си, но веднага намерих нов.

На следващата сутрин станахме и отидохме да потичаме. След това хапнахме и се качихме в буса, който да ни откара до залата. Изведнъж се появиха няколко огромни мъжаги, които изглеждаха тотално депресирани. Те също се качиха в буса.

Изглеждаха сякаш ги караха на заколение. А аз бях уверен в себе си. Изобщо не се притеснявах. Бях по-едър от него, по-голям и с повече опит.

В залата започнахме с малко бой със сянка, след което сложихме ръкавиците. Тогава отново погледнах към огромните мъже - всички бяха вцепенени от страх.

Майк вече чакаше на ринга, захвърлил фланелката. Тялото му, физиката му - безупречна. Бицепси, гърди, врат... всичко изглеждаше невероятно. Не го бях виждал съблечен дотогава.

"Това не може да е същото 17-годишно момче, което видях вчера - казах си аз. - Не е и същото 17-годишно момче, с което тичах по-рано днес и с което се возих в буса."

Къс посочи към един от едрите мъже. Майк го съсипа. Честна дума тогава направо напълних гащите. Нямаше как едно момче на 17 г. да притежава такава сила.

Нокаутира още няколко от мъжете, след което и аз се качих на ринга.

В продължение на три минути не ме остави намира и трябваше да изляза от ринга. След като се върнах, поработихме още две минути - отново ме преби, и пак спрях за малко. Накрая изкарах още минута и прекратих окончателно спаринга.

И така всеки ден - изкарвах по шест минути с него. Биех се като луд, у мен имаше нещо лудо. Всеки боец го има това.

Въпреки че не спираше да ме налага, бях убеден, че един ден ще бъда по-добър от Майк. Но този ден така и не дойде.

Прекарах две години с него. Мисля, че така и не станах по-добър от него, защото понесох много тежки удари по време на спарингите ни. На много пъти буквално ме разреваваше.

Но аз не спирах да вярвам: "Щом мога да понеса ударите на Тайсън, значи мога да понеса ударите на когото и да е."

А той ми съчувстваше. Често говореше с майка ми по телефона. Тя му благодареше, че се грижи за мен. И той наистина се грижеше за мен, въпреки че всеки ден ме пребиваше.

Спомням си, когато Шугар Рей дойде в залата. Майк му се възхищаваше и много искаше да го впечатли. И се разправи по брутален начин с всичките си спаринг партньори.

Шест-седем месеца по-късно Рей Леонард отново дойде. Дойде при мен и ми каза: "Трябва да си много смел, след като си решил да се върнеш." Аз му отвърнах, че никога не съм си тръгвал, а той не можа да повярва. "Искаш да ми кажеш, че през цялото време си търпял това?!", възкликна той.

Научих много от него. Тежки, но важни уроци.

Хората подценяват скоростта на Тайсън, но тя бе феноменална. Каквато и скорост да притежаваш, той винаги стоеше срещу теб, пресираше те, готов да ти забие един в носа. И го правеше с особена свирепост.

Къс обичаше да казва: "За липсата си на опит той компенсира с агресия." Винаги се биеше с по-опитни от него, какъвто бях и аз. И беше безмилостен към противниците си, нанасяше всеки свой удар с абсолютна жестокост.

Затова не можех да повярвам, когато започна да щади Рой Джоунс в демонстрационния мач. При един негов удар Рой се сгъна. След това Майк започна да се пести и не ударяше с всичка сила.

Може и психически да е омекнал. Със сигурност се е кротнал. Хубаво е да видим тази негова страна. Но смятам, че все още има много гняв у него, стаен, основно заради миналото и как хората са се отнасяли към него.

Различното е, че вече знае как да контролира този бяс."

Ще видим коя страна от себе си ще прояви Тайсън при качването си на ринга срещу Джейк Пол.

 

Най-четените