Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Когато най-бързите в английския футбол се надбягваха и спечели махмурлията

Когато най-бързите в английския футбол се надбягваха и спечели махмурлията

Представете си колко атрактивно би било едно състезание между най-бързите играчи от всеки клуб в първите 4 дивизии на английския футбол.

Представете си и че победител се окаже футболист с болезнен махмурлук.

Дори да не ви звучи достоверно, през 1992 г. в Англия това наистина се случи. 

В съвременния футбол вероятно би било твърде ексцентрично да се организира нещо подобно, но преди 29 г. играта беше доста различна и спонсорът на Купата на лигата Rumbelows (верига магазини за електроника) реално се зае да открие най-скоростния играч във водещите дивизии.

И не само това, но и осигури награда за победителя от 10 000 паунда, което си беше огромна сума дори за звездите от Първа дивизия, да не говорим пък за ентусиастите от трето и четвърто ниво.

За да се доберат до парите, състезателите - по един от всичките 92 отбора - са предизвикани да покажат бързината си на 100 метра гладко бягане и да си пробият път през една от шестте регионални квалификации.

За полуфиналите и финала на "Уембли" се класират първите двама от всяка квалификационна серия, плюс още четирима губещи, дали най-добро време.

Финалните бягания от този амбициозен турнир са замислени като шоу програма преди финала за Купата на лигата между Нотингам Форест и Манчестър Юнайтед.

Представете си за секунда как, вместо днешните традиционни церемонии преди такива мачове, можехме да видим състезание между Ектор Бейерин, Джейми Варди и останалите най-бързи футболни звезди на Острова.

Както се оказва обаче, мащабността на събитието не е достатъчна, за да накара представителя на Суонзи Джон Уилямс да се отнесе 100% сериозно - и той се появява с безмилостно тежък махмурлук след бурна вечер.

Става въпрос за нападател, който няколко месеца по-късно ще отбележи едва втория гол в историята на новосформираната Висша лига с екипа на Ковънтри.

Но историческите му дела започват още от онзи 12 април 1992 г.

Ден по-рано той е изиграл 90 минути за Суонзи в трета дивизия и се е разписал срещу Дарлингтън, преди да предприеме 370-километрово пътуване с автобус и влак до Лондон.

От Rumbelows са покрили разходите за път и хотел не само за всички финалисти в бегаческия турнир, но и за по един техен спътник.

Затова Джон Уилямс взима със себе си своя съотборник Джон Форд, който точно тогава празнува рожден ден.

"Взехме си пържоли с картофки и тъй като беше рожденият му ден, аз казах "Хайде да си вземем по едно малко питие и да го отбележим", разказва Уилямс.

"Но от едно станаха две и от три станаха четири. Взехме бутилка шампанско и се въодушевихме. Накрая направо бях паралитичен".

"Мисля, че стигнах до стаята си в 3 сутринта, повърнах и следващото, което помня е, че се събудих във ваната".

"Форд ме пръскаше със студена вода в лицето и ме докара до шок, направо полудях. Започнах да го атакувам. После осъзнах какво се случва. Той ми крещеше "Закъсняваме! Закъсняваме!".

Е, Джон Уилямс вече е демонстрирал в квалификациите, че притежава рязък старт и явно го е проявил и тогава във ваната, защото успява да се оправи навреме и да пристигне на "Уембли" в уречения час за финалните спринтове.

Фаворит на част от букмейкърите за краен победител е Кевин Бартлет, летящият нападател на Нотс Каунти, дал най-добро време от 11.40 секунди в квалификационните серии.

Заложните къщи обаче не знаят, че фаворитът им е играл с контузия в седмиците преди събитието на "Уембли".

За финала се класират представителите на елитните клубове Нотс Каунти (Бартлет), Куинс Парк Рейнджърс и Шефилд Юнайтед, докато останалите са четирима футболисти от трета дивизия и един от четвърта.

Джон Уилямс се опасява, че ако се наведе за нисък старт, после изобщо няма да е в състояние да се изправи и затова залага на сигурното с висок старт.

Кевин Бартлет пък стартира много по-лошо и на 50-ия метър още е с основната група, докато в същия момент Уилямс като същински Юсейн Болт разгъва дългите си крака и мъглата в главата му започва да се разсейва с наближаване на финалната линия.

Когато пресича финала, даже не му е необходимо да се накланя напред, защото е убедително пред всички останали.

"Да, трябва да благодари на някоя висша сила за това", отбелязва коментаторът Алан Пари в прякото предаване, когато Уилямс посочва към небето и вече празнува победата си.

"Това е разбиващ уикенд за него", продължава Пари, макар и да е в блажено неведение какво всъщност се е случило на коронясания шампион предната вечер.

Независимо от махмурлука, нападателят остава в историята като всепризнатия най-бърз играч във Великобритания в онзи сезон.

Уилямс не само грабва 10-те хиляди, но печели и хубав бонус от букмейкърите.

Печелят и няколко от съотборниците му, които са заложили на него при коефициент 16/1.

Шампионът е попитан дали знае, че в Южен Уелс няколкостотин паунда са заложени на него и признава, че доста от тях е оставил той самият.

"Това се казва печалба, особено за футболист от долните дивизии", възторжено отбелязва коментаторът Пари - но Rumbelows за малко въобще да не успеят да изплатят наградния фонд.

Компанията така и не излиза на печалба за 24 години съществуване и по времето, когато организира надбягването на футболисти, вече е на загуба с по 12 млн. годишно.

В средата на 90-те магазините на Rumbelows окончателно прекратяват съществуването си, но Джон Уилямс все пак си получава парите. "Не можех да повярвам. Направих депозит за къща и си купих кола, Пежо 205 GTI 1.9", хвали се спринтьорът.

Вероятно ще е нужно да се предвидят повече от 10 000, за да бъдат убедени съвременните звезди от Висшата лига да участват в нещо такова.

Но не пречи да помечтаем, че някога ще се случи отново. И че проявеното от победителя геройство ще е в сходни мащаби.



Най-четените