Бившият национал Вадим Евсеев е популярна личност във футболна Русия. Юноша е на славния Спартак Москва, където започва и професионалният му път. Но Евсеев е легенда на друг столичен клуб - Локомотив.
В състава на "железничарите" прекарва шест години в началото на новото хилядолетие. Преминава в Локо през 2000 г. и заедно с Олег Пашинин, Дмитрий Сенников и Генади Нижегородов създават една от най-силните защитни четворки в руския футбол.
През 2003 отбелязва гол за националния отбор на Русия в баража за Евро 2004 срещу Уелс. Този гол праща Сборная на турнира, а в радостта си след края на мача Вадим използва обиди срещу уелсците. След този случай той придобива още по-голяма популярност.
В момента е наставник на Уфа и все още е предпочитан събеседник за най-големите медии в Русия. А "Спорт-Експрес" публикува футболната азбука на живота му, която забавлява почитателите на играта по време на глобалната пандемия от COVID-19.
Ето какво извади Вадим Евсеев за "Н", в което има и българска следа:
"Буквата "Н" в азбуката ми е за "нападателите" - написа Евсеев в Instagram. - Страдах много от тях. Както и те от мен, разбира се. 20 мача в руския национален отбор - ще започна с тези мачове. Ще изненадам някого, но първото, което си спомням, са нападателите на българския национален отбор. Сега този тим не е на преден план, но тогава имаше нападатели от най-високо ниво: Бербатов и Петров. Поради интелигентността, хитростта и качествата им те играха в някои от най-добрите клубове в Европа.
А също така и младият Роналдо. Той тъкмо прохождаше в националния отбор, но си спомням, че дори тогава всички казваха, че ще е бъдещата световна звезда на футбола.
Но основните ми двубои бяха в европейските турнири. Играейки за Спартак, се изправих срещу звездите на Интер в полуфинала на Купата на УЕФА. Тогава Роналдо не можеше да бъде спрян, бразилецът без никакви резерви се считаше за номер едно в световния футбол. Роналдо игра брилянтно, никога повече не се изправи срещу такъв нападател.
По това време вече бях натрупал опит да играя срещу звездите. Спомням си мачовете с Аякс. Арвеладзе изненада тогава с необичайна позиция за нападателя. Той игра по-назад, а братята де Бур и Овермарс окупираха предната зона. Ще спомена и последния мач на Спартак срещу Лийдс. Спомням си Алън Смит. Много здрав, рязък и трениран. След това премина в Манчестър Юнайтед. Разменихме си фланелките след мача.
В Локомотив срещите в Шампионската лига бяха срещу отбори с истински хищници в нападението. Раул беше потресаващ. Постоянно се бореше, постоянно опитваше.
Казвам Барселона и се сещам за Ето'о. Интер - Виери и Рекоба. Арсенал - Бергкамп и Анри. Най-обиграната двойка, която съм виждал. Те се разбираха от половин поглед. Беше особено тежко срещу тях.
Най-необичайният нападател, срещу когото съм играл, е Колер (има предвид чеха Ян Колер). Нямаш си понятие как да опазиш двуметров гигант.
Сигурен съм, че играчите израстват само в мачове срещу силни противници. Когато трябва да извадят от себе си всичко, на което са способни. И то не само епизодично, а постоянно. Имах късмет в този смисъл. Натрупах много мачове срещу големи звезди."
