Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

На 30 секунди от смъртта: Самолетната катастрофа на Лийдс и щастливият край

В края на 90-те години на миналия век Лийдс е един от двата отбора във Висшата лига, които пътуват със самолет за почти всичките си по-далечни гостувания на Острова. Другият е Евертън.

На 30 март 1998-а йоркшърци губят от Уест Хем в Лондон и отлитат за вкъщи от летище "Станстед" в 23:30 часа местно време.

Делегацията на Лийдс обаче се добира до града чак 9-10 часа по-късно. Но закъснението е малкият дявол. Футболистите, треньорското ръководство и шефовете на клуба са на 30 секунди от смъртта. Спасява ги един смел капитан на име Джон Хакет, който взема светкавично решение "извън протокола".

Както вече стана въпрос - половин минута. Толкова има на разположение командирът, за да спаси пътниците. Само още миг колебание и машината е щяла да се запали и експлодира.

"Нощното небе изведнъж светна. Мислехме си, че това е бомба", спомня си по-късно пилотът.

"Всички на борда видяхме този пламък. Чувах как момчетата викат: "Огън! Пожар!", разказва пък президентът на Лийдс в онези години Питър Ридсдейл.

Веднага след като колесникът се прибира, пътниците чуват силен гръм и виждат огън от прозорците.

Причината е експлодирал двигател - един от двата на самолета модел Hawker Siddeley HS-748. Във възникналата критична ситуация пилотът решава да върне машината на земята, въпреки всички рискове, които крие това.

"От момента, в който двигателят гръмна, той имаше няколко секунди да вземе решение за преустановяване на полета - обяснява диспечерът на "Станстед" Мелвин Сеймънд. - Докато се подготвят, учат пилотите на такива неща, и в тази ситуация капитанът взе великолепно решение. Ако се беше забавил с 30 секунди, щеше да лумне голям пожар."

Самолетът облита пистата и се приземява в полето, буквално на няколко метра преди оградата между летището и магистралата.

По време на аварийно кацане се чупи предното шаси и ходовата част, а носът се забива в земята. Лийдс и екипажът вадят голям късмет, че машината не се запалва, тъй като резервоарите в крилата ѝ са пълни. По време на евакуацията обаче горивото започва да изтича по земята и пожарникарите се притесняват, че всеки момент може да се случи непоправимото.

"В онзи момент си мислехме само едно - как да скочим през прозорците и да избягаме от самолета колкото се може по-надалеч - споделя Ридсдейл на следващия ден. - Усещах че дясното ми рамо започва да пламти. По-късно пилотът ми каза, че още 30 секунди във въздуха и самолетът е щял да избухне."

Големият пожар не се разминава, но по това време всичките 40 пътници, включително четиримата членове на екипажа, вече са евакуирани.

В спасителната операция дейно се включва и Дейвид О'Лиъри, помощник-треньорът на Лийдс. Легендата на Арсенал седи до аварийния изход и след екстремното кацане много бързо отваря вратата и започва да извежда пасажерите.

"Беше като във влакче на ужасите - разказва той. - Капитанът обяви, че ще трябва да върне самолета на земята, в противен случай ще последва експлозия."

Невероятно, но по време на приземяването и евакуацията няма нито един ранен. Единствено О'Лиъри е с натъртено рамо, но това може да се дължи на опитите му да отвори аварийния изход.

"Дейвид е един от малкото хора, които са слушали правилата за безопасност, с които стюардесите запознават пътниците на борда - казва капитан Хакет. - Той ни помогна много по време на евакуацията. Ето ви един съвет: слушайте какво ви казва екипажът преди отлитането. Що се касае до мен... просто си свърших работата."

Осъзнавайки, че дължат живота си на командира и екипажа му, от Лийдс канят Хакет и хората му на следващия домакински мач на "Елън роуд" срещу Челси. На 8 април целият стадион се изправя на крака и дълго приветства хората, спасили любимците им.

Преди това те посещават и съблекалнята на Лийдс. Всички играчи още веднъж горещо им благодарят за геройството, а ръководството им подарява часовници в луксозна метална кутия, на която са гравирани имената на всички пасажери.

"Не очаквахме такъв прием! Мислехме, че просто ще дойдем да изгледаме мача - споделя с изненада Хакет. - Много сме трогнати, просълзихме се."

Това обаче е най-малкото, което Ридсдейл може да организира. Още повече, че президентът е на борда със сина си.

Когато екипажът на самолета излиза на терена, за да обере овациите на феновете, шефът им подарява още възпоменателни плакети и огромни букети за стюардесите.

Капитан Хакет взема единственото правилно решение и проявява изключителен героизъм, но въпреки това службите на Острова няколко години разследват обстоятелствата, довели до инцидента.

Разнищването на предотвратената трагедия приключва чак през декември 2001-ва.

Комисията за разследване на авиационни произшествия постановява, че командирът е взел правилното решение да приземи самолета, вместо да продължи да набира височина. Ситуацията е призната за "нетрадиционен сценарий", при който единственият разумен ход е опитът машината да се върне на земята.

Що се отнася до експлодиралия двигател, оперативното разследване установява, че той е излязъл от строя заради напукване на турбинния диск вследствие на много високо налягане.

"Не минава и ден, в който да не си спомням за този инцидент", призна капитан Хакет през 2018-а, когато бяха отбелязани две десетилетия от кризисния момент, в който 40 живота висяха на 30 секунди.

Най-четените