Едва ли го помните, така че ще ви го представим: той беше нидерландски нападател, обявен за един от най-лошите трансфери в цялата история на Висшата лига.
И си падаше малко гадняр, както си пролича секунди след втория му мач за Уест Хем.
"Не е такъв тип човек, това е тотално нетипично за него", червеше се после пред камерите на "Олд Трафорд" мениджърът Хари Реднап.
Беше август 1995 г. и тимът на Реднап беше претърпял второ поредно поражение през кампанията, пратило "чуковете" в дъното на класирането, след като те едвам бяха избегнали изпадането предната година.
На всичкото отгоре, основното лятно попълнение Марко Боогерс се беше проявил в шокираща светлина и беше пробвал да осакати новоизпечения английски национал Гари Невил. За което беше получил неизбежен червен картон.
За да обясним как въобще се беше стигнало до привличането на Боогерс, трябва да припомним как се осъществяваха трансферите през 90-те.
Беше златното време на VHS касетите с подбрани моменти от играта на дадени футболисти - и треньорите разчитаха твърде много на такива касети, за да придобият впечатления за трансферните си цели.
Хари Реднап търсеше силен физически партньор в атаката за Тони Котий и беше попаднал на запис с изявите на нидерландец от Спарта Ротердам, който изглежда отговаряше на критериите.
"Някой ми прати касета на Боогерс и ме призова да я гледам. Бях много впечатлен", разяснява мениджърът в своята автобиография.
"Взех го заради видеокасетата. Беше добър футболист, но беше ненормалник. Това не го показваха във видеото".
В света на футболния скаутинг съществува максима, че никога не трябва да привличаш футболист единствено въз основа на впечатленията си от предварително монтирано видео.
Но често мениджърите нямаха друг избор и така беше и с Реднап, който разполагаше с твърде малко време и малко пари, за да се сдобие с нов голмайстор.
DONE DEAL: In the summer of 1995 West Ham signed Marco Boogers. He played 4 games, nearly killed @GNev2 and Harry Redknapp admitted that his research could have been better:
— A Funny Old Game (@sid_lambert) July 17, 2018
💬 “I signed him off a video. He was a good player, but a nutter. They didn’t show that on the video.” pic.twitter.com/V6vKYnMfdD
Затова 800 000 паунда заминаха в касата на Спарта Ротердам, а Марко Боогерс стана част от Висшата лига. Стройният нидерландец пристигна с такава физика, все едно беше прекарал лятото в гладна стачка и никак не изглеждаше готов за сблъсъците в английския футбол.
Не е ясно и как бяха проведени медицинските прегледи преди трансфера, но те не откриха, че коляното му сякаш беше залепено с дъвка, за да не се разпадне.
Изявите на Боогерс в подготовката се бяха оказали твърде невзрачни и според Реднап, той се беше проявил като мързелив и изоставащ в тренировките. Естествено, на старта на сезона новакът беше резерва, а Тони Котий стартираше сам в предни позиции.
В средата на август Уест Хем загуби от Лийдс в първия кръг в дебюта на Марко Боогерс, който се появи като резерва и порази най-вече с тромавото си придвижване в предни позиции.
Мрачният дебют явно още повече го мотивира да се представи в различна светлина при следващата си поява.
В гостуването на "Олд Трафорд" той отново започна на скамейката, а неговият тим успя да окаже отпор на домакините.
Уест Хем изоставаше с 1:2 и имаше надежди да измъкне точка, затова Реднап се реши да пусне Боогерс в игра в търсене на изравняване.
Освен всичко друго, нидерландецът имаше и проблем с английския, затова може би е интерпретирал по доста грешен начин инструкциите да се хвърли здраво в двубоя.
Толкова години по-късно, неговото влизане срещу Гари Невил продължава да изглежда все толкова абсурдно. Нападателят беше безкрайно закъснял да притисне десния бек на тъча и след като Невил подаде рутинно топката напред, се оказа покосен с двата крака от Боогерс.
It’s Marco Boogers’ birthday. You remember him?
— A Funny Old Game (@sid_lambert) January 12, 2020
Mad bastard. Just ask Gary Neville’s ankles...pic.twitter.com/pE57eC5XJP
Влизането нямаше как да се размине без последици и до мястото веднага дотичаха все още крехкият Дейвид Бекъм, както и по-опитният Стив Брус, за да потърсят саморазправа с виновника.
Дуото беше озаптено от капитана на Уест Хем Джулиан Дикс, всеизвестен кибритлия, който никога не бягаше от свадите.
Нямаше как да не се включи и Рой Кийн и се заформи едно от онези обожавани от феновете футболни мелета. През това време Невил продължаваше да агонизира на тревата.
След изгонването си, Марко Боогерс трябваше да изтърпи 4 мача наказание и престоят му в Уест Хем се превърна в пълен кошмар. Той записа още само два мача за "чуковете" (отново като резерва) заради контузии в коляното и носталгия по дома от страна на бременната му съпруга.
Играчът претърпя операция на коляното и беше пратен да се възстановява в родината си, за да присъства на раждането на своя син. После лондончани го пратиха по наем в Грьонинген и нападателят повече изобщо не се завърна в Лондон.
Той обаче стана причина и за едно от печално известните заглавия в английската жълта преса, когато таблоидът "Сън" изписа на последната си страница с огромни букви: "НЕНОРМАЛНИКЪТ БООГЕРС ОТИВА ДА ЖИВЕЕ В КАРАВАНА".
Ако от изданието въобще се интересуваха да проверяват фактите, щяха да установят, че футболистът нито е ментално нестабилен, нито живее в каравана - но за таблоидите истината никога не е била по-важна от въздействащия разказ.
Оказа се, че това с караваната е недоразумение след разговор между пресаташето на клуба и репортер дни след червения картон на Марко Боогерс срещу Юнайтед.
Така или иначе, нидерландецът не получи повече шанс на Острова и Реднап беше принуден да вземе друг нападател в лицето на Лейн Дауи - който не се представи много по-различно и през следващия сезон "блесна" с голова суша, продължила 32 мача.
Мениджърът не се отказа да експериментира на трансферния пазар и през следващото лято взе румънеца Флорин Радучою, само за да го отпрати още по Нова година.
Какво беше този път обяснението на Реднап за неуспеха?
"Ами той просто беше свикнал да се реди по три часа за парче хляб в Букурещ, а изведнъж носеше часовник за 28 000 паунда. Може би промяната беше твърде голяма за него", изцепи се треньорът.
Наблюдението му беше меко казано странно, при положение, че Радучою не идваше директно от Букурещ, а беше изкарал периоди в Милан, в други три италиански отбора и в Еспаньол, преди да стигне до Уест Хем.
Що се отнася до Марко Боогерс, той успя да възстанови коляното си, за да продължи своята кариера в Нидерландия и да я довърши в клуба от родния си град Дордрехт.
После стана и технически директор на ФК Дордрехт, така че там си остава голяма фигура - докато във Великобритания носталгиците също го помнят, макар и само със "звездния" му миг срещу Гари Невил.
Което доказва, че във футбола не е нужно да си перманентен гадняр и понякога една подобна изява ти гарантира известността за цял живот.
