Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Поправям монитори в една клиника и никой на знае, че съм олимпийски шампион"

Въпреки стройната тренировъчна система, добрите бази и изобилието от таланти съветският футбол не може да се похвали с много на брой големи триумфи. На клубно ниво Динамо Киев печели на два пъти Купата на УЕФА, а съименникът му от Тбилиси вдига КНК. Националният отбор на СССР пък става европейски шампион през 1960-а и на два пъти олимпийски (1956, 1988).

Успехът на игрите в Сеул до голяма степен се дължи на Юрий Савичев. Именно той отбелязва победния гол на финала срещу Бразилия. Разказваме историята му.

Юрий има брат близнак Николай, който също е бивш футболист. Но като изключим външната прилика, двамата са тотално различни както на терена, така и в живота. "От детството си се влюбих в Торпедо Москва. Само в него! - разказва Николай Савичев. - А Юри една година беше от Динамо Киев, на следващата от Динамо Москва, а на третата - за адаша им от Тбилиси."

Близнаците са от бедно семейство и най-голямата радост в детството им е футболът. Купуват първата си топка с пари, които спестяват от предаването на стъклен амбалаж. Фанатичната им любов към играта е забелязана от Анатолий Федорович Брагин, треньор на детския отбор Союз, който ги вижда да ритат на улицата. След няколко години при Брагин те отиват в Торпедо.

Близнаците се справят добре на различни постове, но най ги влече атаката. Валентин Иванов, наставникът на торпедовци, пуска Николай по фланга, докато Юрий играе по-често в центъра на нападението. "Юра беше по-целенасочен, а на Николай му липсваше твърдост", спомня си легендарният треньор Анатолий Бишовец.

Около Савичеви започва да се шуми по-сериозно през 1986 г., когато Торпедо достига до четвъртфиналите на турнира за Купата на носителите на купи. На 1/8-финалите тимът елиминира Щутгарт с общ резултат 7:3. Близнаците Савичеви вкарват по три гола във вратата на "швабите". И двамата веднага получават оферти да заиграят в Германия, но братята решават да си останат у дома. А и напускането на Съюза в онези години не става толкова лесно.

В един момент Юри започва ярко да се откроява на фона на брат си. Той пръв получава повиквателна за националния отбор на СССР, който е воден от Валерий Лобановски. В същото време Савичеви играят рамо до рамо за олимпийския тим на страната, на който наставник е Бишовец.

През 1987-а, година преди Олимпийските игри в Сеул, Юрий претърпява сериозна контузия. Той чупи крак и му поставят "пирон". Николай също е застигнат от травма - в коляното. Братята се възстановяват с големи трудности, но не губят надежда да се оправят до олимпиадата. "Трябва да благодаря на Бишовец. Той никога не отписваше контузените играчи", спомня си Юрий.

Но треньорът "отписва" Николай и взима в Южна Корея само единия близнак.

"Това, че не отидох на олимпиадата, беше огромен шок за мен", признава Николай.

А в Сеул брат му Юрий става национален герой, отбелязвайки победния гол във финала срещу Бразилия.

Топката достига до набралия скорост Савичев, който преминава играч на "селесао" и излиза сам срещу Клаудио Тафарел, бъдещия световен шампион и титуляр на представителния тим на бразилците. Стражът се е отдалечил доста от вратата си и за Юрий не е особен проблем да прати топката в мрежата.

Николай гледа финала по телевизията. "В съзнанието си бях там, на терена, до брат си. Когато излезе един на един с Тафарел, заедно с коментатора Владимир Маслаченко започнах да викам: "Юра, вкарай! Моля те, вкарай!" И бях толкова щастлив, че той наистина отбеляза", спомня си той.

След успеха на олимпийските игри и Юрий, и Николай Савичеви са поканени в Динамо Москва. Близнаците обаче остават верни на Торпедо. Две години по-късно Юра се озовава в гръцкия Олимпиакос. По това време грандът от Пирея се оглавява от Олег Блохин, който помага на Савичев за адаптацията. "Разбира се, имаше трудности. "Желязната завеса" се бе срутила и границите тепърва започваха да се отварят. Преди преговорите Олег Владимирович ми каза: "Ако се споразумеем, не се притеснявай от нищо, ще се оправим", разказва героят от Сеул.

Преминаването му в Олимпиакос обаче става причина за това да бъде изваден от националния отбор.

Селекционер на Сборная вече е Анатолий Бишовец, който познава отлично Юрий от олимпийския отбор, но смята, че нивото на гръцкия футбол е твърде ниско за съветски национал. "Той започна да вади такива заключения веднага щом отидох в Олимпиакос. Още не бях играл в Гърция, а той вече бе сметнал, че не отговарям на нивото на националния отбор", учудва се и до днес Савичев.

Бишовец остава в Сборная и след разпадането на СССР. Той ръководи ОНД на Евро 1992, на което не взима Савичев и другите двама играчи на Олимпиакос - Генадий Литовченко и Олег Протасов. "Може би Бишовец имаше някакво търкане с Блохин", допуска Савичев, който приключва кариерата си в националния с едва осем мача на сметката си.

През 1992 г. Юрий се премества в Германия, където играе за Саарбрюкен и Санкт Паули в постоянно лутане между Първа и Втора Бундеслига.

На въпрос на журналисти какво би избрал - да се върне в Торпедо или да продължи да играе в Германия, Савичев отговоря: "Разбира се, че бих избрал Торпедо. Наистина бих искал да играя в родния си клуб. Надявам се някой ден да се върна там."

Но никога не се завръща. Чак до 2000 г. футболистът остава в Санкт Паули. Там той приключва и кариерата си на 35-годишна възраст.

По-късно героят от олимпийските игри от 1988 г. става треньор и работи в клубове от долните германски дивизии. Но като цяло треньорската му кариера не потръгва. Юрий получава лиценз "А" (най-високото ниво след "Pro"), но така и не идва подходящата оферта. "Един чуждестранен специалист без опит да пробие в Германия е практически нереално", отчита Савичев.

Известно време той работи в хамбургския клон на детската школа на Реал Мадрид. "Работата беше сезонна - 3-4 месеца през лятото. А заплатата - варираща и нестабилна. Но семейството трябва да бъде изхранвано", разказва Юрий Николаевич.

През последните години Савичев си изкарва прехраната с ремонт на медицински монитори и друга апаратура в клиника в Хамбург.

"Водя се медицински техник. Ремонтирам медицинско оборудване: електрически легла, всякакви монитори, сензори, устройства - разказва бившият съветски национал. Споделя, че в Германия никой не знае за златния му гол в Сеул. - Хората тук не знаят, че съм олимпийски шампион, но много от тях ме помнят от шестте ми години в Санкт Паули."

Невероятно, но факт...



Най-коментирани

Най-четените