Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

От вундеркинд в Championship Manager до провала в Ливърпул, депресията и опита за самоубийство

От вундеркинд в Championship Manager до провала в Ливърпул, депресията и опита за самоубийство

Като младок, Черно Самба стана световно известен като една от перлите в играта Championship Manager. Всички, които играеха играта, знаеха неговот име - той притежаваше невероятни показатели, които за цената му тогава бяха истински подарък.

Кариерата му на истинския терен обаче мина под тотално различен знак. Самба не успя в реалния живот. Тръгна от академията на Милуол, мечтаният трансфер в Ливърпул така и не се осъществи; в Испания също не му провървя, след което трябваше да се задоволи с това да рита по долните английски дивизии.

"Championship Manager ще остане част от живота ми завинаги - споделя Самба пред списание "FourFourTwo". - Горд съм, че хората все още се изказват толкова ласкаво за мен.

Аз бях може би най-известният младежки национал на Англия в страната по едно време, защото бях много по-добър от връстниците си. Затова ми трябваше ново предизвикателство.

Когато трансферът ми в Ливърпул се провали, се сринах на кухненския под и започнах да плача с часове. Нямах апетит. Загубих желание за каквото и да е.

Когато отидох в Испания през 2004-та, се почувствах така, сякаш съм се провалил в родината си. Тогава започна да ме обзема депресията. Не исках да оставам там повече. Исках всичко просто да приключи."

Докато е в Милуол, интерес към него проявява и Манчестър Юнайтед. Накрая, нито "червените дяволи", нито Ливърпул го привличат, а в Испания тръгва по наклонената плоскост към бездната.

В Кадис не успява да запише нито един мач в Ла Лига, затова е пратен под наем - във втория отбор на Малага. Трудностите му продължават и там, а като "бонус" към депресията, в главата му се зараждат и суицидни мисли.

"Аз съм 100% футболист от улицата - казва още Самба. - Всичко започна оттам. Там се учиш сам, свободен си да правиш, каквото поискаш с топката; да опитваш нови неща, без значение дали ще се получат, или не.

Играех, без да спирам, на едно игрище пред къщата ни в Гамбия, където израснах. По 24 часа на ден, седем дни в седмицата. Тогава бях само на шест години и живеех с чичо ми и леля ми, защото родителите ми вече бяха заминали във Великобритания.

Всеки ден трябваше да ме дърпат насила от терена. И до днес смятам, че футболът ми помогна да не се озова на улицата. Чичо ми и леля ми също изиграха голяма роля в отглеждането ми."

Когато заминава за Острова при родителите си, Самба започва да тренира. Постепенно, талантът му е забелязан не само от треньори, които търсят таланти, но и от спонсори.

"По едно време започнах да усещам, че се превръщам в стока. Nike започна да ме спонсорира, а съотборниците ми ме молеха да им осигурявам различни стоки. Но агентите бяха най-ужасни. Спомням си как един предложи 50 хиляди паунда на родителите ми да се грижи за мен.

Баща ми не разбираше какво изобщо предлага и каза: "Чакайте малко, не трябва ли да е обратното - ние да плащаме на вас, за да се грижите за него, а не вие - на нас?" Тогава печелеше по хиляда паунда на месец. Парите бяха много и можеше да ги вземе без проблем, но той е принципен и смяташе, че ще ме предаде по някакъв начин, ако го направи."

На 19 Самба се озовава в Сегунда дивисион с екипа на Кадис, където се сблъсква с тотално различна действителност.

"Когато подписах с Кадис във втора испанска дивизия, изживявах мечтата на всеки млад човек - апартаментът ми гледаше към плажа, времето беше прекрасно, харесвах храната и стила футбол, който се играеше там.

Плащаха ми добре, но след няколко месеца започнах да се чувствам изолиран и исках да се върна. Не можех да спя, а когато успява да заспя, сънувах кошмари. Гледах как бившите ми съотборници играят във Висшата лига, което ме караше да се чувствам като провал.

В продължение на няколко седмици ходех на терапия и всеки път взимах по колкото хапчета успявах от кабинета на психиатъра. Накрая ги глътнах всичките накуп. Бях отчаян, затова се опитах да се самоубия. Не исках да се мъча повече, всичко за мен беше ужасно."

За щастие, опитът му за самоубийство е неуспешен. След две години в Испания Самба се връща в Англия и играе в Плимут и Рексъм, преди да порита във Финландия, Гърция и Норвегия, за да сложи край на кариерата си окончателно през 2013-а.

"Писането на тази книга бе като терапия за мен. Най-накрая се помирих със себе си. Най-накрая се научих да споделям, да говоря за болката си."

Самба успява дори да стане национал - не на Англия, за чийто младежки тим има няколко мача, а за Гамбия, страната, в която е роден и прекарва първите си години. Записва едва четири мача, но това е още една постигната мечта - да носи фланелката на национален отбор.

Най-четените