Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

От дебюта-бенефис до катастрофата и затвора: Невероятните 6 години на един талант в Манчестър Юнайтед

Мадс Тим с екипа на Юнайтед, с който в крайна сметка отчете само една поява в първия тим Снимка: Getty Images
Мадс Тим с екипа на Юнайтед, с който в крайна сметка отчете само една поява в първия тим

На Коледа през 2003 г., 19-годишният Мадс Тим гледал филма "Бързи и яростни 2" - в който Пол Уокър играе бивш полицай, забъркал се в нелегални улични гонки.

Още когато започнали да вървят финалните надписи, многообещаващият млад футболист се обадил и си поръчал една от колите, които видял във филма - Mitsubishi Evolution. С нея отишъл на първата за годината тренировка на своя клуб, великия Манчестър Юнайтед. 

След заниманието датчанинът се заприказвал с друг от младоците в отбора, 17-годишния нападател Калъм Фланаган, който се похвалил с подарък от богатия си баща - черна Honda Civic Type-R. Мадс си тръгнал от базата сам, Фланаган бил заедно с друг юноша, Фил Марш. На първия светофар двата автомобила се засекли, Мадс предложил да си спретнат гонка и Калъм се съгласил.

Мадс ускорил до 110 км/ч, но видял как колата на Калъм полита и се преобръща на два пъти.

Мадс спрял и се затичал към автомобила на съотборника си, отворил вратата, а Калъм се показал и промълвил "По дяволите". Мадс погледнал от другата страна и видял окървавеното тяло на Фил Марш, а мирисът на кръв се смесвал с миризмата на антифриз. "Не мърдай Фил, господи, стой тук".

Докторите на Манчестър Юнайтед дошли на бегом. Сирените на линейката огласили улицата. Мадс видял поражения и по друга кола, която карала в противоположната посока. Образувала се тълпа от хора, а един възрастен човек казал: "Имаше и трета кола, сива. Караше с луда скорост". Мадс осъзнал, че става въпрос за него, измъкнал се до колата и набързо се прибрал. 

Полицията го навестила същата вечер. "Ами направихме си малко състезание". "С каква скорост карахте?" "70-80 км/ч", излъгал Мадс. "А приятелят ви?" "За него не знам". След като полицаите си тръгнали, Мадс прочел в интернет, че шофьорката на третата кола Анджела Борн имала тежки травми на единия крак. Фил Марш бил с фрактури на рамото, крака и челюстта.

На сутринта след инцидента Мадс Тим отишъл на тренировка и чул от капитана Рой Кийн: "Всичко е по твоя вина. Твоя".

Тим беше футболист на Юнайтед в продължение на общо 6 години (2000-2006), но изигра само един мач за първия отбор - срещу Макаби Хайфа в Шампионската лига. После прекара периоди под наем във Викинг, Лин и Уолсол, преди най-сетне да бъде освободен.

В живота му не липсвали трудности още от най-ранна възраст, когато футболът му носел нужната утеха. През лятото на 1992 г., точно след като родината му Дания взе шокиращата си европейска титла, 8-годишният Мадс си играел на войници в стаята - когато влезли родителите му, за да му съобщят, че се развеждат.

Майка му отдавна обвинявала баща му, че животът им е далеч от мечтания. Когато крясъците започнали отново, Мадс избягал в двора да рита топката и да си представя, че е Кантона или Лаудруп. Избрал да остане при баща си, който по-късно го уредил да се пробва в Одензе. Тим-старши бил играл там преди да постъпи в армията.

Мадс не бил най-големият талант на Одензе. При 12-годишните приятелят му Даниел бил по-обещаващ, но бил сринат от подигравките на по-големите играчи, отчуждил се от футбола и днес си изкарва прехраната като чисти прозорци. Мадс Тим разполагал с по-твърд характер, който му помогнал - той не се притеснявал от подигравките, и без това живеел в проблемен район и понякога се сбивал с деца на имигранти, а баща му държал вкъщи пушка за всеки случай.

През април 2000 г. звъннал телефонът в къщата на баба му и някой заговорил на английски. Случило се няколко седмици след турнир в Португалия, където Тим бил признат за играч №1.

"Здравей, аз съм Питър Браун. Гледах как игра в Португалия и мисля, че си добър играч. Аз съм скаут на Манчестър Юнайтед в Скандинавия...", представил се човекът отсреща. Браун всъщност не знаел телефона на Мадс и просто прозвънил на всички с фамилия Тим в указателя на Одензе, а и момчето имало невероятния късмет точно тогава да е при баба си.

Мадс тъкмо завършвал девети клас, изпитите наближавали, но Манчестър Юнайтед бил настоящият носител на трофея от Шампионската лига. Двамата с баща му осъществили пътуването до Англия, а на базата в Карингтън Мадс за пръв път се срещнал с Рой Кийн (който само му кимнал) и Алекс Фъргюсън ("Здравей, аз съм Алекс"). Пробите преминали и след около месец самият Фъргюсън се обадил: "Бихме искали да ти предложим договор с Манчестър Юнайтед".

Така през август 2000 г. Мадс се преместил в Манчестър и бил приютен от семейство на индийски доктор и неговата съпруга англичанка. Големият им син бил починал и те се надявали, че тийнейджърът от Дания ще им помогне да превъзмогнат загубата. По-скоро, съпругата се надявала, докато докторът просто се съгласил.

Още първата сутрин индиецът направил забележка на Мадс.

"Не си на тренировка. В моята къща сандали не се носят". "Не си ми баща, не ме учи", сопнал се веднага Мадс.

След няколко дни най-малкият син в семейството признал на датчанина, че обмисля да си направи татуировка. "О, супер, разбира се. Направи я", отвърнал Мадс, без да помисли за последиците. "Какво си казал на сина ми!?", крещял по-късно докторът и почти ударил Мадс. "Той никога няма да има никакви татуировки!"

От клуба му позволили да се прибере за три месеца, след което го настанили в друго семейство - на двама учители. Там обаче вече живеели други двама млади играчи на Юнайтед, които били и директни конкуренти за място в състава. "Пречехме си един на друг да спим. И когато Карол ни викаше за вечеря, всеки се надяваше, че другият ще се спъне по стълбите и ще се контузи", признава Мадс Тим в книгата си "Червеният дявол".

Още в първия си мач след завръщането в Англия, той вкарал три гола срещу Куинс Парк Рейнджърс и Фъргюсън го викнал в първия отбор. Там датчанинът бил поразен от скромността на Дейвид Бекъм, от техниката на Хуан Себастиан Верон и от гнева на Пол Скоулс (когато Мадс го финтирал в двустранна игра).

След тренировката било време за ритуала в съблекалнята, при който всеки нов играч трябва да избере двама от по-опитните в състава, да похвали единия и да разкритикува другия.

Мадс започнал с Бекъм: "Ти даваш страхотни пасове". Останалите започнали да освиркват, защото счели думите за банални, затова новакът бързо се поправил: "И имаш красива жена".

"Благодаря ти", отвърнал Бекъм. После Мадс отишъл при Яп Стам и изтърсил: "А ти имаш проблеми с главата си". "Така ли? Виждал ли си собствената си глава", реагирал страховитият нидерландски бранител. Когато видял, че младокът се напряга, той опитал да го успокои с ръкостискане. "Но като стисна ръката ми, имах чувството, че иска да я счупи", пише Мадс в автобиографията си.

Преминаването му в първия отбор разгневило неговите съотборници от юношите, които и без това не го харесвали. Мадс Тим влизал в още повече разпри и дори физически стълкновения с тях. А на 29 октомври 2002 г. дошъл дебютът му.

Два дни преди 18-ия си рожден ден, Тим заменил Диего Форлан в атаката на "червените дяволи" и записал първите си (и последни) минути в Шампионската лига. Смяната обаче била извършена внезапно и датчанинът въобще не успял да загрее.

Оставали 10 минути до края на срещата с Макаби Хайфа. Мадс получил топката от Пол Скоулс, опитал да премине през противник, но не успял, заради лошата разгрявка получил болки в мускулите и в оставащите минути просто чакал последния съдийски сигнал. "Помисли само, беше дебютът ти, а не игра нищо", казал Гари Невил после. "Но краката ме боляха!" "Изобщо не ме интересува".

След мача с Макаби, Мадс си купил нова кола Porsche Boxster, както и апартамент в Боудън, един от най-скъпите квартали на Манчестър, където се преместил с приятелката си. Окуражен от инвестициите, закупил още 4 апартамента във все още строящи се сгради, с цел по-късно да ги продаде на печалба. Тогава се обвързал и с първия си агент, Карстен Обринк, който бързо уредил нов договор с Юнайтед - без голяма промяна в заплатата, но със солиден бонус при подписването.

Дошла обаче пролетта и Мадс ядосал Фъргюсън на два пъти.

Първо го нарекъл Алекс, вместо "шефе", пред други играчи. "Не съм ти някой приятел, аз съм ти треньорът", изпушил веднага шотландецът и чрез асистента си Брайън Макклер извикал футболиста на среща на следващия ден. 

За да не ядосва Фъргюсън с новото си Porsche, Мадс оставил колата на паркинга за служителите на клуба. Но точно в онзи ден Бекъм се нуждаел от място, където да кацне хеликоптерът му. Мадс трябвало да прекъсне срещата си с Фъргюсън, за да премести колата си. "Проклет идиот", измъмрил сър Алекс по адрес на футболиста - който през следващите няколко седмици ходел до базата с такси.

В края на март Тим се подготвял за мача от Шампионската лига срещу Базел, но в навечерието на срещата научил, че се връща в тима до 19 г. Мястото му като резерва в първия отбор било заето от Дани Уебър, чийто агент бил Джейсън Фъргюсън, синът на сър Алекс. "Фъргюсън често беше напомнял, че синът му е агент и си търси нови клиенти, но аз отказах. След мача с Базел осъзнах как това се отразява на кариерата ми".

Не след дълго Тим прочел във вестника, че Юнайтед е подписал с нападателя Давид Белион, отбелязал само един гол в 20 мача за Съндърланд.

Агентът му обаче също бил сключил партньорство с Elite Sport, компанията на сина на Фъргюсън.

"Сър Алекс е велик треньор на своето време, но за мен винаги ще бъде въплъщение на корупцията и непотизма", пише в книгата си Мадс Тим. "Синът му държеше правата на над 20 играчи от академията на Манчестър Юнайтед и направи някои от тях богати, макар че те с нищо не допринесоха за клуба. Две години по-късно Белион беше даден на Уест Хем, но аз бях понесъл силен удар върху психиката си. Бях самотник в система, в която всеки се грижеше за себе си и никой не се интересуваше от мен".

Така стигаме и до януари 2004 г., когато Мадс Тим получил обвинение за опасно шофиране. Не общувал с Калъм Фланаган след инцидента, който пък бързо бил изпъден от Юнайтед. Тим бил застрашен от 2-годишна присъда, а дебютът му в Шампионската лига вече изглеждал като нещо твърде далечно.

Делото започнало едва на 1 март 2005 г. Предния ден сър Алекс се обадил на Мадс и го питал дали е разтревожен. "Да, шефе". "Ние ще ти помогнем".

Треньорът на резервите Брайън Макклеър написал писмо до съдията, в което нарекъл Тим "зрял млад човек, който по принцип има добро поведение". Но докато Калъм Фланаган пледирал виновен от първия ден, Тим не си признавал.

В крайна сметка датчанинът бил осъден на 12 месеца в затвор за млади престъпници, докато Калъм се отървал с 8 месеца заради съдействие на властите.

Двамата прекарали 8 часа в тишина във временния арест, а вечерта били заключени с белезници и качени в автобус с други престъпници, за да се запътят към затвора в Ланкастър.

Там през решетките Мадс Тим виждал как хората щастливо се разхождат с децата си, докато първата вечер той изобщо не успял да заспи. От съседните килии вече го тормозели и заплашвали. На първото свиждане с родителите, баща му обещал да наеме скъпи адвокати, но Мадс вече приемал наказанието си и го спрял. Още преди това се бил увлякъл по будизма и искал да използва времето в затвора, за да прочисти главата си и да преосмисли доста неща, случили му се до момента.

Скоро затворът в Ланкастър бил счетен за твърде опасен за Мадс и Калъм ("Футболисти сте, въпрос на време е да ви пребият") и били преместени в Уорингтън, с телевизор и Плейстейшън във всяка килия. Мадс даже можел да слуша будистка музика, но пък било толкова студено, че трябвало да спи с дрехите.

Договорът му с Манчестър Юнайтед още продължавал да тече, но тренировките му се свеждали до това да посещава затворническия фитнес. Не можел дори да играе в затворническия футболен отбор заради условията по договора му и риска от контузия. Гари Невил му пратил окуражаващо писмо, докато Фъргюсън искал да го посети, но Тим не пожелал - още бил засегнат, че през пролетта на 2004-а, когато се нуждаел от подкрепа, мениджърът го изпратил под наем в Норвегия.

Скоро Мадс Тим бил информиран, че след три месеца ще бъде освободен предсрочно за добро поведение, но Фланаган бил пуснат един месец по-рано. За датчанина било адско мъчение да го гледа как си събира нещата и излиза на свобода.

В началото Мадс бил задължен да си седи вкъщи от 7 вечерта до 7 сутринта и носел предавател на крака си. В този период скъсал с приятелката си и бил отново преотстъпен - този път на норвежкия Лин. Там Мадс веднага се контузил и бил върнат в Англия, където бил приютен от Уолсол.

Снимка: Getty Images

Треньор на Уолсол бил Пол Мърсън, който показал голяма вяра във футболиста, нарекъл го "най-големия талант на Уолсол от сто години" и повтарял на останалите играчи: "Ако не знаете какво да правите с топката, подавайте я на Мадс". Нападателят успял да се разпише във втория си мач за тима, но Мърсън бил уволнен, а Мадс разбрал, че четирите апартамента в Нюкасъл, в които бил инвестирал след продажбата на четирите апартамента в Блекпул, няма да донесат очакваната печалба.

Сринат от проблемите, футболистът потърсил утеха в стриптийз клубовете в Бирмингам и Манчестър.

"Половин година се напивах по 2-3 пъти седмично", признава Тим.

"Това е трудно решение, но няма да подновим договора ти", информирал го сър Алекс през май 2006 г., когато било време той най-сетне да напусне Манчестър Юнайтед.

Мадс Тим се завърнал в Одензе, но и там не му потръгнало. Реално, кариерата му била свършила още преди истински да е започнала. Карал се с всичките си треньори и в Одензе, и после в Люнгбю, преди да прекрати кариерата си само на 24 г. заради контузии и липса на мотивация. Твърди, че две години живял като монах и отбягвал алкохола, жените и месото.

После все пак започнал отново да играе футбол, макар и на ниско ниво, учел за психотерапевт, започнал и да помага на хора с физически увреждания.

Така странната съдба на този футболист, преминал през необичайни изпитания, се оказала да помага на други хора. Даже по предложение на един от приятелите си в будистки център, станал възпитател на момче с мускулна дистрофия.

"Чувствах, че има нужда от мен", признава Тим в интервю. "А във футбола никога не изпитах подобно нещо".

Най-четените