Ако след първата голяма трудност сте решили, че животът ви е катастрофа, трябва да прочетете следващите редове. В тях ще ви разкажем за Ханс Валица - един от най-изявените голмайстори на Бундеслигата през 60-те и 70-те години на миналия век.
Роден е няколко месеца след капитулацията на Германия във Втората световна война в малкото градче Мюлхайм ан дер Рур. Още в първите си години във футбола в тима на Шварц-Вайс Есен той става голмайстор в Западната регионална лига, тогава второто ниво на местния футбол. Веднага към него проявяват интерес елитните Щутгарт и Борусия Мьонхенгладбах, а Кьолн успява да се пребори за подписа му през 1969-а.
"Тогава обаче все ме теглеше към Бохум, макар тимът да играеше също в Западната регионална лига. Водещото беше, че градът се намираше близо до родното ми местенце. Подписах с Кьолн, даже получих и пари на ръка. Един ден седнах с президента на клуба и му казах какво мисля. Той ме разбра, скъса договора, а аз му върнах плика с парите", разказва Валица.
С екипа на Бохум става първенец във втория ешелон още в дебютния си сезон, но според правилата тогава се играе плейоф и в Бундеслигата отива Кикерс Офенбах. Във втората година вече пропуск няма - тимът на Валица пробива в елита. А в дебютния си сезон става втори голмайстор в Бундеслигата с 22 гола, колкото има и Клаус Фишер. С 40 над всички е Герд Мюлер от Байерн - рекорд, подобрен едва през 2021-ва от Роберт Левандовски. И след впечатляващото представяне Байерн го иска в редиците си.
"Мениджърът Роберт Шван дойде в нашия хотел и ми заяви като генерал: "Валица, имаме интерес към вас. Бекенбауер ви иска в състава. Герд Мюлер - също. Колко искате да печелите - двойно на това, което вземате в Бохум, или повече?". Но след това не чух нищо повече", добавя Валица.
Всъщност и Бохум няма никакво желание да се раздели с голмайстора си. След още три сезона обаче клубът е принуден да го продаде по финансови причини. Той става вторият най-голям трансфер в Западна Германия тогава - срещу 666 000 марки го закупува втородивизионният Нюрнберг.
Това спасява Бохум от фалит, но тимът губи любимеца на целия град.
"Парите ги плати спонсорът Grundig. Клубът разполагаше с цели осем тренировъчни терена. В Бохум имахме само един", сравнява Ханс.
През първата година Нюрнберг изглежда сигурен участник в Бундеслигата. Поне до последния кръг. В него тимът губи с 0:5 гостуването си на Вакер 04 Берлин. През есента тимът на Валица смазва същия опонент с 9:1... Поражението в последния кръг обаче праща в елита Айнтрахт Брауншвайг само с гол разлика... Пълен карък! Началото за Валица в Нюрнберг не е особено добро. Попаденията в първия полусезон му убягват, влиза в ритъм едва през пролетта. В следващите три сезона неизменно е голмайстор на тима. Винаги с 21 попадения!
"Не знам как, но винаги след 21-вия гол се контузвах. Някакво приклятие. Започвах вече да се страхувам да вкарам 21-вото попадение. Четири години поред влизането в елита все се разминаваше, все малко не достигаше", добавя Валица.
Луксозен автомобил пък разваля отношенията между Ханс и един от треньорите на отбора му - Хорст Бутц.
"Продадох му моето BMW CSi, което беше много хубав и никак не евтин автомобил. Шест седмици след сделката колата се развали и нищо не беше както преди. В един момент ми взе капитанската лента, седнах и на пейката. На един мач влязох в 60-ата минута, вкарах победния гол и целият тим беше върху мен, барабар с резервната скамейка. След три седмици треньорът беше уволнен", спомня си Валица.
С новия наставник Вернер Керн, млад треньор от школата на Байерн, Нюрнберг най-сетне достига "обетованата земя", но Валица вече е на 33. И още в средата на първия сезон след проблеми с ахилеса разваля договора си и приключва с футбола. Отваря пункт за лотарийни игри заедно със съпругата си. Хазартът за съжаление вече е част от живота му.
"Още като футболист играех покер - независимо дали в Есен, Бохум или Нюрнберг. Залагахме малки суми, но на покер не съм губил никога. Бях много добър - започва разказа за пагубното си увлечение Валица. - Големите загуби започнаха с тъпото топче на рулетката. В Бохум вече бях в ръцете на дявола. Пристрастих се към хазарта. Най-страшно стана в предпоследната ми година в Нюрнберг. Един ден трябваше да внеса 20 хил. марки за лото пункта. Поканиха ме в казиното. Първоначално отказах, защото имах твърде много пари в себе си. За съжаление оставих да бъда убеден и влязох с 5 хил. на масата с рулетката. Бързо свършиха и след това се върнах в колата за другите... Понякога печелех, понякога губех, но едно нещо не се променяше - винаги оставах в казиното до края на вечерта. За съжаление на входа ставах друг човек, бях като обезумял."
Това продължава шест години. Дори след края на кариерата си Валица печели добре. Става представител на Adidas, същевременно е модел на модна марка, а междувременно заедно с Фриц Валтер дава автографи в голяма верига магазини, от където също взема доста добри пари. Доста дълго време съпругата на Ханс - Марлис, не разбира за ситуацията. До момента, в който банките не започват да звънят в къщата.
"С последните няколко хиляди, които имах тръгнах за едно казино в Бад Вийсзее. На входа ме спряха и ми казаха: "Господин Валица, съжаляваме, но нямате право да влезете". Жена ми се беше погрижила за това - с признателност за любимата говори той. - Всяка друга щеше да ме е изоставила. Марлис беше плътно зад мен. Дори тръгна на работа, а децата почти не разбраха за проблемите ни. Аз започнах да продавам малки обяви по телефона. Биваше ме в приказките и продължавахме да изкарваме пари. Мой приятел ме покани да поема управлението на кръчмата му в едно селце. На жена ми не ѝ харесваше животът там. А за съжаление кръчмата не беше най-доброто място за лекомислен човек като мен. Ставах все по-лабилен, започнах да пия повече и се наложи да ме спасят за втори път."
Този път на зова за помощ се притичва бивш съотборник на Ханс от Бохум.
"На 50-годишния ми юбилей поканих Юрген Кьопер при нас на село. Към 2:00 часа през нощта, когато вече пиенето ми беше дошло в повече и бариерите паднаха, го помолих: "Моля, те изкарай ме оттук, иначе си заминавам." Чу ме веднага и предложи да отидем при него и да поемем игралните му зали заедно с моята съпруга - шокира с развитието Валица. - Тя трябваше да поеме управлението на цялата верига, а аз да съм надзорник на залата под жилището, в което ни настани. Марлис се хвана за главата, като чу предложението. Предупреди ме, че ако пусна и една марка в автоматите - край. Но ротативките не ме интересуваха. Когато си залагал с хиляди, такива дребни сумички не могат да са дразнител."
